Христо Фотев - болгарский поэт!
25.03.1934 — 27. 07.2002 гг.
Христо Фотев родился 25 марта 1934 года в Стамбуле.
В 1940 году его семья переехала в Бургас .
В 1951 году – окончил фабрично-заводское училище в Сливен.
С 1953-54 гг.- поэт провел восемь месяцев в качестве моряка на рыболовном судне. , а позже прошёл военную службу.
В 1957г. Христо Фотев - художник в домашней студии росписи "украшения" в Ямбол. Два года спустя перестал работать на "украшение" и стал редактором многотиражки шахты "Черное море".
Творческий путь поэта Христо Фотева:
Его первый сборник стихов - "Баллада о путешествиях" был выпущен в 1961 году и получает признание в литературном мире. В следующем году Христо Фотев является членом Союза болгарских писателей и стал драматургом театра "Адриана Будевская" в Бургасе.
С 1964 года, более чем четверть века Христо Фотев творческий секретарь Ассоциации болгарских писателей. После почти десяти лет молчания, поэт написал "The Promise поэзии». В 1981 году он опубликовал две книги стихов: "Mass дельфин» и «Память на всю жизнь." Три года спустя, собрались выбранные стихи в "словесной ландшафта." В 1989 году переход из его сборника стихов «Венецианский Night". С 1990 является редактор альманаха "Подробнее". В офисе до конца 1992 г. В 1994 г. она вновь Fotev драматург театра "Адриана Будевская."
Признание и награды Христо Фотева:
1965 - получает литературную премию Бургаса за второй сборник стихов "Лирика".
1967 - получает приз за книгу: «Сентиментальные посвящения"
1969 - получает в третий раз приз в Бургасе за сборник стихов: "Пристанище "
1994 - поэт получает литературную премию "Золотой Пегас"
1995 - звание почетного гражданина города Бургас.
Христо Фотев издал за свою жизнь более 20 — ти книг.
Христо Фотев скончался 27 июля 2002г.
* * *
20 марта 2014 в Софии прошёл вечер памяти
Христо Фотева.
Организовал вечер известный болгарский поэт Атанас Капралов.
Я как всегда читала стихи. Меня принимали с любовью и уважением!
Ольга Мальцева-Арзиани - журналист, поэт, переводчик .
Колко си хубава как ты красива...
Ольга Мальцева-Арзиани2
http://www.stihi.ru/2014/10/11/7354
„КОЛКО СИ ХУБАВА” („КАК ТЫ КРАСИВА...”)
Христо Фотев (1934-2002 г.)
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене – а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
*Надо иметь в виду, что прекрасное стихотворение Христо Фотева стало одной из самых популярных песен в Болгарии, поэтому при переводе необходимо не только как можно ближе к словам автора передать содержание, но и наложить свой текст на мелодию песни.
* * *
КАК ЖЕ КРАСИВА ТЫ, ГОСПОДИ!
Авторизованный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2014/10/11/7354
Как же красива ты!
Господи,
Как же красива ты!
Как же красивы и руки твои,
И ноги твои… Как же красива ты.
Господи, ну а глаза как красивы!
Волосы тоже так дивно прекрасны!
Не мучь себя, пришла пора — люби меня,
Ты не щадя себя — люби!
Люби меня!
С великой силою прекрасных рук люби,
И силой ног и силой глаз люби,
С изяществом движений всех твоих люби,
И ты в меня навек поверь — и ты тогда
Не будешь глупой никогда — люби меня!
И если зла — люби меня!
Люби меня!
На улицах, и где-нибудь на лестнице,
Особенно на лестнице, красива ты.
В одежде, без одежды, безупречна ты.
Красива ты… Прекраснее всех в комнате.
Сияя гребнем, как короной в волосах,
Ты темноту пронзаешь вспышкой средь кудрей.
Лишь прикоснусь, светиться буду в темноте.
Воистину красива ты — поверь. Поверь!
И постарайся до конца прекрасной быть.
Не только для меня, но для себя самой,
Для окон, для деревьев и для всех людей.
Не разрушай беспечно красоту свою
Ни ревностью, ни подозрений горечью,
Порой я пропадаю, ты меня прости.
И не кури, пожалуйста, в бессилии…
Меня не отпускай из виду никогда,
Дари мне, как ребенку, изумление
Чтоб убедился вновь я в силе рук твоих,
И ног твоих, и глаз твоих… Люби меня.
И как хочу навек я удержать тебя,
Чтобы любить тебя всегда -
И навсегда.
И как же невозможно быть с тобой навек,
Ведь ты песок в руках моих…Молю тебя,
Не говори, что хочешь удержать меня
Чтобы любить, как я, всегда -
И навсегда.
Как же красива ты,
Господи,
Как же красива ты!
Как же красивы и руки твои,
И ноги твои… Как же красива ты!
Господи, ну а глаза как красивы!
Волосы тоже твои так прекрасны!
Как же красива ты!
Господи,
Ты — настоящая!
* ХРИСТО ФОТЕВ — один из нежнейших болгарских поэтов. Его стихотворение «Как же красива ты, Господи» — среди шедевров болгарской любовной лирики. Родился 25 марта 1934 в Стамбуле, Турция. Большую часть своей жизни он прожил в Бургасе.
Скончался 27 июля 2002 г. в Софии, Болгария
================ ============ ==================
Предчувствие
В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти.
Дъждът ще ми предложи крехкото си
рамо, ще го прегърна аз - с пет стъпки
само ще падна в ужасената ти памет,
тя - моя ненадеен мавзолей.
Не искаш, но ще ме убиеш ти. И аз слушам
как убеждаваш древната си съвест.
(Ти имаш опит, стар, печален опит).
Повтаряш й, че всъщност аз съм жив...
И аз, покорен труп, ще имитирам прекрасния
живот на жив... Ще ме гримираш - ти,
скръбен, непохватен козметик, - ще ме
рисуваш от буквар в буквар и съхраняваш
в глухия си вик.
Как ще признаеш, че си ме ревнувал?
И на какъв език - че с тъмен страх си
гледал с ужас как те изоставям?
Ще казваш, че си ме спасил - и ще си прав.
Ще казваш, че съм твой и че съм жив...
А аз ще бъда мъртъв, мъртъв, мъртъв -
по-мъртъв от най-мъртвия мъртвец.
Ще ме убиеш ти, но дотогава аз ще празнувам
странния си празник от поглед в поглед
и от град във град. Безумен - сред
големия площад, - аз ще целувам твоя смях,
облечен в червена рокля и седефен страх...
Ще те изричам, без да се страхувам
по всички стъпала на моя глас.
В среднощния бюфет на зимна гара
аз ще целувам острия ти профил на смъртно
уморен и на заспал. И ще усещам тежката ти
власт, любов и скръб, и жал...
Ще предизвиквам - и без да искам ще те
наранявам, аз - малък и жесток, но ти
ще слушаш. Ще ме щадиш, дори ще ми се радваш,
до оня странен и далечен миг, във който
ти ще почувстваш как ти се изплъзвам.
И как оставаш сам...
В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти.
В една дъждовна, глуха нощ ще ме обсебиш
докрай във ужасената си памет,
ще ме поемеш ти от оня люспест,
дъждовен и бургаски тротоар.
* * *
Ленинградско възпоминание
В небето - все по-близо до човека.
Люляха ме балтийски ветрове.
В хотела там - до старата аптека -
аз ще умра от много стихове.
Те идваха - и питаха - "Къде си?"
А там високо някъде в нощта
вървяха по небето стюардеси
на пръсти - със усмивка на уста.
А думите им скачаха срещу ми
по палубата тъй както - из тръба
и от случайни, най-безплътни думи
внезапно се превръщаха в съдба.
Блестеше голотата им опасна
с ямбически-сияйни рамене,
и просто "Стала безпащадна ясна"
проблясна милостта на твойто "Не".
Сега аз знам наистина - къде си.
Високо - над самите дъждове,
зовяха ме в небето стюардеси
с призивно-елегични гласове...
В небето - все по-близо до човека.
* * *
България
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински - приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е - приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена -
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра - завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката - помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени - съпротивлявай се, -
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия -
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме - издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея - да живея истински!
Не позволявай да умра -
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта - без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
* * *
На майка ми
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.
Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича - да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми, мислите.
И докосни ги, моля те, накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорцити й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратити й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освожавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.
До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцаваа ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставай,
мамо.
* * *
На баща ми
В Бургас -
на края на града,
в Бургас -
ний, бежанците, някога живеехме.
Във събота ни идваха роднините.
Жените се отделяха във стаята -
на стълбите оставаха бащите ни
и слушаха със някакво смирение
безкрайните напеви на най-старите...
А старите говореха особено
и думите им вечно ни разсмиваха,
защото не приличаха на думите,
които ний четяхме във букварите...
О, старите говореха особено.
Живееха, по-точно, не живееха -
безшумно съществуваха с дърветата,
с конете и ралата, и каруците.
Навярно са забравили от бързане,
уплаха и безумие душите си
в далечните невероятни краища
с далечни и ухаещи названия -
с ухаещи далечни планини,
с ухаещи далечни долини
и сребърни реки
със златни
риби.
Ний, младите, не слушахме - тежаха ни,
омръзваха ни думите на старите...
Априлската възбуда ни влудяваше.
Примамваше ни веселата ябълка.
На клоните й мятахме въжетата
и люлките ни мятаха до слънцето,
което ний докосвахме с главите си...
А старите ни гледаха със някакво
ухаещо, далечно отчаяние
и казваха, че само ние, малките,
умееме да скачаме до слънцето,
защото ние, малките, не Знаем.
Не Помним... Не можем да си Спомним.
В Бургас -
на края на Бургас...
В Бургас
ний - бежанците - някога живеехме...
Събирахме се ний хиляда Тракии,
хиляда Македонии - и няколко
жестоко-маларични Беломория
ни хранеха със рибата на Черното
и своето,
и чуждото
море.
* * *
На сина ми
И ще тръгнем ний из планината.
И ще се изгубим във гората.
И ще си припомня имената
на дърветата и на цветята,
на тревите, птиците -
на всичко.
Аз не мога. Ти бъди дете.
И побързай. Забрави баща си.
Старата гора ще те вплете
в себе си, в езика си -
в смеха си.
Ще събуди после седемте
дългобради и добри джуджета...
Само ти бъди дете - и те
ще са твои - вярвай им, момчето ми.
И върви.
И вярвай,
и върви.
С мъдрите дървета се ръкувай.
Засвири със смешните треви.
С тъжните глухарчета танцувай.
Моите съвети забрави.
Слушай ти тревата милостива.
Слушай ти водата - и върви.
И събуждай всяка самодива.
И върви.
И вярвай,
и върви.
Докато се свечерят дърветата.
И изгреят - запламтят лалетата.
Целуни ръцете на джуджетата
и хвани ръката на пътеката -
ще те доведе при мене тя
и ще свети тя,
ще слуша тя...
Ти разказвай. Ти бъди Големия.
Помогни ми ти да дораста.
Ще напиша аз стихотворение...
И на тебе ще го посветя.
* * *
Животът - не смъртта...
в чест на Луиджи Пирандело
Животът - не смъртта - е ваше дело
в театъра - срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, - за куража, смелостта.
До корена на лудостта - вината
и всичко - да пристъпите с една
единствена закрилница - луната,
сицилианската по пластика луна...
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон...
поклон...
* * *
================ ============= ==================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
============ ============= ==================