по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2010/11/29/5892
В комнате моей тоска и ожидание,
Жаль пожар любви давно погас.
Не хочу с тобою расставания,
Угольки в камине тлеют в этот час.
И любовь моя, далёкая, безмолвная,
На заре остыла без тебя...
Но мечта твоим огнём наполнена
Превращает в грешницу меня.
И мечту качели вновь баюкают,
Лепесток огня на сердце не истлел.
До конца останусь с этой мукою,
Я не знаю, где любви моей предел?
ЖАРАВА
Копнежът ми стаен е
и те чака.
Огънят отдавна е изстинал,
тъгата само хвърля полумрака
в жаравата, която тихо рина.
И там ли е зарита любовта ми,
онази дългата,
безмълвна,
неуспешна,
която още плува из съня ми
и ме превръща в сладостница грешна.
Копнежът ми е люлка не люляна
и огънят съвсем не е изстинал…
С теб ли любовта ми е застлана
и до края ли така ще гина?