по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2010/11/29/5892
Ты мой огонь,
Ты ветер, лёд и дождь.
Я света тонкий след,
Сияющий , непОнятый...
И нежность , и ладоней тёплых дрожь.
И бурная река, цветенья полная.
В лучах заката плачу и грущу,
Ты мой огонь,
Ты берег невезения...
Я на снегу следы твои ищу,
Дней убегающих ручьи весенние.
АЗ СЪМ
Ти си огъня.
Ти си леда, вятъра и дъждобрана.
Аз съм тънката светла следа,
разгадана, но неразбрана.
Топлите длани, тиха тъга,
меката нежност на здрача
и полудялата буйна река,
когато съм тъжна и плача.
Ти си огъня.
Ти си брега на преболели несгоди.
Аз съм любимите стъпки в снега
на дните, които преброди.