Коллаж в полном размере http://stihi.ru/pics/2015/12/02/1264.jpg
«БОЛГАРИЯ». ХРИСТО ФОТЕВ http://www.stihi.ru/2014/11/05/11202
Христо Константинов Фотев — один из нежнейших болгарских поэтов. Его стихотворение «Как же красива ты, Господи» — среди шедевров болгарской любовной лирики. Родился 25 марта 1934 в Стамбуле, Турция. Большую часть своей жизни он прожил в Бургасе. Скончался 27 июля 2002 г. в Софии, Болгария
Перевод с болгарского на русский язык: Николай Сысойлов
======================================= «България». Христо Фотев
======================================= Благодаря ти за голямото търпение
======================================= и за голямото мълчание, Българийо!
======================================= В прозорците на тъмните ти влакове
======================================= душата ми се радваше на себе си...
======================================= В прозорците живота ми приличаше
======================================= на истински - приличаше на щастие!
======================================= Но се разбиха в тъмното прозорците
======================================= и вятъра ти ми разкъса дрехите..
======================================= Студено ми е - приеми ме в своите
======================================= обятия на селска Богородица!
======================================= Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
======================================= и помогни ми да не лъжа повече!
======================================= Не позволявай да умра -
======================================= закриляй ме
======================================= от страшната магия на красивите
======================================= предмети и красивите подаръци...
======================================= Усмихвай се на масата ми дървена -
======================================= единствената маса на живота ми.
======================================= Не позволявай да умра - завинаги
======================================= да си запазя вярата в приятели...
======================================= Закриляй ми усмивката - помагай ми
======================================= да задържа до края добротата се!
======================================= И извади ме от кръга на многото
======================================= безименни жени - съпротивлявай се, -
======================================= за да заплача пред една-единствена
======================================= и майка тя да бъде на децата ми.
======================================= Не позволявай да умра -
======================================= закриляй ме
======================================= от страшното приятелство на хората,
======================================= които те изгубиха - показвай ми
======================================= измамата на техните ласкателства, -
======================================= не ме убивай с тяхното признание!
======================================= Сближавай ме със болките си, вдигай ме
======================================= с ръцете на внезапните си радости,
======================================= аз ще докосна своите съзвездия -
======================================= ще ги положа тихо пред нозете ти.
======================================= И приеме ме - издържа ли дългото
======================================= пътуване към тебе, съхранявай ме
======================================= в унесените устни на децата си,
======================================= за да живея - да живея истински!
======================================= Не позволявай да умра -
======================================= сближавай ме
======================================= и отсега с дълбоките си корени,
======================================= със корените плахи на цветята си,
======================================= с дърветата си отсега сродявай ме,
======================================= за да не мисля за смъртта - без никаква
======================================= уплаха да се върна във земята си,
======================================= да й прекрача прага с облекчение
======================================= и да замлъкна в тихите обятия
======================================= на майка ми!
======================================= Благодаря ти за голямото търпение
======================================= и за голямото мълчание, Българийо!
======================================= http://www.stihi.ru/2014/11/05/11202
---------------------------
Болгария
-----------------------------
(перевод с болгарского: Николай Сысойлов)
***
Благодарю за мудрое терпение,
За мудрое молчание, Болгария!
В глазницах окон по'езда прозрения
душа моя рыдает от страдания…
В безвременье, сквозь все итоги-выводы,
мой поезд мчит – и в нём я, как на паперти.
А стёкол нет – они судьбою выбиты! –
и сорвана одежда ветром памяти.
Мне холодно.. – согрей, хотя б из жалости,
в объятиях, Святая Богородица!
Не оттолкни, молю тебя, пожалуйста,
дай сил душе не лгать, как в мире водится.
Не дай мне умереть –
Спаси, Всевышняя,
и защити от магии прекрасного,
красивого и вкусного, но лишнего:
подарков, подхалимства сладострастного.
От магии того, что дышит бедами,
унынием, отчаянья прорехами…
Улыбка за столом – да за беседами –
единственная радость и утеха мне.
Не дай мне умереть –
дай сил и бодрости,
чтоб сохранить друзей и веру в праведность,
чтоб на коварство не ответить подлостью,
чтоб в истине искать любовь и правильность.
И вытащи меня из круга адова
развратных женщин – вопреки проклятию.
Чтоб лишь одна, кто всей душою рада мне,
была любимою, а детям – матерью.
Не дай мне умереть –
о, защити меня
от ревности и страшного приятельства,
от лести и вранья неощутимого –
Не убивай бездушием предательства.
Дай мне воспрянуть радостным известием –
И страхи позабыть, и сны нелепые…
Я стану для тебя любви созвездием,
Чтоб созерцать твоё великолепие.
Не дай мне умереть –
сродни и сблизь меня
с корня'ми пра'дедов, великих пращуров,
чтоб окрылять – любовью чистой! – ближнего,
а верой и надеждою – и падшего…
Прими меня, чтоб я проникся мудростью –
и щедростью – безудержно, неистово.
Чтоб не боялся бедности и трудностей.
Чтоб жил тобой – твоей великой истиной.
Не дай мне умереть, –
но дай бесстрашия
и капельку надежды на прощение.
О, как я понимаю, что чем старше я –
тем ближе час великого крещения.
И потому – тебе так благодарен я!
И потому – в порыве вдохновения –
звучит в моей душе прозрений ария:
я ощущаю Дух Благословения!
И Откровения!
Благодарю тебя за щедрое терпение
и за великое молчание, Болгария!
* * *
01.12.15
Николай Сысойлов
Коллаж мой – на основе фото из интернета
ПРИГЛАШАЮ! IX МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ:
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
http://www.stihi.ru/2015/02/14/11879 (конкурс проводится раз в полгода)
