Величка Петрова. А я,

Соколова Инесса
перевод

Несёшь огонь, лёд, ветер, дождь.
И, оставляя  яркий след,
Ты на природу тем похож,
А я – загадочный портрет.

С твоим теплом люблю я грусть
И нежный, в сумерках, закат.
Взбешён бываешь – я не гнусь.
Ты рад  –  я плачу невпопад.

Невзгоды ты преодолел,
Но помнишь ли, как я в снегу
Бродить любила... Ты ж хотел
Понять, за что тебя люблю.


АЗ СЪМ
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА, България

http://www.stihi.ru/2010/11/29/5892
http://www.stihi.ru/2011/05/02/8539

Ти си огъня.
Ти си леда, вятъра и дъждобрана.
Аз съм тънката светла следа,
разгадана, но неразбрана.
Топлите длани, тиха тъга,
меката нежност на здрача
и полудялата буйна река,
когато съм тъжна и плача.
                Ти си огъня.
Ти си брега на преболели несгоди.
Аз съм любимите стъпки в снега
на дните, които преброди.