по мотивам болгарской поэтессы
Марии Гюзелевой
http://www.stihi.ru/2011/04/20/7781
Я тебя не забыла,
Отыскала в своих мечтах.
Возвращается образ милый,
Твоё имя шепчу я в снах...
Просыпаюсь, букет сирени
Вновь заплёлся в мои косицы,
Ветер солнечный и волненье,
И глаза твои,свет струится.
Мне довольно!Пожар сирени,
Эта магия до зари...
Снова ветер, мечты горенье,
Только пеплом ты не сори.
Поцелуи твои из забвенья,-
Неизбежно вдруг боль вернётся.
Снова утро... и цвет сирени
Заплетает в косицы солнце.
ИЗГАРЯНЕ НА СЪНИЩА
Помня те.
Търся те.
В моите сънища
пак се завръщаш.
Знам, неизбежно е.
Име прошепвам
нежно в съня си –
будя се бързо.
Вятър в косите ми –
слънчеви плитки
заплита ми утрото –
твоя поглед
ме следва отново.
Стига!
Тази нощ
паля огньовете.
И магии ще правя
до изгрева.
Ще изгарям
своите сънища.
Неизбежно е.
И пепел
ще разпиляваме
двамата с
Вятъра.
...Утро е.
Цвят от люляк
в косата
заплита ми слънцето.
И целувката
от съня ми
болезнено
пари...