Мирис на кафе
Петко Илиев Болгария
Събуждане от мирис на кафе.
Съседката отново подранила.
Говори шумно с някакво дете,
случайно минало, пред нейната градина.
Крещи му нещо. Ама, че жена,
че било скъсало една смокиня.
Крадец нарича го и врява, небеса,
а то дървото там е от години.
Отрупано с божествения плод,
с надвиснали над улицата клони.
Дърво блажено, пратено от Бог.
Как даде и сърце да го изгони?
Повика още малко, покрещя -
“полиция, законност, ред, години”.
Детето вцепенено онемя.
То, просто, искаше една смокиня.
И плачейки, си тръгна в страх.
Дали крадец е, или е невинен?
Престъпил ли е, сторил ли е грях?
Туй само бе една смокиня.
Събуждане от мирис на кафе.
Вгорчен денят ми, няма да ми мине.
Това ли днес сме всъщност – бесове?
Дете невинно скъсало смокиня.
Запах кофе
: http://www.stihi.ru/2017/12/16/3822
Перевод Александра Борисова
Разбудил запах кофе меня.
Вновь соседка проснулась рано.
И кричит,хоть начало дня,
И с утра всех людей достала.
Мол,мальчишка к ней в сад залез
И сломал там вишню с плодами.
Вор,мол, он-стоит шум до небес,
А та вишня росла годами.
Как прекрасен божественный плод,
Ветки дерево радостно клонит.
Ниспослал эти вести нам Бог.
Как из сердца ту весть он изгонит?
Она звонит потом,крича:
«полиция…наказать надо…»
Ребёнок оцепенело молчал.
Он просто хотел попробовать ягод.
И плакал он,погружённый в страх.
То ли вор он,то ли невинен?
Преступник ли,совершил ли грех?
То была лишь ягода вишни.
* * *
Разбудил меня запах кофе.
Да не будет мой день горьким.
Кто сегодня мы,люди,-бесы?
Мальчик маленький сломал ветку.