SD = Сънищен дневник
- Сънищен дневник - 10.12.2012
http://www.stihi.ru/2012/12/10/8863
- Голямото пътуване започва от този момент нататък.
За началото по пътя на Йога на интегралното съзнание – как да върнеш загубеното качество.
Практиката.
http://www.stihi.ru/2012/10/15/7249
- За първото ниво на "Йога на интегралното съзнание" / О первом уровне "Йоги интегрального сознания" / About the first level of "Yoga of the integral mind"
http://www.stihi.ru/2012/03/30/7435
- Първият етап на връзката
http://www.stihi.ru/2012/07/02/5839
- Чистото съзнание
http://www.stihi.ru/2012/07/03/6260
- Писать в ассоциативном состоянии
или опять о Пути Йоги интегрального сознания / Асоциативно писане или отново за Пътя на Йога на интегралното съзнание
http://www.stihi.ru/2012/05/11/4129
- Океанът на елементите
http://www.stihi.ru/2012/01/31/10926
- Отвъд третото ниво
http://www.stihi.ru/2012/05/09/1111
- Ледената пустота
http://www.stihi.ru/2012/02/10/9263
- Мистериите на съзнанието
http://www.stihi.ru/2012/07/25/6646
- Мистериите на съзнанието Океанът на елементите 2
http://www.stihi.ru/2012/07/30/5933
- SD - 09. 02. 2012
http://www.stihi.ru/2012/02/09/5668
- SD-2-09. 02. 2012
http://www.stihi.ru/2012/02/09/6577
- SD дневник 02. 10. 2010
http://www.stihi.ru/2012/02/07/1379
- Свободата
http://www.stihi.ru/2012/05/08/1003
- Висшата форма на свобода
http://www.stihi.ru/2012/01/26/10416
- Среща в лабиринта
http://www.stihi.ru/2012/01/29/9873
- Сънищен дневник - океанът на елементите
http://www.stihi.ru/2012/01/27/6745
- За първото ниво на Йога на интегралното съзнание
http://www.stihi.ru/2012/02/07/7064
- Сънищен дневник - 18.12.2012
http://www.stihi.ru/2012/12/18/5107
06. 02. 2012
Пропадане, планина, стена, високо, нещо като слой върху който се намирам високо, и който ще започне да пропада, аз ще се придвижа надолу с него, пропадането може да завърши с трясък, с удар, какво ще стане с мен, ще го почувствам ли, ще се разбия ли, може би не, не би трябвало. А защо съм така спокоен?
Оказал съм се там горе на високо, отстрани е стена, планина, застанал съм върху слоя, ще започне да пропада.
Започвам да пропадам надолу. Движа се. Устремно.
Не бях сам, други около мен. Летяхме вече косо и ниско над планинския склон, покрит със сняг. Това беше склонът, водещ от билото на Витоша надолу към подстъпите на града. Но не приличащ на реалната обстановка на Витоша и на началото на София. Знаех че това са крайните квартали. Всъщност, беше нещо като някакъв парк. Покрит със сняг. Над него прелитахме косо надолу. Краят на движението, краят на пропадането върху слоя. Слоят беше изчезнал, аз летях косо и щях плавно да се хлъзна по тази заснежена повърхност, в движението си напред към града. Дали бях първият? Другите се придвижваха след мен. Имаше ли наистина сняг или това беше вече зеленината на трева отдолу? Имаше ли дървета, виждах ли отпред сгради в далечината?
Имал съм и преди подобни полети над градини, парк, който води към сърцевината на града.
И други ситуации, потънали надолу, загубени в дълбините на съзнанието, без асоциации, които да помогнат да ги извадя на повърхността.
Дебел слой, сняг или… От който започна всичко, движението на пропадане надолу.
Този път не успявам да си спомня повече. Поне до този момент в 12.30.