Петко Каневски е роден на 18.07.1951 год. в гр. Димитровград. Негови стихове са публикувани и излъчвани в централния и регионален печат, радиа и телевизии. Превеждани са на руски, полски, унгарски и румънски език. Автор е на поетичните книги: „Виж луната” – любовна лирика, редактор Тодор Чонов; „Живот на кредит” – поема, редактор Никола Инджов; „Звездни вулкани” – изд. „Захарий Стоянов”, редактор Никола Инджов; „Горе, ръцете” – поезия, изд. „Захарий Стоянов”. През 2011 г. издава сборника с фейлетони „Писма до дядо ми” – за годините на така наречения преход. Член е на Съюза на българските писатели – София от 1996 година. Председател е на ГС „Приятели на Русия и православния свят.” Живее в Димитровград.
ПОЕТИ НА ПРЕХОДА
Тоталитаризмът си отиде,
рухна изведнъж,
като стената на Берлин,
уплаши се и падна.
Вторачено се молим
за жив библейски дъжд,
от който да поникне
Истината Жадна!
Особено поетите
с високите чела,
сравняваха се с Ботев,
спяха с микрофона,
страхотно репресирани
с кървящи все дела,
разстрелваха Вапцаров
на Сорос от Балкона.
Момчета латиняни,
със книги „арестувани”,
глобално ще взривите,
космоса отвъд
със мислите си преходни,
от никого нечувани:
че Ной ви пази място
в спасителния съд!
* * *
КОНТРАПУНКТ
ХХІ – ХХ ВЕК
Непоносимо е горещо вън.
Глупакът с разкривени лакти
вживява се като на сън
във сто процента смешни факти.
Той знае всичко. Той е Бог.
На слепите водач безспорен.
Тигър книжен с изтекъл срок.
Космополит. Дърво без корен.
А вътре в рая вее хлад,
кръвта на Ботев ме привиква,
и Яворов е с Лора млад,
Вапцаров със куршума свиква!
Изригва този век – вулкан
в гласа на Пеньо безпощаден:
Хей, българи, на силния Балкан –
не тръгвайте след кон продаден!
Всевишният е дал компас –
рояк звезди на пътя Млечен.
Щом чуят българският глас,
Исус Христос остава вечен!
------------- -------------------- ---------------------
Петко Каневски
МЪЧНА ТИШИНА
На баща ми
Боже мой,
каква тишина?
И от днеска
татко го няма.
Аз изпитвам
огромна вина
пред сълзите
в очите на мама.
Всяка вечер
тя плаче до сън,
ала сън
не я хваща до утрото.
Щом вратата
се хлопне навън,
се изправя тя цяла
на кутрето.
Татко чака,
тя знае, че той
ще се върне
със изгрева ален;
романтичен,
до болка герой
през прозореца
само погален.
През прозореца,
ала уви
есента
е затрупала цяла
мойто детство
и мама почти,
с тишината
от мъката бяла…
* * *
ГОРЕСТНАЯ ТИШИНА.
Петко Каневски
Посвящается отцу.
Авторизированный перевод
с болгарского языка
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/12/23/1259
Боже мой,
какая тишина!
Умер папа.
Любимый самый.
На меня
навалилась вина
Из-за слёз
на глазах у мамы.
Тихо плачет
до самого сна,
Только сон
не идёт к ней теперь...
Продолжает
ждать папу она.
Верит, что
распахнётся вдруг дверь...
Он войдёт,
Романтичный герой,
А рассвет будет
Сказочно алым.
Сквозь окно
мама видит его,
Как же жаль,
что отца не стало...
Листопад
за осенним окном
Мою маму
и детство скрывает.
Вспоминает
о папе моём
Тишина,
вся от горя седая...
--------------- ---------- -------------
ПОЕТИ
На Таню Клисуров
Днеска най-истинските
български поети са
нощни пазачи.
По волята на антихриста!
Отцеубийци и майкопродавци
се опитват да приватизират
и Слънцето.
Но забравят, че България е
страна на убитите поети,
които и сега работят като
нощни пазачи!
* * *
НОКТЮРНО
На Ели Видева
Умориха се хората,
а хората са добри
всяка есен ги срещам,
с рамене натъжени.
Всяка зима те пият
до ранни зори –
пролет явно те чакат
с надежди зелени.
Ала няма го лятото.
Бялото лято се скри.
И щурците ги няма,
Тези звездни сирени.
Самотата студена
на неми фенери виси
прегърнала тайно
слънца неродени.
Но къде е България
с топли очи?
* * *
БЪЛГАРСКО СЛОВО
Умъртвихте
десетки поети,
и десетки превърнахте
в кал.
Ала Словото тяхно
ни свети –
но за Вас, но за Вас
ми е жал.
Блюдолизци с
фалшиви пагони,
каубои с обратен
наклон,
психопати с
парични нагони,
лилипути качени
на трон!
Все духовни пигмеи,
отбрани
от юдейския Бог –
Сатана,
пак продават безкрайни
кервани,
сърца
от Свещена земя.
Ала Словото
лумва на клада –
и извива се огнен
Светлик…
То ще запали и
ада
с богомъдрия
майчин език!
* * *
ЛУННАТА СОНАТА
На Ин
Така ли не разбра,
че ти си истината в сърцето ми,
че животът не е само
в черно и бяло –
всички имаме грижи,
от това се състои битието ни,
затова не раздавай
присъди за щяло – нещяло!
Имай малко търпение,
остави Бога на мира,
и Той не отсъжда светкавично
пътя ни за Ада и Рая.
Виж как залезът тихо
в утрото се провира,
за да изпрати греха ни
съдбовно в лунната стая.
А там няма никой освен Бетовен,
под формата на Соната.
Телата ни пеят, неистово светят,
душите ни плачат.
И те заклевам: лъжовен свят е,
бъди богата
само със обич, за да не
храним у нас палача.
* * *
С Т Р А Х
На Никола Радев
От гладкото
изпитвам
страх,
от равни пътища,
от равни мисли,
от снимката
полепнала
от прах,
от сънища,
които
не са бистри.
От малките
човечета
без глас,
родени
за слуги
и за предатели,
от стъклени
лица,
отровени
от власт
представящи се
за гадатели.
От завистта,
която е без час,
от змийския
живак
на термометъра,
от тихата
вода
около нас,
обсебила
подмолно
периметъра
на образа,
във който
дишам Аз.
От гладкото
изпитвам
страх.
* * *
В Е Ч Н О С Т
В памет на мама
Във стаята, която
ти доскоро
изпълваше с любов
и доброта,
повява хлад.
Космическа умора
залепва по сълзата
самота.
Сега разбирам,
колко е голяма.
Вселената, Планетата
и АЗ,
че вечното се казва
всъщност МАМА –
а преходното се нарича
Аз.
И казват ми животът
продължава,
и аз ги гледам
с ангелски очи:
приятели, да пеем с
Окуджава,
че земята ни все още
се върти
* * *
СВОБОДА
На Павел Матев
Остави ме на мира,
мой убийствен живот.
Мен не ми се умира,
унижен като скот.
Окачен на олтара
в катедралния Храм,
всеки път се повтаря
щом е земен и сам.
Двама трябват за Рая,
безпризорно добри,
и сега, и до края,
и за после дори…
Остави ме на мира,
мой убийствен живот.
Свобода, знам, извира
от разкъсан хомот!
* * *
РОЖДЕН ДЕН
Какво от туй, че днес
е 18 юли –
ден като всички
останали.
Да. Има малка разлика –
роден е Левски –
по него се равняват
Боговете –
Исус и той са ми
еднакво мили.
Облечени в безсмъртие,
доказват на Земляните:
Духът плътта да побеждава!
Останалото е от Лукавия…
И нямам избор:
мама ме роди
на 18 юли!
* * *
МОИТЕ ЧЕТИРИ ВУЛКАНА
ПЪРВИ ВУЛКАН
Помня
как БОТЕВ
записа
австрийска филология
на кораба „Радецки” –
отвори
прозореца
на Историята
и викна
„Хляб или Свинец!”
* * *
ВТОРИ ВУЛКАН
Преди да се роди,
ЯВОРОВ чукаше по телеграфа
своите съновидения
и положи с „Хайдушки копнения”
основите на Американския
университет
в Горна Джумая,
където Мадлин Олбрайт
му надписа удостоверение за
„Доктор хонорис кауза”.
* * *
ТРЕТИ ВУЛКАН
Недолюбваният от новите
варвари ВАПЦАРОВ
написа дипломата си
„Моторни песни”,
без да е учил
руска филология
на „Любянка” – 28
и без да е стъпвал
в Москва.
Негово Величество
Борис ІІІ му изпрати
100 грама олово
на Гарнизонното стрелбище.
В името на Царя
и Отечеството!
* * *
ЧЕТВЪРТИ ВУЛКАН
Четвъртият вулкан
е изпил горчивата чаша
от Университета на Горки –
ПЕНЬО ПЕНЕВ е още най-пресен
от Лунното употребяване
от още по-употребените ни
масонски управници.
* * *
СЪЛЗА ОТ ВЯТЪРА
На Стоян Ралчев
Поетите,
случайни пришълци,
от Галактики
със странни имена
са звездните пазачи
със звънци,
белязани във
всички времена.
Приседнали
на прага на Света,
те светят със Божественото Слово.
Не страдат от
излишна суета,
защото знаят,
че ще се родят отново:
като сълза от вятъра
дошла
и водопад от
слънчеви вулкани;
ще Ви целунат
с весела тъга,
ще Ви прегърнат
с гордост на Балкани.
Поетите,
най-крехките деца
на Истината, преди
и след Потопа.
На кладата
са техните сърца,
а вечността се казва
Пенелопа:
обвила със платното си
антично,
бронзовите им
одежди.
И публиката ръкопляска
френетично,
завесата щом падне
със надежди.
------------------ ------------------ -------------
БЕЖАНЦИ
На Гочо Жисов
Аз не знам
дали Одисей е тракиец,
дали Омир и Троя
са наши били,
нито Иванко
на кого е убиец
и кой от народа ни
днес ни дели.
Няма история,
която е вярна,
защото човекът
е смешно отлят
от грях, и от кал,
от студена леярна,
преди Огънят още
да има свят.
Ала вика в кръвта ни
гласа на предците,
че сме звездни предтечи
на нов небосклон,
че Орфей дирижира
нощем щурците,
от сърцето на Бога
взел камертон.
Познавам мъже
дето стъпват на здраво
и от корена свой
палят изгрева чак.
Те, бежанци беломорски,
с орис корава
все вървят към България
в горчивия мрак.
---------------- ------------ ----------------
ВЯРНОСТ
На сестра ми Иванка
Мама остави
престилката с дюли,
легна в ковчега
и забърза към татко…
Слънцето все още
сънуваше юли,
ала за кратко…
ала за кратко.
Денят остарял
се подпря на прозореца,
и сам забеляза,
че дълго кърви
библейската диря
от него сторена
на катафалката,
след която върви.
Мама нямаше време.
Татко догонваше.
Цели четири години
той беше напред.
С боговете се срастна,
но звук не отронваше,
нито знак ни изпрати,
че е всичко наред.
Вярвам в Бог.
Затова и мама си тръгна,
да не би да е в тежест
на тази Земя.
Там, в Отвъдното, знам,
Духът й обръгна
да е Ангел-пазител
и мой Съдия!
* * *
ВЕРНОСТЬ
Авторизированный перевод
с болгарского языка
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/12/23/1076
Мама оставила
фартушек милый,
Даже айва в нём
как память хранилась.
В гроб улеглась,
о земном позабыла,
К папе умчалась.
Вот Господа милость!
***
Солнце ещё
про июль вспоминало.
День устарел
на оконце старинном .
Ей на земле
путь остался немалый-
Путь в катафалке,
последний путь длинный.
***
Мама спешила.
О папе все мысли.
Год, снова год.
Их набралось четыре.
Он ни малейшего
знака не выслал,
Как он живёт
в неземном своём мире.
**
Верую в Бога,
Молюсь неустанно,
Так как и мама
молилась о нас.
Кроткая, нежная,
милая мама...
Ангел Хранитель
с ней рядом сейчас.
------------ ----------------- ----------------------
ДНЕШЕН ПРОЧИТ НA ВЯРАТА
На Пеню Пенев
Кой дявол те изпрати в този град,
кой дявол те ориса в барабанчик,
на похода да бъдеш само млад.
Аз още чувам осветкавичния вик
от пещерата празна на позора:
- Добро утро, хора… хора.
А те в пространството от СТРАХ обзето
драскат с ноктите небето.
Дано ги чуе Бог, дано ги види,
но Бог не вижда, нито чува вече,
руши представи за житейски пирамиди
в теб бездуховно, восъчно човече
и носи ВЯРАТА по чудо оцеляла,
не в жабката на джиповата орда,
а в пролет от надежди остаряла,
но пролет бяла, пролет горда!
---------- -------------------- ------------
ПОЛИЧБА
Поете,
не се вричай в пространствата на духа,
те и без теб са свободни.
Защото свободна е самата природа!
Нали за това не можеш
да усмириш стиховете си,
да ги вкараш в рамките на времето,
където обратното на свободата
носи слава, пари, власт.
Ръкоплясканията са верижна
реакция на скуката.
Твоите слова са диви, непокорни
и горчиви -
поне за сега - докато
дойдат човеците!
------------- ------------------ ---------------
БЯЛО ПЕТНО
Глупците винаги са болшинство,
измислени са хляб и зрелища за тях.
Луната няма земно потекло:
дали не е зачената във грях
да свети с отразена светлина
в конкурса за греховната любов.
И питам вековете - зад всяка добрина -
защо стои един куршум готов?
----------- ---------------- --------------
НАНОБИБЛИЯ
Оглушаха думите -
от крясъци.
Празното е пълно -
със съдържание.
Невидимият свят е
бъдещето.
------------------ ---------- ----------
СТРАЖ
Страхът се качи
на оградата,
изкукурига от болка
и тупна на двора -
свит на кълбо
таралеж - рогоносец,
готов да пробие
с бодлите си
последния сън
на луната.
* * *
ЕЛЕГИЯ ЗА СВОБОДАТА
Сърмен залез в сърцето ми слиза,
облечен със спомени дъждът плаче,
бяга моето детство по шарена риза
да отвори вратата на вятър - сираче.
Стига е зъзнал вън и търкалял тръни,
епохите отдавна завряха в гърнето с боба -
Маркс препариран на фотос се гъне,
Ботев си търси отчаяно гроба.
И само на стълбата към небето
дякон Игнатий ни се усмихва.
“Свобода или смърт” е рая, където
дявола не може да вземе лихва.
-------- ------------ -----------------
КРАЯТ НА СВЕТА
На приятеля ми Велчо Милев
Твоят път не бе равен,
нито хълмист -
знам - за послушните има
хляб правен,
за непокорните - чер аметист…
Всяко начало - носи в себе си
края,
всеки облак - надежда за дъжд…
Господи, не му давай виза
за рая,
щом още сънува
цъфнала ръж…
Но когато последните
станат първи,
и когато поискат
им се даде:
смъртта ще умре удавена
в кърви -
а ти пак ще се питаш -
СЕГА НАКЪДЕ?
* * *
ЖРЕБИЙ
Защо не свършваш този разказ?
С часове говориш неусетно.
Опитвам се да бъда пръв - напразно
звучат в гласа ми нотките фалцетно,
издайнически те подкрепят да не спираш.
И ти бродираш в мен тревогата си скрита
че мъчно си живяла, че вече абдикираш,
от този свят лъжовен, от чашата изпита.
От храма - катедрален - музей на суетата,
от делника банален, безличен в календара.
Въпросите горчиви спират до вратата -
циганчета боси на кръстопътна гара.
Но разговора е сякаш сводник на земята
търкулва я на ляво, обръща я надясно.
С ловкост на магьосник изхода пресмята.
И сумата настръхва. Развръзката е ясна:
Спрем ли да говорим, ще взривим земята!
* * *
ОБИЧ
на Пи
От трибуната на своето сърце
съдбовно ще целуна твоя смисъл,
ще хвана мислите ти със ръце.
В олтара на греха подписан.
Указ за греховната любов.
Въздигана. Отритвана. Но жива.
Богиня. Вещица. Покров,
а в образа на звездна самодива.
От трибуната на своето сърце,
обявявам с днешна дата:
Обичам те! И слънцето да спре -
дявола ще хванем за рогата!
* * *
ОТКРИТИЕ
Твоят гняв е праведен,
много искрен и прям.
Може би съм подведен
да съм тъжен. И ням.
Може би не разбирам
твоите крехки лета.
И съня си простирам
върху въглен от самота.
А косите библейски,
щом засветят до мен
онемявам житейски
всеки ден, всеки ден.
И космичното тяло
щом отвори врата,
едно лунно одеало
ме топи с красота.
И аз нямам въпроси
от никакво естество,
щом с планетите боси,
сте от едно потекло.
* * *
СПОМЕН ЗА УТРЕ
Събуди ме, когато заспиваш,
събуди ме със тази ръка,
със която грижовно поливаш
циферблата на мойта тъга.
Ще заключа минутите боси
под леглото във куфара стар.
И ще счупя ключа от въпроси
във зъба на ревнив катинар.
А във стаята синя тогава
тъй на пръсти ще влезе морето.
И косите ти с дъх на тинтява
ще разстели до мене. И ето,
че сънят ти във моите длани,
ще открадне мечтата ми крехка:
любовта ти при мен да остане,
като спомен за утре. А днеска
мойто щастие няма недели,
във часовник от пясък
събрал съм света.
Колко срещи и колко раздели,
чукат нощем на мойта врата?
* * *
(АНТИ) ГРАВИТАЦИЯ
„И какво да те правя?! А?!”
Какъв въпрос? Планетата посърна,
разцепи се на две и онемя,
земното притегляне се върна,
при Нютон - до безбожната Земя.
Звездната каляска на надеждата
се счупи в пристанището на страха.
И твоето трептене се прецежда
през портите на Рая в ябълката на греха.
Знам. Всеки изход е измама.
Затуй зазидай ме в буквичката „А”,
щом стигнеш „Б” с другата премяна,
ще сътворим и новата планета „ДА”!
КОГА?!?
* * *
КРЪГ
Все тази музика ме буди нощем.
По керемидите кове дъждът
на помените гвоздеите остри,
от детството до днешния ми път.
Расте, расте дървото и се вие,
изгрява в него моето листо.
каква магия в корена се крие
та в клоните е вплетено гнездо?
Къде отива времето, което
не може още опозна?
В мен срещат се магнитните полета,
а все не дават те искра!
Каква невероятна песен диша,
когато слънцето разделя се с деня!
А утрото като вода изтича …
И с хората ли е така?
--------------- ------------ ------------
ОБРЕЧЕНОСТ
Питай ме, за всички ти ме питай,
аз нося участта на вековете.
Наситиш ли се на лъжи, безмълвно скитай
във звездното поле на боговете.
Те също имат детство босоного
с игри безгрижни, с пукнато коляно,
и тях баща им ги наказва строго.
щом бягат от уроци по пиано ….
Но ти не спирай: питай, питай, питай,
за боговете ясно - Те ни чакат,
но и Олимп се мръщи щом залиташ
подпряла нощите безсънни с лакът.
Знаеш много. Затуй си обръч от съмнения.
Тревогата е извор на начало.
Тъгата е несбъднато движение,
което в мрака сякаш с стърчало!
И с грах заченати, и в грях обречени,
Адам и Ева търсят Рая Нов.
а Бог отваря вратите вречени
единствено с паролата: ЛЮБОВ.
---------------- ------------ ---------------
ГАДАНИЕ ПО КАФЕ
Почукай по небето,
и вслушай се в звука,
във синьото, където
извира мъдростта.
И глухите ще чуят
от ангелския хор
през слънчевата струя
кантата за простор.
И сякаш непривично,
и сякаш на шега
звуците отлично
затрепват във дъга.
И минала под нея
със седмоцветен глас
библейската алея,
ще приюти и нас.
Ти - звук от небесата.
Аз - Дяволския мост.
И лунната фрегата
ще има своя Ос.
----------- ----------- ---------------
ЧАША ЗА ВИНО
Ти беше всичко, което Бог ми даде.
Вратата на богинята, портала за отвъд.
Въпросите, които ми зададе,
облякоха с надежда земния ми път.
Но нищо се не случва, в отсъствие на царя
и никой не приема звездния парад.
А мишката страхлива компютъра прегаря.
И всичко се разпада. От болка. И от смрад.
Разстреляна надежда в душата на Олтара.
Храма се преражда в лъскаво казино.
Кой каза, че е мъртва тази мъдрост стара:
„In vino veritas”, но Истинското вино!
* * *
ОПАСНО ЧЕСТНО
Опасно честно е да бъдеш честен,
върхът на копието значи Свобода.
На Дон Кихот, днес безпаметно злочестен,
от Идеала няма никаква следа.
Да бъдеш Истина е пак опасно честно -
горчи отвсякъде морето от Лъжа.
Защо ли Господ създава ни отвесно,
а хоризонтално лягаме в беда?
Да пазиш вярата е тъй опасно честно,
от изкушения по-сладки от греха.
Предателите се познават лесно,
очите им са пристан на страха.
О, няма как да бъде другояче,
пътят за Голгота е един -
и Ботевият гарван още плаче,
опасно честно подир оня Син!
* * *
ТРЕВОГА
Живота си живеем от заплата до заплата,
не винаги обаче месецът е щедър
на лапад и коприва, и бобена салата,
и смях светулков във храмове от кедър.
Защо мълчиш, народе? Родината я няма.
Очите ти изтичат в доброто старо време.
Децата ти в - чужбина. Надеждата голяма,
че с евро се лекува. И онемяло племе,
че вехтите войводи ще слязат от портрета -
земята ще целунат, от вълци ще я бранят,
че днешните копои, по-бесни са от псета,
с душата на народа котките си хранят.
И няма как да свети слънцето за всички,
щом още сме с вериги, дамгосани от стреса.
Българийо безсмъртна, Българийо едничка,
мъжете ти къде са, мъжете ти къде са?!
------------ ------------ ----------------------
РАЖДАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
на художника Владимир Кондарев
О, няма как да бъде другояче,
сам Бог създал е магията Чирпан,
Париж го няма още, няма го Версаче,
а „Карасура” е мистичният вулкан.
Звездно вино в кратера клокочи
и ражда светлина, наречена тракийка.
Оплодено слънцето историята сочи,
докато стигне до парливата ракийка.
Оттогава, Владо, пием все светкавици,
преглъщаме камата на Митко Данаилов,
хармана Павелматевски е пълен с пиявици,
а Яворов надува йерихонското ручило.
О, няма как да бъде другояче
и пътя Млечен е за нас избран.
Изгубим ли Езика си обаче,
ще ни взриви ножовния Чирпан!
-------------- ------------------ -------------------------- ----------------
СПАСЕНИЕ
Болгарский поэт
Петко Каневски
В съдбата ми,
съдбата на народа -
вулкани от сълзи
и песнопения.
Единствено
в безсмъртната природа
има място за спасение!
* * *
СПАСЕНИЕ
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/12/23/1035
В судьбе моей
и моего народа-
Вулканы горьких слёз
и песнопения.
Единственно
в бессмертии природы
Даёт Господь нам
место для Спасения!
=========== =========== ============== ==========================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
============ ============= ==================