Рецензия на «Христо Ясенов - 5. Ябуду ждать» (Влад Торн)

Эпиграф: «И смирно, и чутко я буду лежать, как на страже, в гробу… Заслышу я конское ржанье и пушечный гром, и трубу.»*

И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна,
тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър,
и аз отново ще заспя, и пак отново ще израсна,
стихиен, шеметен и горд, стихиен, шеметен и щедър.

И аз ще спя, и аз ще бдя...
И ако в някой светъл ден премине буря през града
и чуя тропот на коне и металичен звън на шпаги,
аз ще напусна мрачний сън на свойте горести недраги
и в многобройний легион на стройните сурови войни
наред със медните тръби и страшните напеви бойни
ще вдигна своя боен стан.

И сам ще бъда ураган,
разгромил всички скърби ледни,
и тържествуващ и пиян,
ще пея химните победни
на свойта героична бран.

И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна,
тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър;
и аз отново ще заспя, и пак отново ще израсна
стихиен, шеметен и горд, стихиен, шеметен и щедър.

————————————————————————————————
(*) – «Die Grenadiere», Heinrich Heine, Robert Schumann;
пер. М.Л.Михайлова, в исп. Ф.И.Шаляпина (http://www.youtube.com/watch?v=Q84JljxRaoc)

Ввиду блокировки клипа ютубом (http://musify.club/en/track/fedor-shalyapin-die-beiden-grenadiere-nach-frankreich-zogen-zwei-grena-16483723)

Влад Торн   05.04.2023 16:36   •   Заявить о нарушении