Письмо

Просто Дорота
               
Димчо Дебелянов
ПИСМО

С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата, нощ пустинна
лей сълзи над притихналия град.

И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда,
заспива печалта ми, озарена
от спомена за твойто първо Да.

Это стихотворение взято со страницы Красимира Георгиева. Там же размещены переводы Дениса Карасева и Ивана Голубничего:

http://www.stihi.ru/2012/11/11/29


ПИСЬМО

Бесшумно в край далёкий уплывает
тот день, что жажду нам и зной принёс,
и, небо покорив, пора ночная
на сонный город льёт потоки слёз.

И в эту ночь, что посвятил тебе я,
под звуки колыбельные дождя
заснёт моя печаль, тот миг лелея,
когда впервые ты сказала "Да".