Евгени Алексиев
Свободата
Най-трудно достижимата свобода - свободата от собствените амбиции.
Може би най-абстрактна и най-велика.
Но не единствена - в материалния триизмерен свят, в който биологически съществуваме (или поне така си мислим). На роба, на потиснатия, на болния, на бедния - на тях им е нужна друга свобода. Не може да ги лишим от амбицията да бъдат свободни.
Кое е първичното - свободата от собствените амбиции или постигането на източния принцип и състояние на непривързаността.
Състоянието на непривързаност може би включва и свободата от собствени амбиции. Дали изключва обаче амбицията да се задържиш в това състояние или да постигнеш границата с отвъдното?
Поне тази амбиция е по-благородна и абстрактна. Абстрактна - да, но защо по-благородна? (Има множество благородни амбиции.) И все пак - дори постигналият непривързаността изглежда не е съвсем свободен.
През 2002 г. един индуистки монах-пътуващ садху ми обясняваше в един ашрам в Ганготри (едно селище близо до ледника, от който извира реката Ганг) какво означава принципът на непривързаността. В определен момент на своята младост е напуснал семейството си, "преродил се е духовно" забравяйки майка, баща и братя, прекъсвайки всякакви връзки с тях. (Може би в едно многолюдно семейство с богове, в които наистина вярваш - не е толкова странно, или болезнено.) Когато му казах, че това ми изглежда неприемливо, той ми отговори, че аз нищо не разбирам. Така приключи нашият разговор.
Будистите свързват всички страдания с нашите желания. Освобождаването от тия желания ще ни освободи и от страданията - непривързаност към нищо.
Постигането на свобода от собствените амбиции без потъване в състоянието на непривързаност (колкото и да е трудно и едното и другото) изглежда по-сложен духовен (психологически/ментален) баланс.
Можеш да преследваш благородни идеи и амбиции, но да запазваш свободата си спрямо тях. Можеш да запазваш привързаността си към хора, идеи, цели, но и да постигнеш свобода от ненужни, болни, изкривени амбиции и суета. Можеш ли? Изглежда почти неосъществимо. И какво тогава ще рече свобода от собствените амбиции, възможно ли е постигането на такава тотална свобода?
А повечето амбиции са такива - дори много от тях не са напълно осъзнати и изяснени - пораждат мътния импулс на неудовлетвореността.
Преследващ, но свободен. Най-трудно достижимата свобода - свободата от собствените амбиции.
***
Като „биологически единици”, имаме нашето биологично съществуване в материалните рамки и сме зависими от биологични и психологични/духовни императиви и нужди - глад, студ, чувството за самотност, самота, контакт/общуване/. Няма как да сме свободни от тях, защото това е нашата природа, така сме устроени и в такава реалност сме поставени. Затова живеем в група, общество, град и т.н. (Използваме плодовете от труда на други, давайки в замяна нашите, защото не сме в състояние да направим всичко сами.) (Каква ли щеше да е ситуацията, ако вместо „биологични” бяхме само „енергийни единици”? От какво ли щяхме да сме зависими тогава?) Дори ако живеем сами в гората или пустинята, няма как да сме свободни от тези биологични императиви. Ще сме свободни от правилата на групата, но несвободни от нуждите на собствената си натура и средата, в която се намираме. Живеейки в групата/града сами ограничаваме своята свобода от правила, като отговаряме на биологичните императиви. Лишавайки се от тази свобода, задължени да спазват определени правила, ние получаваме възможността за относително удобно, относително спокойно, относително балансирано съществуване. Лишаването от свобода към правилата, е част от общата ни (относителна) свобода. Правилата са начинът да се балансира съответната част обща свобода за всички и всекиго. Иначе трябва да се върнем в гората, в джунглата, в пустинята, където ще сме свободни от правила, но несвободни от редицата биологични императиви. (Теоретично… - в глобализирания днешен свят…)
Но тези правила - трябва да бъдат адекватни.
Обикновено обаче правилата (писаните и реалните) не се ли формират от определена група в рамките на групата по определен начин, така че тази определена група да получи по-голяма свобода за сметка на останалата част от групата?
Защо ли хората са така устроени? Потопени в блатото на собствените си амбиции и привидност, представяна (съзнателно или без осъзнаване) и възприемана като реалност. Далечни и чужди от всичко, оставащо извън привидното и видимото, извън съзнателно или спонтанно манипулираното.
Причината вероятно отново е в биологичните им императиви. Императиви на „биологични единици”. Какво ли следва, за да бъдат правилата адекватни? Какво се случва? Как постигаме всеобщата хармония?
Разумното ограничаване от свобода и неизбежното спазване на правилата на групата, не пречи за постигането на свободата от собствените амбиции. Свободата от собствените амбиции остава висшата форма на свобода.
29.09.2010/19.10.2010
"Висшата форма на свобода" -
http://www.stihi.ru/2012/01/26/10416
Есето е публикувано в
"Литературен свят", брой 47 януари 2013 г.