Дафинка Станева Болгария
Зимна вечер в града
Раздипля вечерта мъглив воал,
за да обгърне къщи, минувачи.
Потръпващ под измачкан дрипав шал,
снегът остава сам като сираче.
През запотени чакащи стъкла
се взира кръчма – топла ръкавичка.
И в нея сред тютюнева мъгла
душата стихва – приютена птичка.
Клатушка се задъхан автобус
с товар от страсти, куп човешки грижи.
По булеварда с тротоара пуст
премръзнали коли едва се нижат.
Нехае двойка влюбени в студа,
прегръща кипнали мечти, копнежи.
Притихва в зимния си шал градът,
за да сънува бялата надежда…
Зимний вечер в городе
http://www.stihi.ru/2017/08/28/8226
Перевод Александра Борисова
Опустит вечер мглистую вуаль,
Укроет клёны,крыши и прохожих.
Накинув на себя всю в дырах шаль,
Снег стал и сам на нищего похожим.
Сквозь тени запотевшего стекла
Глядит корчма,тепла,как руковичка.
Нависла там махористая мгла,
Душа затихла,как в неволе птичка.
Автобус задыхается,ползёт,
Там ком страстей, там человечьи лица.
Пуст тротуар,уставший от забот,
И тянутся машины вереницей.
Влюблённых двое - что им холода,
Обнялись крепко,их объятья нежны.
Укрылся город в зимние снега
И снятся ему белые надежды…