Николай Лилиев Болгария
ПРОЩАВАЙ! НЕ ЗОВИ! НЕ СПОМНЯЙ!
Прощавай! Не зови! Не спомняй!
И не проклинай свойте дни!
Душата ми блуждай бездомна,
но свойта участ не вини.
Аз не разбирам, не греша
и отминавам пак безгрешна,
тъй както някога те срещна
безпаметната ми душа
в деня на първите съблазни,
в деня на първата лъжа.
Аз не разбирам, не тъжа
по нашия забравен празник,
угаснал в здрачните вълни
на всепрощаваща забрава.
О, чуй, душата ми звъни:
Не спомняй! Не зови! Прощавай!
Прощай! Не помни! Не зови!
http://www.stihi.ru/2016/02/17/6770
Перевод Александра Борисова
Прощай! Не помни! Не зови!
Свои не проклинай ты дни.
Душа моя, блуждай бездомно,
Но свою участь не вини.
Не разбирался, не грешил,
Ты уходила вновь безгрешной
И иногда желал я встречи
Моей беспамятной души,
В часы первейшие соблазна,
И самой первой в жизни лжи.
Не разбирался, не тужил
О днях забытых наших счастья -
Угасли в сумрачной дали
И всепрощающа печаль.
И вдруг душа моя звенит:
Не помни! Не зови! Прощай!