Традиционно схващане:
1) Съзнание
2) Т.нар „подсъзнание”
Йога на интегралното съзнание:
1) Интегралното съзнание – обединено общо съзнание – общото „Аз”.
2) Съзнание – разпокъсано общо съзнание, състоящо се от "Външно аз” и "Вътрешно аз”, между които няма връзка.
„Вътрешното аз” – Вътрешното съзнание.
То се крие във вътрешните пластове на съзнанието. То направлява задкулисно живота ти. То въздейства на емоциите и поведението ти. То те изкарва извън контрол. То контролира действията на органите. То те довежда до болести. То преодолява болести. То не противодейства на болестите. То знае какво се случва с теб. То знае какво те очаква. То усеща настъпващите процеси в организма ти и надвисващи болести. Но то пази тази информация в своите рамки. То не контактува и не съобщава на „Външното аз”. Тук са и всички потънали пластове от "Външното аз", потиснати, потънали, забравени, спящи, мисли, импулси, познания, потенциал, сънища, потънали идеи, чакащи момента да бъдат измъкнати нагоре и извадени навън към пределите на "Външното аз". Потъналите пластове и сенки, които оказват влияние върху контролиращите действия на "Вътрешното аз". Другият му сегмент - потъналата част от "Външното аз", натрупванията, напластяванията по време на твоя живот. Тук е скритата информация, вътрешната библиотека - малката "Вътрешна сфера".
„Външното аз” – това си ти, твоята личност, ум, интелект, размишления, мисли, реакции, действия в твоето будно и осъзнато състояние. Всичко онова от твоя ум, което във всеки един момент си в състояние да изкараш на показ. Това твое състояние, което не може да контролира действията на органите ти, не знае какво се случва вътре в организма ти, не знае какво те очаква, какво ти предстои, в кой момент ще се разболееш безвъзвратно. „Външното аз” се опитва да проникне навътре, но не може. То се опитва да установи контакт с „Вътрешното аз”, но не успява.
Интегралното съзнание е онова състояние, към което можем да се стремим, но не сме достигнали. Състоянието, при което „Външното аз” и „Вътрешното аз” ще са в постоянен контакт и взаимодействие, когато те ще образуват едно общо единно цяло.
Човешкото съзнание е постоянен процес - непрекъснат процес на множество паралелни и взаимнообвързани асоциации, които протичат в мозъка. Неговата структура, състояща се от взаимно свързани преплетени невронни връзки, по които протичат електрическо-химични импулси – физическата база за асоциациите – верига от връзки между отделни елементи. Самото самосъзнание е един постоянен асоциативен процес, в който има установени, постоянни, трайни елементи, както и временни, възникващи и избледняващи елементи. Този изключително сложен процес трудно може да се диференцира и разграничи физически по направления, но най–общо по неговото съдържание, смисъл и ефекти – „Вътрешно аз” и „Външно аз”.
Когато се чувстваш отпуснат, отчаян, безволев, когато всичко ти се струва объркано – това възприемаш чрез „Външното аз”. Усещаш как тялото ти се е отпуснало, чувстваш апатия, сякаш си престанал да усещаш себе си, не усещаш вибриращата енергия и живец в тялото си, не усещаш желание да продължаваш. Не усещаш тялото си. Не усещаш себе си. Не усещаш вътрешния порив и импулс. Не усещаш вътрешната енергия и вибрация. Прекъсната е връзката между „Външното аз” и „Вътрешното аз”. Дотолкова доколкото я е имало преди. „Вътрешното аз” може да намери начини да стимулира вътрешните процеси, да ги накара да се активизират, да се почувстваш добре, но то не го прави. А „Външното аз” не може да влезе в контакт с него. „Външното аз” само наблюдава отстрани, регистрира. „Вътрешното аз” е заспало или просто не желае да се активизира.
Дори когато преди такава връзка е съществувала, тя е била много ограничена, някакъв първи, елементарен етап на връзка, до който се стига при активна физическа дейност, спорт, хата йога, физическо активизиране, възобновено себеусещане. Това е състоянието, когато такава връзка е създадена при хора, практикуващи спорт или йога, постигнали в действителност, а не само на думи, състояние на т.нар. осъзнаване, когато просто усещаш собственото си физическо тяло и импулсите в него. Тя е все още елементарна връзка, само първи етап от цялостния процес на установяване на връзка, но все пак я има - дотолкова, че да се чувстваш жизнен, окрилен, оптимистичен, вибриращ, балансиран. Първи етап на връзката между „Външното аз” и „Вътрешното аз”. Това е обичайното състояние в добрите, позитивните случаи, при хората, които са в отлично състояние на духа, там където връзката не е напълно прекъсната, състояние, характерно за почти всички, които се чувстват отлично. Изключенията, които биха се отнасяли за преминаване отвъд този първи етап (но не много по-далеч), биха могли да са при единици майстори на йога и медитация, чиито имена е трудно да се посочат. Защото това си остават вътрешни процеси, за които може да има лични изявления, а не доказателства. Дори когато един йога успява да повлияе на вегетативните си процеси и това може да се измери чрез апаратура, не може да се доказва степента на преминаване отвъд първото ниво на връзката между „Външното аз” и „Вътрешното аз”. А този, който наистина преминава отвъд първото ниво едва ли би се впускал в лични изявления и самоизтъкване, ако осъзнава процеса в неговата дълбочина, а не само външните му прояви.
Ако тази връзка се развие повече, по посока към интегриране на двете страни на съзнанието и постигане на интегрално съзнание, състоянието ще е съвсем различно.
Но сега е загубена. Дори ако я е имало преди, при определен начин на живот, тази връзка може да се загуби. Веднъж постигната, тя не остава завинаги. Тя се губи, ако начинът ти на живот, който си водил напоследък е от този вид, който пречи на връзката.
Опитваш се да провокираш някаква промяна. „Външното аз” те поставя в ситуация на начално движение. Планина, ситуация, в която трябва да се движиш, не можеш да се откажеш, ситуация на физическа активност. Първи опит за стимулиране на връзката с „Вътрешното аз”. Зацепване. Опит за включване на пружината, поставяне на ключа в механизма. Търсиш лека промяна, която да те предизвика за следващата стъпка, следващо излизане и усилие, или следващ опит за движение – докато тази поредица от опити включи механизма вътре в теб. Когато механизмът се задейства, ти вече не усещаш движението като усилие, а като необходимост. Започваш да усещаш повече своето тяло, своята физическа даденост. Все повече, все по-добре. Колкото повече се усещаш, толкова повече изпитваш необходимост да се движиш, да се упражняваш,. И толкова повече се възвръща връзката между твоето „Външно аз” и „Вътрешно аз”. Първия етап на връзка. Елементарната фаза. Но дори този първи етап, когато го възвърнеш, ще означава за теб едно добро състояние, оптимистично настроение, жизненост. Но първият етап не се постига нито веднага, нито лесно. Самото постигане на първия етап е един дълъг процес със своите различни фази – първи момент на задвижване, първа фаза на зацепване, втора фаза на отключване и т.н.
Чак когато си постигнал първия етап, можеш да помислиш за следващи етапи. Това вече е по-далечният път.
Но сега става въпрос за възстановяване на прекъснатата връзка. С леки опити и усилия на „Външното аз”. Деликатни усилия, за да не се прекъсне опитът за задвижване. Усилия, насочени към отключване на процеса, към включване на механизма, който ще възвърне движението и грижата за физическото тяло като необходимост и ежедневие. Без тази грижа се нарушава връзката между двете части на съзнанието. И се превръщаш в един разумен безчувствен обект от плът, подвластен на тягостни настроения и състояния.
Има едно общо съзнание. То би могло да е интегрирано. Но обикновено то не е интегрирано а е разпокъсано. На този етап на човешкото развитие съзнанието все още е в това състояние. Една от големите цели на бъдещите поколения ще е свързана с усилия и занимания за постигането на интегралното съзнание. Това ще е следващ етап в развитието на човечеството и човешката цивилизация. Сега то е разпокъсано - на части. Външната част („Външното аз”) не може да контролира вътрешната („Вътрешното аз”). Външната част не може да знае това, което знае вътрешната. Не знае в кой момент ще настъпи фатална промяна в собственото тяло. Но вътрешната част знае това. Вътрешната част е в контакт с всеки елемент на тялото, има достъп до всички процеси, управлява ги, или отказва да управлява някои от тях. В един момент, вътрешната част изоставя до такава степен своята работа, че външната част усеща ефекта върху себе си от лошото функциониране на тялото. Вътрешната част изоставя работата си по поддържане на баланса. Но външната част не може да я контролира.
Вътрешната част знае че външната част трябва да се грижи за физическото тяло с някои елементарни действия – упражнения, добър начин на живот. Когато външната част има грижата за това, когато ежедневният й съзнателен процес програмира по такъв начин собствения живот, че да е в приблизителна хармония, да има нужното движение, да е в съответствие с определени природни дадености и изисквания, тогава външната част ще усеща повече собственото си тяло и ще е в по-добър контакт с вътрешната част. Вътрешната част има възприятието за това положение, то удовлетворява определени нейни изисквания, тя е доволна и от своя страна полага необходимите усилия за възстановяване и поддържане на баланса. Със своите усилия тя се отблагодарява на общото съзнание чрез балансиран контрол и управление на вътрешните процеси, на емоциите и реакциите, които в много случаи имат проявления в моменти, когато активният контрол би трябвало да е на „Външното аз”, но фактически в тези моменти на поведение и реакции се вместват ефекти и прояви, предизвикани от „Вътрешното аз”. В следващите мигове „Външното аз” се запитва „какво става?” или „защо реагирах така?”. Когато вътрешната част е удовлетворена и полага усилия за поддържането на баланса, реакциите, които предизвиква са в хармония с доминиращата същност на „Външното аз”, не се получават неочаквани противоречия с трудно овладявани изблици.
Когато външната част изостави тези свои задължения, вътрешната част също изоставя своите. Тогава Външното съзнание става съвсем безпомощно да промени бързо ситуацията. Единственият начин е да започне опит с постепенни бавни стъпки – една стъпка, която да провокира после друга. И така да активизира своето физическо тяло, тогава може да се доближи до онова състояние което е благоприятно, т.е. да постигне възстановяване на връзката, да премине различните моменти и фази на първия етап.
На този първи етап на контакт с „Вътрешното аз” „Външното аз” няма да постигне крайно познание и контрол върху него. Но при успешно възстановяване на връзката дори в рамките на първия етап, „Външното аз” ще повлияе върху „Вътрешното аз” да върши балансирано своята работа, да изпълнява изцяло своите задължения, да оказва правилния контрол, да не оказва вредни въздействия, да не предприема наказателни мерки, да не го кара да се чувства зле чрез своите контролиращи функции и действия върху физическото тяло и съответно - върху самото „Външно аз”. Това ще бъде определен вид примирие, след периода на конфронтиране между двете части, когато „Вътрешното аз” е започнало да изпраща неприятните сигнали към „Външното аз”, когато връзката е била прекъсната и „Външното аз” все повече е усещало нейната липса чрез своето пряко възприятие от тялото си на отпуснатост, апатия, безжизненост, липса на енергия и жизнени импулси, песимизъм, обезвереност, отказ, нежелание.
Качих се високо в планината. Бях с други хора, с тяхна кола, трябваше да се съобразя с общата програма. Натежал в килограми, не бях излизал от една година, бях прекъснал напоследък със системни физически усилия. „Външното ми аз” знаеше, че така ще стане. При други обстоятелства навярно бих спрял, бих се отказал, бих се върнал назад, не бих продължил. Но „Външното ми аз” нарочно ме постави в ситуация, при която нямах друга възможност освен тази да продължавам напред. Сърцето ми често започваше да бие лудо. Усещах като барабан ударите му в ушите и в гърдите си. От усилието, от което бях отвикнал.
„Вътрешното аз” даваше команда на сърцето. Питах се как „Вътрешното аз” успява да го контролира и да му налага как да се движи, с каква скорост и сила да бие. Явно имаше някаква връзка с него, начин да му казва как да действа. „Външното аз” ме постави в ситуация, която беше свързана с усилие. „Външното аз” ме постави в ситуация при която „Вътрешното аз” предприе съответната реакция. По друг начин „Външното аз” не би могло да го накара.
„Вътрешното аз” има много рецептори. То усеща промените и надвисналите опасности. Но то не информира „Външното ми аз”. Пази информацията за себе си. Кога ли ще бъде възможно „Външното ми аз” да бъде толкова близко с „Вътрешното аз”, за да получава цялата информация, с която то разполага? За тази цел „Външното и Вътрешното аз” трябва да се обединят в интегрално съзнание.
Това е индиректният начин „Външното аз” да провокира „Вътрешното аз”, да се опита да установи първоначален контакт с него, когато предишният контакт е напълно загубен.
„Външното аз” се опитва да се доближи до „Вътрешното аз”, когато контактът е напълно загубен.
Първият етап на връзката.
02.07.2012
*** ***
_________
- Голямото пътуване започва от този момент нататък.
За началото по пътя на Йога на интегралното съзнание – как да върнеш загубеното качество.
Практиката.
http://www.stihi.ru/2012/10/15/7249
- За първото ниво на "Йога на интегралното съзнание" / О первом уровне "Йоги интегрального сознания" / About the first level of "Yoga of the integral mind"
http://www.stihi.ru/2012/03/30/7435
- Първият етап на връзката
http://www.stihi.ru/2012/07/02/5839
- Чистото съзнание
http://www.stihi.ru/2012/07/03/6260
- Писать в ассоциативном состоянии
или опять о Пути Йоги интегрального сознания / Асоциативно писане или отново за Пътя на Йога на интегралното съзнание
http://www.stihi.ru/2012/05/11/4129
- Океанът на елементите
http://www.stihi.ru/2012/01/31/10926
- Отвъд третото ниво
http://www.stihi.ru/2012/05/09/1111
- Ледената пустота
http://www.stihi.ru/2012/02/10/9263
- Мистериите на съзнанието
http://www.stihi.ru/2012/07/25/6646
- Мистериите на съзнанието Океанът на елементите 2
http://www.stihi.ru/2012/07/30/5933
- SD - 09. 02. 2012
http://www.stihi.ru/2012/02/09/5668
- SD-2-09. 02. 2012
http://www.stihi.ru/2012/02/09/6577
- SD дневник 02. 10. 2010
http://www.stihi.ru/2012/02/07/1379
- Свободата
http://www.stihi.ru/2012/05/08/1003
- Висшата форма на свобода
http://www.stihi.ru/2012/01/26/10416
- Среща в лабиринта
http://www.stihi.ru/2012/01/29/9873
- Сънищен дневник - океанът на елементите
http://www.stihi.ru/2012/01/27/6745
- За първото ниво на Йога на интегралното съзнание
http://www.stihi.ru/2012/02/07/7064