Залези Закаты Красимир Георгиев

Фили-Грань
Скачу заведённой блохой над безлюдьем планеты –
С заката судьбы на закат. Да и были ль рассветы?
Змеёй поцелованный Маленький принц, я устал.
…Всё мнится, как плачет цветок, тот, что я растоптал.

*************************

                Оригинал здесь: http://www.stihi.ru/2011/06/06/3267
               
Премятам се като уморена бълха над тази самотна планета.
Прехвърлям от залез на залез съдбата си.
Аз – малкият принц, който стъпка цветето
и целуна змията.