Емануил Попдимитров Болгария
ЛАУРА
Ти си като пъпка от кремова роза, Лаура...
О, роза през зимните нощи с виелици снежни и буря,
когато цветята цъфтят по стъклата,
и клонът безлистен трепери,
докоснах аз с кремова роза кристалните двери.
– Събуди се, небесна невясто заспала!
Аз леко преддвери докоснах... Ти леко подигна воала
и каза: – Как дълго те чаках! Задремах под снежната буря.
– Твоя глас е виола Кремонска, Лаура.
Когато цветята цъфтят по стъклата
и клонът безлистен трепери,
на глуха виола Кремонска аз свиря под светлите двери.
Понесе се вихъра снежен... Безмълвна ти спусна воала.
– Събуди се, небесна невесто заспала...
Лаура
http://www.stihi.ru/2015/11/23/4173
Перевод Александра Борисова
Ты бутон жёлтой розы, Лаура…
О, та роза чрез зимние ночи, где метели и снежные бури,
Расцветает цветами на стёклах
И безлиственно ветка трепещет.
Жёлтой розой к дверям прикоснусь я и хрустальные двери открою.
- Пробудись, о, Небесная Дева, отрешись от своих сновидений!
Прикасаюсь легко к изголовью…Ты вуаль поднимаешь несмело,
Говоришь: - Как тебя долго ждала! Задремала под снежною бурей.
- И твой голос, как скрипка, Лаура.
И цветы на стекле расцветают,
И безлистная ветка трепещет.
Я на скрипке кремонской играю пред твоею хрустальною дверью.
Снежный вихорь несётся… Безмолвно ты вуаль на лицо опускаешь.
- Пробудись, о, Небесная Дева, отрешись от своих сновидений…