Евгени Алексиев
СРЕЩА В ЛАБИРИНТА
Пътувам по искрящия коридор на лабиринта пред мен и на това ниво на „библиотеката” вдясно от мен се появява рафт, на който съм поставил всички мои записки от последните шест години. Подредени по години, месеци и дни. Аз гледам към този рафт и виждам цифрите, изобразяващи отделни дати. А погледът ми към една от тях се всмуква и пропада в отваряща се пространствена фуния, преливаща в разгръщаща се зала, пространство, преминаващо в определено действие, което наблюдавам и от което същевременно съм част. И докато навлизам в действието на записаните приключения от тази съответна нощ, пред погледа ми продължават да стоят различните числа на датите от записките, натрупани на този рафт. Миг след това отмествам поглед, продължавайки напред и рафтът с купищата записи се е стопил. Извръщам погледа си пак назад и виждам записките да се материализират…
Плъзгам се напред по този коридор, моето „аз” се премества плавно, мисля си за гравитацията и за броя на измеренията. Това ли е библиотеката на моето съзнание? Вляво изникват един след друг надписи… аз знам, че това са имената на разкази, романи и научни книги, филми, текстове… Знам това и осъзнавам, че зад всеки надпис може да се разтвори пространствена фуния, а след нея се открива нова зала, в която мога да потъна, стига само да погледна надписа, или дори да си помисля само, че го искам. Но защо така хаотично се явява всичко това? Аз само си помислих за досегашните ми ясни сънища и видях рафта със записките. Само си помислих за пространството и времето и се появиха много надписи с възможности за влизане във всеки един от тях – отделна зала… Нима така спонтанно ще ме спохожда всичко? Защо няма някакъв по-добре установен порядък тук?
- Това все още не е същинската „библиотека” на твоето съзнание – каза вътрешният ми Учител. Беше се появил изневиделица до мен и ме съпровождаше с неуловими движения напред. – Ние все още сме в началото на основния магистрален коридор на лабиринта, на първото ниво в първата ти сфера. Това тук са спонтанни връзки, но не е необходимо да навлизаш сега в никоя от тези пространствени фунии. Ще се потопиш в море от информация и ще използваш време, а е по-добре в началото да се поразходим и да придобиеш една по-обща представа за нещата. После ще достигнем и до библиотеката и там ще видиш всичко подредено, систематизирано.
- Колко вътрешни сфери имам?
- Не мисли за това сега, наречи я само така - твоята малка лична Вътрешна сфера.
- Учителю, нали наскоро бяхме разговаряли, че времето не съществува?
- Времето не съществува в онази другата реалност на твоето битие - такова, каквото си го представят и приемат хората. Но като казвам време за твоето пътуване тук, просто използвам тази дума като средство, за да се разбираме за последователността на действията, които извършваме.
- Учителю, какво да правя? Опасявам се, че съм написал дълъг и скучен текст, труден за прочитане и разбиране. На моите читатели няма да се хареса. Ще го оставят на десетото изречение. А така няма да разберат какво искам да кажа.
- Ти винаги си твърдял, че пишеш за самия себе си.
- Не винаги, а само през последните шест години, откакто започнах да създавам моята Йога на интегралното съзнание.
- Винаги си твърдял, че самото писане е част от твоята практика, от пътя ти навътре, а по-точно от пътя ти чрез навлизане навътре към излизане „навън”.
- Твърдял съм го, но само пред себе си.
- Пред себе си, а всъщност пред нас – вътрешните ти учители – ние сме свидетелите.
- Това е през последните шест години, откакто започнах пътешествието по коридорите на вътрешния лабиринт, по лабиринта на вътрешната сфера.
- Не си ли мислил винаги, че не пишеш със стремежа написаното да бъде публикувано?
- През последните шест години - когато започнах да записвам и описвам тези мои пътешествия в света на сънищата и на медитациите, когато започнах да описвам пътуването си навътре.
- А какво беше преди това – през другите четири предишни години, когато само наблюдаваше, пътуваше и продължаваше да търсиш този път, но не записваше? А какво беше през десетилетията, изминали преди това?
- Знаете, че преди не беше така – през всичките тридесет години преди последните шест, когато събирах информация, а всъщност търсех ключа… След първите няколко години, когато съчинявах разкази за същността и бъдещето на света и много ми се искаше да бъдат публикувани и прочетени. Докато достигнах възрастта на деветнадесетгодишните. А и после - тридесет години в търсене на ключ – не бях достигнал състоянието, при което записването на движението по пътя е всъщност част от самото движение, проявление на самата практика, записването - като инструмент и без значение и нужда резултатът да бъде прочетен и разбран.
- Тогава, ако шест години вече това е твоя практика, която не цели да произвеждаш текст, възможен за лесно възприемане и разбиране? Защо сега изпитваш безпокойство? Нали през последните години не целиш да бъде публикувано и възприето?
- Незабавно и в същата форма, Учителю.
- Стремиш ли се написаното да бъде прочетено и разбрано?
- Не веднага, но целта е да бъде прочетено и разбрано.
- А сега си мислиш, че пред теб ще се окаже текст дълъг, скучен и труден за разбиране… Нима вече записките от пътуването ти не са елемент и аспект на самото движение навътре? Нима пишеш заради другите, а не за себе си?
- Изпитваш ме Учителю, но вече знаеш предварително моя отговор, защото така, както ме изпитваш, ти виждаш вътре в мислите и намеренията ми, а всъщност моите мисли – това си ти, или по-скоро част от мислите ми са твоята същност, породени и предизвикани от самия теб, моя Вътрешен учител, с когото съм се срещнал на това кръстовище на лабиринта, в преддверието към тази зала на вътрешната библиотека, в която вярвам ще ме въведеш, за да разбера навярно първата голяма тайна. И както ти виждаш в мен, така и аз разбирам, че ме изпитваш, изпълнен с цялата си обич – обичта, с която моите родители, моят баща и майка са ме дарявали през целия ми живот...
Зареях поглед в перспективата на коридора. Бях се срещнал тук с един от вътрешните ми учители. Той имаше вида на моя баща такъв, какъвто съм го запомнил през последните му години. Вече се бяхме срещали. Сега ме бе дочакал на това ниво за пореден път. Беше ми намекнал предишния път, че видът му може да е само плод на моите представи, но ми бе подсказал също, че нещата не са толкова еднозначни. Щял съм да разбера по-късно при моето пътешествие из вътрешната сфера каква е връзката с баща ми. Беше ми подсказал, че такава връзка има, но все още било твърде рано, за да разбера. Предстояло ми да срещна много други учители. Някои от тях били негови учители, водачи от по-висок порядък. А други щели да се окажат на свой ред техните учители. Много по-късно съм щял да разбера, че всички те имат особена връзка със същността на моя баща. Но не само… Щял съм да осмисля това, но чак когато стигна до небесните градини и премина през Портала. Към голямата, вселенската вътрешна сфера.
Сега с Учителя бяхме седнали на сребристо искрящи кресла от двете страни на централната линия, минаваща по протежение на коридора пред нас. Тунелът беше облян в дневна светлина с небесносини нюанси. Отклоних поглед надясно. Там на един рафт лежеше дебела книга, отворена наполовина. Взех я и се зачетох в един диалог. Ставаше въпрос за амбициите… Това всъщност беше нашият диалог с Учителя при предишната ни среща, записан в тази книга. Зачетох диалога наум, но знаех, че той разбира всяка дума, преминаваща през съзнанието ми.
- Ако липсва амбицията дали няма да се почувствам мъртъв? Дали амбицията не е еквивалент на стремежа за живот, за място, средства за живот и лично пространство в онази друга реалност.
Учителят не обърна внимание на последните ми думи и не отговори. Това беше вече отминал разговор.
- Изпитвам те… - каза той. - Но следвай правилата на момента и указанията за това ниво…
- Записването продължава да е практика и начин на движение навътре – ето моят отговор. Но като казвам, че е скучен и протяжен текст, те питам същевременно какво да правя. Защото онзи текст, написан в другата реалност, е предназначен накрая за осмисляне от всички други – нали затова ме водите по вътрешните лабиринти и по посока към последното ниво на последната сфера? Нали в това е смисълът на пътешествието ми през всички тези коридори и нива на моята Вътрешна сфера и към Портала за Вселенската сфера, за които само сте ми споменавали досега и за които имам само някакви бегли и общи представи – за да може после тази истина и това познание да бъдат проумени от всички хора в другата реалност?
- Дори да е протяжен или, както казваш, скучен – хората са различни, не всяко нещо написано е предназначено за всекиго, а за прочитането и разбирането на много текстове този, който ги чете трябва да премине първо своя път, а след това да разбере, че иска да го прочете и да положи нужните усилия. А тези усилия ще бъдат за него едно върховно преживяване, дори ако първоначално му изглеждат непоносими. Има текстове за различни състояния и моменти. Ти нали не искаш да повтаряш онова, което многократно вече е направено? Ако искат друго, има къде да го намерят. Ако и ти искаше друго, нямаше да се срещаш с нас и нямаше да те водим по този лабиринт.
- Добре, Учителю, значи трябва да се примиря, че пиша текст протяжен, скучен и затруднителен за възприемане, който ще отблъсне повечето от читателите, поне докато не достигнат до готовността да го погледнат втори път.
- Ти много добре знаеш, че светът е несъвършен... за сега... а особено светът ни днес е изпълнен с дразнещи несъвършенства. Но и знаеш, че не винаги ще е така. Светът и хората са пряко свързани. Светът е като хората, а хората - като света. Но не винаги ще бъде същото. Така че, ще намери твоят текст и своите читатели, а истините, към които сме те повели, ще има за кого да бъдат разкрити. Много хора след теб ще поемат по тези лабиринти, за да стигнат до Портала и да видят онова, което е след него.
- Това би имало смисъл, ако аз бях вече започнал моя цялостен и интегриран текст, а до сега записвам само хаотични мисли и някои моменти напоследък от пътуването в лабиринта.
- Тогава започни и с цялостния интегриран текст.
- Учителю, усещам някакво безсилие. Не мога да започна и не мога да определя точната схема, както и най-добрия път за описанието ми нататък. Опасявам се, че ако го подхвана ще излезе така грубо и безинтересно формулиране на мисли, че ще се загуби смисълът и няма да постигне целите.
- Нали беше решил да постигнеш по-високи резултати в практиката си преди да пристъпиш към формулирането и описването на пътя си?
- Резултатите от практиката ми се забавят.
- Да започнеш с описанието е по-добре отколкото да изчакваш и бездействаш.
- Знаеш че визуализирам и описвам, правя описанията всеки ден в течение на вече цели шест години.
- Описанията ти са фрагментирани, всяко едно от тях е само за себе си, за конкретния ден. Нали самият ти ми заговори за нуждата от интегриран текст?
- Значи да започна тяхното обединяване. Но няма ли да разруша тяхната автентичност?
- Да започнеш описанието на своя път във взаимно свързан и интегриран текст е по-добре, отколкото да се въртиш в кръг около темата, като единствено излагаш на момента ежедневни визуализации и мисли. И не да „обединяваш” отделните си приключения в едно, отнемайки от автентичността им, а да започнеш своя разказ отначало.
- Ако практиката ми се проточва и забавя във времето, трябва да премина към теоретизирането. Може би ме е страх да започна, за да не объркам при описването коридорите на лабиринта. Да не започна с погрешното формулиране. Алтернативата е да отлагам до безкрайност, докато накрая загубя интерес или се окажа в такава мисловна каша, от която да не успея да се измъкна.
- Може да е грубовато в началото, но после ще го огладиш и ако трябва трансформираш.
- Дали ще мога да го трансформирам. Веднъж написано, може да се препъна или удавя в собствения си текст.
- Знам, че се опасяваш, че веднъж написано твоето слово, не можеш или по-точно не желаеш да го променяш. Защото се отнасяш с някакво особено чувство на благоговение към всяка дума и запетайка, която си написал. Сякаш възприемаш всичко написано като продиктувано от някаква вътрешна твоя същност и не искаш нищо да променяш.
- А не е ли така? Всъщност не сте ли вие, моите вътрешни учители, с които се срещам, като в повечето случаи самият аз вероятно не запомням всяка среща, а когато помня не успявам да задържам в паметта си всеки елемент и момент на нашите срещи, не сте ли вие, които ми подсказвате и диктувате, когато в другата реалност започвам да записвам, дори и ако в този миг не си давам сметка за това?
- Напротив, много добре запомняш всяка среща и разговор. Тук е в сила дуалистичността на представата ти за запомняне и незапомняне. Когато си мислиш, че не си запомнил, всъщност ти много добре знаеш за какво отнасяш това усещане. Повърхностното ти усещане, че не помниш и не виждаш с образ някоя от нашите срещи може за един момент да се промени с изплуването на ясни картини и проблясъци за разменените между нас мисли. Дали ние ти диктуваме? Може и така да се каже. Ние – твоите вътрешни учители, които сме във Вътрешната ти сфера, но все още предстои да уточним нещата… Същността ни е дуалистична – част от личната вътрешна сфера на твоето съзнание и нейно проявление, но така също еманация от граничните полета на голямата вътрешна сфера и на матрицата на разума… Там е и матрицата на същността на твоя татко, с когото толкова много искаш да се срещнеш отново... а наоколо там са и матриците на същността на хората, които са имали добро отношение към теб, твои близки, обичали те и обичани от теб, които не са вече в другата реалност.
- Учителю, казваш, че по-късно ще се срещна с моя баща, но ти изглеждаш като него през последните му години?... Значи ти не си той?...
- Не, аз не съм той… но донякъде аз съм той… в мен има големи частици от него… Може и другите твои вътрешни учители, с които предстои да се срещаш в бъдеще, да имат неговия вид, макар че тук аз ти говоря за различни твои вътрешни учители… Това не е всичко – учителите са… Тук при нас идеите, информационните блокове, разпределени в коридорите на лабиринтите в различните нива на твоята сфера, придобиват формата на самостоятелни същности, пред които ти се явяваш. А така също еманациите от граничните полета на голямата сфера... Но нека да оставим за сега този въпрос.
- А какво означава матрица? Тази дума често я свързваме с един безсмислен филм, основаващ се на игра с идеи.
- Спри дотук. Не това е пътят или алгоритъмът за изясняване на нещата. Опитваш се да влагаш повече смисъл във всяка фраза, но така се въртиш около идеите. Трябва да преминеш в по-обичайна реч, за да можеш да предадеш онова, което искаш, дори с риск да изглежда обичайно казано.
- Да, така е. А и горните обяснения за вътрешните сфери и за библиотеката, и за коридорите на лабиринтите, нивата и т.н., май са съвсем мъгливи, а може би дори неточни… За матриците и еманациите… Но тогава, кога и как да започна, от къде да тръгна и по кой начин да обясня всичко, което искам да кажа?
- Какво искаш да кажеш? Какво е това всичко? Не разбираш ли, че ти искаш на едно място и в един текст да събереш всичките идеи, до които си достигнал, цялата представа за света, която имаш, цялото познание, до което си стигнал и достигаш, благодарение на срещите и разговорите си с нас – твоите вътрешни учители, истината за вътрешните сфери, истини за начина на вашето мислене, за възприятията на човеците, както и истини за устройството на света, за същността на времето, пространството, материята и движението… Ти искаш всичко това да вкараш в едно, и въпреки това да си напълно ясен, изчерпателен, да отразиш всичките различни теми и страни, аспекти и светлини, но и да си интересен, да не е досадно, уморително и скучно за твоите читатели… И как ще стане всичко на едно място?
- Да, как да стане, ако текстът се базира на идеи и философски разсъждения. Кой ще издържи да го чете? Кой ще може да премине първите етапи и да достигне същността, когато вече ще е завладян и няма да може повече да се откаже? Ако има някакъв сюжет на приключения, на действия, интриги, опасности и неочаквани обрати…
- Да, това, с което всички са свикнали, най-лесно смилаемото… Киното въздейства на емоциите, това е принципът, затова е вълнуващо и лесно приемливо, дори когато логиката в действието му се губи… Там принципът е за въздействие чрез образа и звука на емоциите, за това помага определената смислова нишка, но много често нещата са съшити с бели конци. А и много от книгите следват тази логика. Но ти не можеш да си позволиш такава елементарна схема.
- Искаш да ми кажеш, че моите обрати и завладяващи моменти трябва да са вплетени в друг порядък информация.
- Проблемът е, че искаш да поставиш на едно място прекалено много неща. И мисля, че почти е невъзможно това да се случи. Предварително си обречен на провала на неразбирането. Това, което ще направиш, после ще е нужно много пъти да го обясняваш и отново да го пренаписваш.
- Ще видим.
- Ти искаш да представиш в твоя текст прекалено много неща - и измислената от теб Йога на интегралното съзнание. Имаш специфични тълкувания на идеите за времето, пространството, движението. Искаш да опишеш механизмите на мислене и възприятие. А и да опишеш вътрешните сфери – малката и голямата, измеренията около голямата, двупосочния контакт на всяко ваше действие с всеобщата матрицата на разума, същността на крайната матрица на всеки от вас, която се изгражда цял живот и всеки миг от всеки елемент на лично действие, на мисъл и на чувство, и се проектира постоянно там, за да се оформи и запази след това… А искаш да разкажеш и за други действия и сблъсъци, които неминуемо ще ти се случат, с теб и около теб, в безконечните моменти на твоите пътувания. Как ще успееш да вкараш всичко това в едно?
- За какви премеждия и сблъсъци говориш, че ще ме сполетят по време на моето пътуване?
- Не се надявай всичко да е безметежно и гладко, очакват те големи изпитания и решаването на проблеми, същността ти често ще се окаже изложена на голяма опасност от дезинтегриране. Но как смяташ да вплетеш всичко в един общ текст? Това изглежда задача неизпълнима.
- Говориш за нещата, които ще научавам от вас – моите водачи и учители по коридорите на лабиринта. Сега виждам някои от тях като заглавия по рафтовете тук. Нали ти, Учителю, ми говориш за тях и ме подготвяш за новото познание, събрано тук, до което до сега не съм се докосвал? Знам, че това дотук е само малка предварителна подготовка за дългия ми път към Портала.
- Говоря за нещата, които „реално” би могло да ти се случат докато вървиш по този път и не си под закрилата на другата реалност на баналното си ежедневие.
- Тук имам вашата закрила.
- Тя няма да те освободи от изпитания.
- Нали ти ми каза, че там – в небесните градини, всичко ще се слее в едно.
- И смяташ, че в другата реалност ще си в състояние да опишеш всичко това на едно място, само защото знаеш, че в небесните градини всичко се изразява в едно цяло? Но аз ти казах също и това, че едва ли ще успееш да достигнеш тези градини, докато се връщаш в онази друга реалност.
- Аз само се опитвам да описвам пътя си дотам. Както вече говорихме, описанието е част от движението ми по пътя, инструмент на моята практика, правя го за себе си, но ми се иска и всички други да разберат истината, до която достигам.
- Значи не си уверен, че ако достигнеш ще успееш да се върнеш?
- Това ще мога да им кажа вероятно в края на описанието. Сега за мен увереност или съмнение са само думи. Абстрахирам се от тях и се оставям на пътя.
- Усилията си и етапите по този път наричаш Йога на интегралното съзнание?
- Както в други неща и в практиката на моята Йога на интегралното съзнание има дуалистичност, едната страна е движението и перипетиите по вътрешния лабиринт, а другата страна е в етапите, способностите и действията, които трябва да се изразят на практика в другата реалност. Но и това не е съвсем точно. Както казахме, всичко е едно общо цяло, взаимно преплитане на енергии, измерения и реалности. По тази тема още не сме говорили много май?
- Да, така е, но защо я наричаш Йога, не можа ли да измислиш друго наименование, направление, школа, практика с друго име, както правят много други с претенции за новаторство и авторство?
- И какъв е смисълът? Ако има нещо същностно, значимо и ново, то ще бъде забелязано и ще остане. Ако ли няма и всичко е пореден прах и празни амбиции, то ще бъде отмито от времето. Но аз все пак си мисля, че основата е положена преди хилядолетия от йога, и тази йога, формулирана тогава, в разните й практики и форми, е необходимата основа, предварителната подготовка за загряване за моето пътуване и за различните аспекти и елементи на пътя към постигане на интегралното съзнание. Затова това е Йога на интегралното съзнание.
- Какво имаш предвид под „интегрално съзнание”?
- Учителю, отново ме изпитваш. Питаш ме за нещо, което знам от теб… Да започвам ли сега?...
- Достатъчно, постигнахме дотук донякъде баланс на приказките… Пътят е много дълъг и ти знаеш това.
- Аз знам, че преминаването на пътя ще е не по-малко удоволствие от постигането на целта, макар че вече си представям бегло за къде съм тръгнал.
- По този път ти предстои да научиш много интересни неща. И забрави сега и тук понятията „удоволствие”, „амбиции”. Те имат смисъл в другата реалност, но тук по коридорите на лабиринта звученето им става незначително.
София, 06.01.2011/29.01.2012
http://www.stihi.ru/2012/01/26/10416