по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2010/11/29/5892
Вспыхнет невольно
В памяти птицы.
В ветра улыбке,
В росах искрится.
Чистым потоком
В сердце прольётся.
Пороги , преграды,
Любовь отзовётся?
Дождь гонит тучи,
Облако тенью.
Солнечный лучик,
Счастья мгновенье.
Солнце и дождик,
И лучезарность.
Радуга светит,
Детская радость!
ДЪГА
Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..
Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.