Коллаж в полном размере http://stihi.ru/pics/2015/11/30/1536.jpg
Перевод с болгарского на русский язык: Николай Сысойлов
======================================= «На майка ми». Христо Фотев
======================================= Мамо.
======================================= И аз ще се завърна, както винаги.
======================================= И както винаги, най-неочаквано
======================================= прозореца ти ще изпълня в тъмното -
======================================= не ставай изненадано от стола си.
======================================= Не падай във ръцете ми -
======================================= погледай ме
======================================= и позволи ми да сваля палтото си.
======================================= Да насека дърва и във нозете ти
======================================= да коленича - да запаля печката.
======================================= Над куфара ми се склони усмихнато.
======================================= Над дрехите ми, книгите ми, мислите.
======================================= И докосни ги, моля те, накарай ме
======================================= отново да обикна тежината им.
======================================= Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
======================================= прозорцити й избърши, пред някого
======================================= гостоприемно разтвори вратити й -
======================================= върни на огледалото й блясъка.
======================================= И изпълни и счупените съдове
======================================= със сребърната влага на очите си,
======================================= за да живея - за да нося винаги
======================================= във мислите си твоето присъствие.
======================================= Мамо,
======================================= не остарявай, моля те, и никога
======================================= не вярвай през деня на огледалото.
======================================= В очите ми се гледай непрекъснато,
======================================= Съпротивлявай се срещу тъгата си.
======================================= За здравето си се бори отчаяно.
======================================= И защищавай, моля те, душата си
======================================= от бръчките, от пясъка на времето.
======================================= Не казвай, че е суета - понякога
======================================= си освожавай със червило устните...
======================================= И не умирай - заповядвам ти! -
======================================= до края.
======================================= До края съществувай във живота ми!
======================================= Явявай се в най-страшните ми сънища
======================================= със бялата си рокля -
======================================= съзерцаваа ме
======================================= от погледите на жените - тихите...
======================================= Да се обърна стреснато след някоя
======================================= и да те видя във дъжда -
======================================= в прозорците,
======================================= в балконите, в дърветата и в себе си.
======================================= Мамо. Не ме изоставай,
======================================= мамо.
======================================= http://www.stihi.ru/2014/11/05/11202
==============
Моей маме
=========================
(перевод с болгарского: Николай Сысойлов)
***
Мама.
Ты помнишь, как вернулся... – так негаданно,
что ты подумать лишь успела: «Гость, поди».
Перекрестившись, плача – ах, как рада мне! –
шепнула еле слышно: «Слава, Господи».
Не нужно слёз-рыданий –
ведь не камень я –
позволь мне снять пальто... разлуки-горечи.
Да нарубить поленьев... из раскаянья.
Да на колени стать... – разжечь ого'нь в печи'..
Над барахлом моим склонись усмешливо.
Над ветошью, над книгами, над мыслями.
Коснись меня, молю, ветрами вешними,
чтоб снова воспарил мечтами-высями.
Не бойся сделать шаг – душа распахнута,
протри окно, отдёрнув шторы серые,
любовью озари темницу памяти,
чтоб зеркало души сияло верою.
С тобой, как в детстве, мир цветной и радостный.
А нет тебя – как будто сердцем пуст... и нем.
Какое счастье – знать, что где-то рядом ты.
Какое благо – жить твоим присутствием…
Мама,
не покидай, молю тебя, пожалуйста,
не ставь печать печали болью-требою.
Не будь со мной жестокой и безжалостной, –
сопротивляйся, я прошу, я требую.
Борись, молю тебя, борись отчаянно.
Не над тобой да будет сна – немая! – власть:
Не соблазняйся вечностью венчальною,
Не говори, что суетой – намаялась.
Ну, встань же, встань... – и губы крась помадою..
Не умирай – приказ тебе!... –
прошение...
Не уходи, молю тебя, не надо, мам…
Я так хочу – за всё! – просить прощения.
Сегодня был мне сон: голубка белая
кружилась надо мной с дождями летними…
Ах, мама-мама, что же ты наделала –
я не успел сказать слова последние…
И вот держу портрет твой в чёрной рамочке.
Скажи мне хоть словечко, мама...
Мамочка...
***
Николай Сысойлов,
29-30.11.15
Коллаж мой – на основе фото из интернета (слева Христо Фотев)
