ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 4
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА. БОЛГАРИЯ.
Работает школьным психологом. Закончила Софийский Университет «Святой Климент Охридский», педагогический факультет, а затем в этом же университете изучала логопедию. Ее стихи публиковались в различных сборниках стихотворений. Является автором сборников: «Печальная струна в моем сердце»-1992г., На расстоянии ресниц» и «Горечь мужского отсутствия»-1995г., «Охотник за мгновениями»-1998г., «Грех отца»-2000г. и «Вечность»-2002г. Многие из ее стихов стали текстами песен. Есть стихи, переведенные на португальский язык. Член Союза независимых поэтов Болгарии.
ВНИМАНИЕ! После публикации домашнего задания расположены переводы других стихов ВЕЛИЧКИ ПЕТРОВОЙ на русский язык, которые познакомят Вас с творчеством этого поэта.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 4а
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
ВЕЧНОСТ
Морето ли
небето ли си ти?
Потапям се.
Разтварям се.
И нямо
светът притихнал,
стихнал
се топи.
И ти и аз
и аз и ти
сме само.
Сега сме тук.
Сега сме тук.
Сега.
Вълшебството е нашата измама.
Отворило е райската врата
и друго нищо,
друго нищо
няма.
Морето ли?
Небето ли и ти?
Границата, някаква далечност
с целувка хоризонта претопи.
И ти и аз
и аз и ти
сме вечност.
ВЕЧНОСТЬ
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Море ли,
Небо ли ты?
Утопаю.
Растворяюсь.
И безмолвно
свет притихший,
стих и топится...
И ты и я,
и я и ты
только мы.
Сейчас мы здесь.
Сейчас мы здесь.
Сейчас.
Волшебство это - наша мечта (буквально-наше мошенничество)
Она раскрыла райские врата
И ничего другого,
ничего другого
нет.
Море ли,
Небо ли и ты?
Границу,
какую-то удалённость
горизонта поцелуй растопил.
И ты и я,
И я и ты -
Мы - ВЕЧНОСТЬ.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 4б
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
ЖИВА ЛЮБОВ
При мен ли се връщаш стара любов?
Истински целиш сърцето.
Пристъпваш небрежен, горд, но готов
да ми даряваш планети.
При мен ли се връщаш, с нова любов?
Нахален и дързък се смееш.
Гласът ти, нега на вятър суров,
ума ми неверен пилее.
Погледът дебне по мъжки свенлив,
по мъжки и весел и важен,
че въздухът помежду ни игрив,
бляска в светкавица даже.
Готова съм, стреляй жива любов,
блуднице, вълчице, страшна.
По устните лепнеш с копнежа ми нов
и гониш живота ми прашен.
ЖАРАВА
Копнежът ми стаен е
и те чака.
Огънят отдавна е изстинал,
тъгата само хвърля полумрака
в жаравата, която тихо рина.
И там ли е зарита любовта ми,
онази дългата,
безмълвна,
неуспешна,
която още плува из съня ми
и ме превръща в сладостница грешна.
Копнежът ми е люлка не люляна
и огънят съвсем не е изстинал…
С теб ли любовта ми е застлана
и до края ли така ще гина?
АЗ СЪМ
Ти си огъня.
Ти си леда, вятъра и дъждобрана.
Аз съм тънката светла следа,
разгадана, но неразбрана.
Топлите длани, тиха тъга,
меката нежност на здрача
и полудялата буйна река,
когато съм тъжна и плача.
Ти си огъня.
Ти си брега на преболели несгоди.
Аз съм любимите стъпки в снега
на дните, които преброди.
ЕДИН МЪЖ
Ти си един загубен мъж.
Къде ли те намерих!
Наивността ми изведнъж
крила към теб разпери.
Омагьосана видях,
необяснимо чудо,
без мозък бях …
и полетях,
и се понесох лудо
в момчешките ти небеса-
илюзии прекрасни,
където само чудеса
са страстите ти властни.
Ту небрежно сладък… мил,
ту палав до безкрайност,
ту зъл от Дявол биле пил,
ту с кротка всеотдайност.
Ти си един загубен мъж,
добре, че те намерих.
Любовта ти изведнъж
крила над мен разпери.
1996г.
ДЪГА
Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..
Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.
ИВАНЕ
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера
роклята поех от скрина,
после
на вечеря
ти,
поиска ме от тате,
тате се усмихна
а лицето ми в позлата
огнена притихна.
Минаха ли сто години?
Или сън сънувам?
Гледаш ме
с очите сини
и сърце лудува...
В тях откривам онемяла
бялата неделя,
засияла,
ослепяла
с първата постеля.
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера...
СЪН
Сънувам се -
зора на птича песен,
усмивката на вятъра понесен
в сълзата на росата притаила
нежността си в непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта прибрано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм
и нежност ще остана
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало лютиче
и шепота на минзухар с кокиче.
ДИМИТРОВГРАДСКА ЕСЕН
на Иван Русев
Есента идва мека,
като твоята гръд.
Ляга топла и лека,
като нежност без плът.
Тиха
сочна
и сладка,
като нощите с теб,
и вълшебство,
но кратко,
като миг от сонет.
Есента идва мека,
после бяла тъга
я застига полека
като дъжд от мъгла.
И потъва далечна,
като слънце зад мрак
за да лумне сърдечна
в бухнал люляк и злак.
Есента идва мека…
ЛИРИКА ВЕЛИЧКИ ПЕТРОВОЙ:
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2924
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2879
http://www.stihi.ru/2008/02/06/2821
http://www.stihi.ru/2010/02/22/4870
http://www.stihi.ru/2010/11/22/2199
http://www.stihi.ru/2010/07/09/186
Об авторе:
Вили Ро / Величка Петрова /
Родена в град Сливен. Завършила е педагогика в Софийския университет “Св.Климент Охридски”, след това и логопедия в същия университет а от 93г. специализира психологично консултиране. Работи в Димитровград на свободна практика като педагог-психолог.
Нейни стихове са публикувани в „Български писател”, „Южнобългарски страници”, „Стихове и спомени посветени на Пеньо Пенев” под редакцията на Атанас Капралов и Леко Славов, „Бий барабанчик” на Атанас Тончев, в различни литературни сборници и в периодичния печат. Има излъчвания по БНР, БНТ, БТВ. Участвала е в литературни четения в НДК- София, Пловдив, Казанлък и др.
Автор е на стихосбирките: „Печална струна в моето сърце”- 1992г., “От миглено разстояние” и „С дъх на мъжко отсъствие”- 1995г., „Стрелец на мигове”- 1998г., „Грехът на бащата”- 2000г./номинирана за награда, но не е получена, поради късното й излизане от печат/ „Вечност”- 2002г., и „Вятърът на страстта”- 2007г. „Нектарът на грешките” -2010г. Присъства като автор в учебника по музика на издателство НП. Присъства в електронното издание на Стихи Ру. Има стихове преведени на португалски и руски език. Член е на Съюза на независимите писатели в България.