Рецензия на «Дороги» (Майк Литвин)
перевод Йорданка Радева В прохладна нощ излязох да попуша. Полетя звезда. Опашката й като сребърна нишка, във нощта заблестя. „На къде лети и къде е нейният Парнас?”- аз се допитах да Бога. А той ми отговори:Всеки един от вас своите пътеки изминава. Йорданка Радева 09.12.2014 00:31 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |