ДЪРВО
Янко Стефов, България
http://www.stihi.ru/2012/10/09/1117
Дерево
пер. с болгарского Людмилы Станевой
Красивое дерево небо
хранит под собой целый свет.
Сорвал лунный плод с его крепа -
и звёзды раскрыли свой цвет.
С тех пор, как себя ощущаю,
под деревом этим я рос.
Цветёт, аромат источает,
какой он - извечный вопрос.
Закинуло крону в безбрежье,
а корень забило в меня,
ваяет кругами прилежно
судьбу мою - день ото дня.
Когда моя жизнь откружится,
туда, куда каждый влеком,
и мне с ним придется проститься,
слететь пожелтевшим листком.
Я лягу, обнявшись с корнями,
чтоб сны воедино сплести.
А небо всё так же над нами
над миром продолжит цвести.
За гранью невидимой дверцы,
оставит мой след навсегда
любовью горящее сердце,
взошедшее словно звезда.
29.06.15
ДЪРВО
Янко Стефов, България
Красиво дърво е небето,
покрило е целият свят.
Откъснах луната и ето –
звездите разпукаха цвят.
Откакто се помня, така е ;
израснах под мойто дърво.
Дървото цъфти и ухае,
но още не знам на какво.
Простряло корона в безкрая,
а корен забило във мен,
неспирно то с кръгове вае
живота ми – ден подир ден.
Когато ми свърши живота,
внезапно в незнайно место,
ще капна тогаз от дървото
като пожълтяло листо.
Ще легна в земята, където
спят корен до корен в пръстта.
А горе високо небето
все тъй ще закриля света.
И някъде там, във безкрая,
оставило ярка следа,
с любов над света ще сияе
сърцето ми като звезда.