Вървеж
Дъхтят на джоджен и коприва
и супата и пролетта.
Прелитат сойки край плета.
В душите преспите се сриват.
А любопитството е живо
кой точно пръв ще заяви,
че изумрудните треви
са сноп коси на самодива.
И ти къдрици спускаш често
над листа бял, за да прозреш
как всеки днешен миг е свеж
вървеж към утрешна фиеста.
Така осъмваш реалист
с анфас от белодимен облак.
През май нещата стават обли
рапсодии на Ференц Лист
или прелюдии - загадки
в лъчи от светещия град.
За да усетиш, че си млад,
препръсква римен дъжд за кратко.
Прогулка
Галина Бройер
....................."Вървеж", Галина Иванова
.....................http://www.stihi.ru/2015/03/21/6092
.....................перевод с болгарского
Дыхание мяты и свежесть крапивы
И суп из неё и, конечно, весна
И сойка в полёте и вся новизна
Смущает, но делится сердцем счастливым.
Курьёзно по жизни слетают вопросы,
Не знаю, кто первым сказал, что трава
Смарагдом, достойным её волшебства,
Кудеснице вешней вплетается в косы.
И льётся кудрями на белые плечи
И нежно ласкается трепетный шёлк
И праздник желанный уже подошёл –
Осталось немного до завтрашней встречи.
За дымчатым облаком радость лучиста,
Фронтальной реальностью светится в май
И плещется эпосом чувств через край
В звенящих рапсодиях Ференца Листа,
А может, в прелюдиях чьей-то загадкой
В пылающих бликах рассветной зари
Поющих, струящихся брызг – попурри
Сквозь сито дождя моросящей украдкой.