„ОН ХОДИТ ПО ДОМУ...”
Андрей Борисович Воркунов (р. 1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТО ХОДИ ИЗ КЪЩИ
То ходи из къщи, прозрачно, невзрачно,
в ъглите реве,
дете извънбрачно на сива шивачка
и бабички две.
То ходи из къщи, дъските прощално
под него шептят;
безгласна неведома птица погалва.
От болест печат
на детско лице светлолико изпъква,
а в поглед див, ах,
се мярка все още доверие тъпо
и стеле се страх.
Край него истерия, викове, буря
сред чаша вода,
там спорят и пушат, надребно враждуват
и виждаш в беда,
че пукат стените, безспир се излива
на стария под
обилен пърхот от тавани, плешиви
от тежък живот.
Обстрелваща кашлица с дъх на лекарства
и плесен клони,
на есен безпаметна сънното царство
с вериги звъни,
безвременна смърт като сянка надвисва
уста
и в голо и остро коляно притиска
Христа...
Ударения
ТО ХОДИ ИЗ КЪЩИ
То хо́ди из къ́шти, прозра́чно, невзра́чно,
в ъгли́те реве́,
дете́ извънбра́чно на си́ва шива́чка
и ба́бички две́.
То хо́ди из къ́шти, дъски́те прошта́лно
под не́го шептя́т;
безгла́сна неве́дома пти́ца пога́лва.
От бо́лест печа́т
на де́тско лице́ светлоли́ко изпъ́ква,
а в по́глед див, а́х,
се мя́рка все о́ште дове́рие тъ́по
и сте́ле се стра́х.
Край не́го исте́рия, ви́кове, бу́ря
сред ча́ша вода́,
там спо́рят и пу́шат, надре́бно вражду́ват
и ви́ждаш в беда́,
че пу́кат стени́те, безспи́р се изли́ва
на ста́рия по́д
оби́лен пърхот от тава́ни, плеши́ви
от те́жък живо́т.
Обстре́лвашта ка́шлица с дъ́х на лека́рства
и пле́сен клони́,
на е́сен безпа́метна съ́нното ца́рство
с вери́ги звъни́,
безвре́менна смъ́рт като ся́нка надви́сва
уста́
и в го́ло и о́стро коля́но прити́ска
Христа́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Воркунов
ОН ХОДИТ ПО ДОМУ...
Он ходит по дому, прозрачный и тихий,
он плачет в углах,
внебрачный ребенок невзрачной портнихи
и двух старых прях.
Он ходит по дому, скрипит половицей,
и, что-то шепча,
ласкает безгласую бледную птицу.
Недуга печать
на детском лице проступает прозрачно,
а в диких глазах
какая-то вера тупая маячит
и ахает страх.
А в зале истерика, крики и буря
в стакане воды,
там мелко враждуют, там спорят и курят,
и видно сквозь дым,
что треснули стены, что сыплется сверху
на ветхий паркет
лысеющих сводов обильная перхоть
под тяжестью лет.
Стреляющий кашель и запах лекарства,
и плесени нить,
безудержной осени сонное царство
цепями звенит,
безвременной смерти нависшие тенью
уста –
и голое, острое, словно колени
Христа...
http://www.stihi.ru/2007/10/26/3283
---------------
Руският поет и писател Андрей Воркунов (Андрей Борисович Воркунов) е роден на 13 март 1957 г. в Москва. Публикува стихове в издания като „Магазин”, „Московский вестник”, „Гуманитарный фонд”, „Юность”, „Арион”, „Заповедник” и др. Участва в антологиите „Самиздат века”, „Современная литература народов России, т.1” и „Русские стихи 1950-2000 годов, т.2”. Автор е на стихосбирката „Троянский кот” (1995 г.). Живее в Москва.