«КАК ЖЕ ПРЕКРАСНА ТЫ, ГОСПОДИ!»
«КОЛКО СИ ХУБАВА» („КАК ТЫ КРАСИВА...”)
Христо Константинов Фотев (1934-2002 г.) http://www.stihi.ru/2012/11/09/36 , http://www.stihi.ru/2014/10/11/7354
Христо Фотев (фото: слева, снизу и справа) — один из нежнейших болгарских поэтов. Его стихотворение «Как же красива ты, Господи» — среди шедевров болгарской любовной лирики (это прекрасное стихотворение Христо Фотева стало одной из самых популярных песен в Болгарии). Родился 25 марта 1934 в Стамбуле, Турция. Большую часть своей жизни он прожил в Бургасе. Скончался 27 июля 2002 г. в Софии, Болгария
Перевод с болгарского на русский язык: Николай Сысойлов
======================================= Христо Фотеев
======================================= «КОЛКО СИ ХУБАВА»
======================================= Колко си хубава!
======================================= Господи,
======================================= колко си хубава!
======================================= Колко са хубави ръцете ти.
======================================= И нозете ти колко са хубави.
======================================= И очите ти колко са хубави.
======================================= И косите ти колко са хубави.
======================================= Не се измъчвай повече – обичай ме!
======================================= Не се щади – обичай ме!
======================================= Обичай ме
======================================= със истинската сила на ръцете си,
======================================= нозете си, очите си – със цялото
======================================= изящество на техните движения.
======================================= Повярвай ми завинаги – и никога
======================================= ти няма да си глупава – обичай ме!
======================================= И да си зла – обичай ме!
======================================= Обичай ме!
======================================= По улиците, след това по стълбите,
======================================= особено по стълбите си хубава.
======================================= Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
======================================= си хубава... Най-хубава си в стаята.
======================================= Във тъмното, когато си със гребена.
======================================= И гребенът потъва във косите ти.
======================================= Косите ти са пълни с електричество –
======================================= докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
======================================= Наистина си хубава – повярвай ми.
======================================= И се старай до края да си хубава.
======================================= Не толкова за мене – а за себе си,
======================================= за дърветата, прозорците и хората.
======================================= Не разрушавай бързо красотата си
======================================= с ревниви подозрения – прощавай ми
======================================= внезапните пропадания някъде –
======================================= не прекалявай, моля те, с цигарите.
======================================= Не ме изгубвай никога – откривай ме,
======================================= изпълвай ме с детинско изумление.
======================================= Отново да се уверя в ръцете ти,
======================================= в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
======================================= Как искам да те задържа завинаги.
======================================= Да те обичам винаги –
======================================= завинаги.
======================================= И колко ми е невъзможно... Колко си
======================================= ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
======================================= че искаш да ме задържиш завинаги,
======================================= за да ме обичаш винаги,
======================================= завинаги.
======================================= Колко си хубава!
======================================= Господи,
======================================= колко си хубава!
======================================= Колко са хубави ръцете ти.
======================================= И нозете ти колко са хубави.
======================================= И очите ти колко са хубави.
======================================= И косите ти колко са хубави.
======================================= Колко си хубава!
======================================= Господи,
======================================= Колко си истинска.
======================================= Христо Фотев ======================================= http://www.stihi.ru/2012/11/09/36
-----------------------------------------
Как же прекрасна ты, Господи!
----------------------------------------------------
(перевод с болгарского: Николай Сысойлов)
***
Как же прекрасна ты,
Господи,
как же ты женственна!
Как вдохновенны все жесты твои,
ведь руки твои.. – просто божественны!
А губы твои.. – чар и блаженств полны'…
А очи твои.. – звёздам тождественны…
* * *
Не сдерживай (!), не мучь себя .. – люби меня!
Нездешнего.. – люби меня!
Люби меня:
душою, – одиночеством губимою, –
и сердцем, что растает вешней льдиною…
Найди меня, .. буди меня, … любимая!
Пусть вспыхнет – в океане мук! – любви' маяк.
В сплетеньях слов – и душ, и рук! – люби меня…
В сплетеньях снов – люби меня!
Люби меня!
Узнай меня на улице: прохожий я…
Взлетим с тобой, влюблённые, по лестнице –
скорей, скорей! – войдем в любви прихожую
взаимных чувств, моя святая грешница.
О, как прекрасна ты, любви Величество!
В одежде, без одежды.. – ты божественна,
а волосы – сияют электричеством!
Коснулся их – и мы зажглись, блаженствуя.
Действительно, прекрасна ты – поверь же мне:
ты самая красивая, ты самая..
загадочно-волшебная .. – повержены:
деревья, окна, люди, я, .. душа моя...
Не разрушай красы своей неистовой.
Брось сигарету, не ревнуй – пожалуйста! –
Прости, что в прошлой жизни был неискренним,
что, пропадая, лгал тебе безжалостно.
Я был так глуп и слеп.. – теперь икается.
Спасибо, что нашла меня, любимая!
И, на колени опускаясь, – каюсь я
у ног твоих, у глаз твоих… Люби меня!
Люби всегда, .. – но не держи на привязи!
Не делай нас застывшими страдальцами…
Ведь я .. – песок, что сыплется меж пальцами..
Пустынный ветер, что с разлукой-примесью…
Ах, опостыла та любовь… пустынная…
За все страдания и боль –
Прости меня…
* * *
Как же прекрасна ты,
Господи,
как же ты женственна!
Как вдохновенны все жесты твои,
ведь руки твои.. – просто божественны!
А губы твои.. – чар и блаженств полны'…
А очи твои.. – звёздам тождественны…
Как же прекрасна ты!
Господи,
Истиной женщины!
***
Николай Сысойлов,
04.12.15
============
Коллаж мой – на основе фото из интернета (слева, снизу и справа – Христо Фотев)
ПРИГЛАШАЮ! IX МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ:
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
http://www.stihi.ru/2015/02/14/11879 (конкурс проводится раз в полгода)