Галина Иванова Чай из одуванчиков

Искандер Борисов
Галина Иванова Болгария
Чай от глухарче

Април си има свои грижи:цветя и трънки и треви
към ямб и рима да придвижи, докато стих ми се яви.
Но стих, уви, не се явява, а прозата диктува с власт
по темата за стрък тинтява да съчиня роман завчас.

Не мога, казвам й, не бива.На ход са тъжните неща,
ти знаеш, че съм лист коприва и гаснеш блясък през нощта.
А още знаеш, че съм зимна порода – сумрак до безкрай.
Как искаш в облачета димни да разцъфтя до месец май?

И в преки речи от мъглици и апостроф да ме сбереш…
На мен ми дай графит  и скица – да драскам, а пък после – беж
към по – безличните пространства на безпричинни дъжд и плач.
Но днес е пролет.Дух шаманстващ ми готви изгрев за илач.

И най-невидимо  ме моли да гребна шепа вишнев цвят.
Да бъде лък. А аз -  виола. И в нас да не полъхва хлад.
Какво да му отвърна? Кимам. Нима тъгите нямам край?
И гоня смръщените  рими. Бера глухарчета за чай.



Чай из одуванчиков
http://www.stihi.ru/2015/08/28/1335

Перевод с болгарского Александра Борисова

Апрель свои несёт заботы: цветут колючки и трава
И к ямбу с рифмой дело клонит, в стихах кружится голова.
Но стих, увы, не появился и проза лишь диктует власть
На тему стебля горечавки готов созреть роман тотчас.

И не могу сказать,что сложно мне эти тяжести нести,
Ты знаешь, что и лист крапивы погасит блеск среди ночи.
И знаешь, что зимой погода – темно и сумрак через край.
А хочется так в тучке дымной, чтоб распустился белый май!

Но даже в дни туманной ночи мне нужно апостроф сберечь…
Мне дай графит, весну пророчить, свою вести по жизни речь.
По безудержанным пространствам, по гребням рек и волнам вод.
Сейчас весна и дух шаманства готовит солнца мне восход.

И Невидимый меня просит черпать пригоршней вишен цвет.
И есть смычок. А я – виола. И нас не побеждает хлад.
Что мне ответить? Я киваю. Хотя и горя через край.
Бегут нахмуренные рифмы. Пью с одуванчиками чай.