Понякога по време на сън мозъкът преминава през странни състояния.
За повечето хора те няма да са странни, стига да можеха да имат някаква представа за тях. Те биха казали – ами да – сънища! Биха казали – нищо особено, това са сънищата. Объркани, неясни неща. Всъщност, точно тези хора, голяма част от хората, имат несериозно отношение към сънищата, като към израз на „несъзнателното” (т.е. нещо, което няма пряка връзка с истинския ни живот, няма пряко значение за реалното в ежедневието ни), за повечето хора май няма разлика между сънища, фантазиране, фантазии и пр. неща, които не са от реалността на практичните, прагматичните, на хората, които са „здраво стъпили на земята” и „знаят какво искат”. Неслучайно, поредица пъти, по един и същ начин, мои познати, на които съм допуснал грешката да спомена за практиката на овладяване на ясни и контролирани сънища, са ме питали в един съвсем тривиален дух „а какъв е смисълът на това”... Други хора пък търсят знаци, търсят в сънищата предсказания за своето бъдеще, тълкуват отделни цветове, предмети, появили се в тях. Ако те само можеха да знаят колко много неща се случват в сънищата на човек само в течение на една нощ, просто биха се отказали от задачата да свързват сънищата (многобройните сънувани ситуации) с измислени знаци и конкретни предсказания на основата на отделни и случайно припомнени елементи, както всъщност гадателите или автотълкувателите правят в повечето от случаите.
Първите биха казали така, в духа на глупавата и безпочвена сентенция, че „от сън спомени няма”, с която се акцентира като на ценност върху примитивното прекарване на времето в елементарен консуматорски маниер чрез ядене, пиене, банални веселия и удоволствия, на което простолюдието слага възхваляващо квалификацията „живот” или „живеене”, там където духовното остава на много заден план, а и в повечето случаи, ако тези хора биха имали някакво просветление в кавички, за тях духовно би означавало нещо, свързано със стандартното изповядване на религия, или с картини и изложби, музика и концерти, може би дори и четене на книги, защото, те дори представа не биха имали за дълбокия смисъл на духовното, свързан с търсенето, усилията, изследването и навлизането във вътрешните пластове на собственото съзнание с всички произтичащи от това възможности и перспективи.
Стига да можеха да придобият някаква представа за тия свои сънища, защото в повечето случаи те просто не биха имали никакъв спомен.
За мен обаче тези състояния са странни. Защото аз отдавна съм разбрал, че сънищата са ясни, подредени и смислени, с логически порядък и последователност. Независимо доколко успяваш да си спомниш, да ги визуализираш и опишеш на хартия, те в съня ти са били такива. Разбира се, понятието подреденост и логически порядък има известна условност тук. Но това, че са ясни, е точно така. Неяснотата идва впоследствие, когато се събудиш, защото в много случаи с будното си съзнание не успяваш да направиш връзката и можеш да останеш с впечатлението, че и самите ти сънища не са били ясни. Тази яснота и разнообразие са много удивителни. Удивително е как мозъкът ти създава всичко това.
Понякога си още повече удивен, защото за разлика от много пъти, когато ситуацията, която си преживял в съня си, има обяснение с неща, които си мислил, прочел, видял, или преживял наяве през последните дни, или с неща от твоето обкръжение или минал живот, с които са били направени някакви асоциативни връзки, има случаи, когато сънищата ти съдържат такива елементи, които просто не можеш да разбереш откъде идват и как е било възможно да се породят в ума ти по време на съня.
Това е толкова чудно и удивително. Кара те да мислиш, че механизмите в твоя мозък и психика са много по-сложни, отколкото ги възприемат дори в такива изтънчени науки като психологията, психоанализата и психиатрията.
Но както започнах, понякога сънищата са странни. Странни с това, че са объркани, една смесица от асоциации, неща, които не можеш да формулираш, само ги усещаш някак си с периферията на ума си. Всъщност това е споменът след събуждане.Спомен в момента след съня и събуждането. А също така и едновременно с това и спомен за усещане, което си имал по време на съня си. Да, има такова нещо като спомен за усещане, което си имал преди това.
Има определена причина и повторяемост на такива странни сънища, в зависимост от някои условия. Свързано е с някои причини, които обаче трябва по-добре да се изследват, на базата на личния опит. Причините са свързани с фактори като: гледане на телевизия вечерта; прекаляване с гледането на телевизия; умора на ума, умора на мозъка, умора на тялото; прекалено късно лягане; натрупан стрес; обездвижване и водене на заседнал живот. Най-непосредствено може да доведе до такива сънища – неясни, объркани, дори тревожни, едно лягане към 3-4 часа през нощта със събуждане към 7-8 часа сутринта. Разбира се, стига да сте в състояние да си припомните усещането по време на сънуването. (Макар че би могло дори и при такава ситуация да сте имали ясни сънища и да си припомните сънувана конкретна ситуация.)
Тези странни сънища са удивителни със своята разбърканост – усещането е невероятно – невероятно със своята неоформеност – сякаш някакви пластове се носят и преливат, някаква поредица от асоциации с невероятно смислово смесване, самото осмисляне е трудно, за да можеш да формулираш. Би могло нещо да се опише, и това би било доста трудно, а за някой читател би изглеждало безсмислено упражнение. Разбира се, то би било безсмислено само за този, който не разбира смисъла на тази проблематика.
*** ***
Тази нощ не бяха такива. Но много добре разбирах сутринта, че успявам да видя само една малка част, отделни картини от някои от ситуациите. Усещането на загуба е голямо в такива случаи. Защото се събуждаш със спомена за усещането, а то е, че си имал разнообразни преживявания, но не си в състояние да запазиш този спомен и да го превърнеш в ясни картини, които да останат.
А сега вече е останало само моето разбиране, че сутринта е имало нещо, което би могло да бъде записано. Нищо повече. Или може би ако се напрегна, ако успея да се фокусирам, може да стигна до някоя ключова дума, от която да тръгне веригата от асоциации…
Бях казал на майка, че съм я сънувал – земетресение, навлизащи сухи клони през процеп в покрива на нашата стая, устремени към нас, ние сме се притаили в единия край, а аз отбивам клоните настрани за да не ни наранят, и за да опазя майка. Но това беше от предишна нощ, и дори вече съм го описал.
Колко е странно. Сутринта бях в състояние да маркирам две-три думи. Ако ги бях записал, сега с прочитането им щях да дам начало на асоциативна верига. Но не ги записах и сега се опитвам, но нищо не излиза на повърхността. Сънуваното е потънало зад една завеса, под повърхността. Каква може да е причината?
*** ***
Както съм писал и преди, сякаш има механизъм на създаване на деликатна нишка-връзка между тези зони на мозъка, в които се създават или съхраняват сънищата и зоните на будното ми съзнание. Ето сега оперира будното ми съзнание. Но то не може да получи достъп до зоните, в които е съхранена информацията за сънищата. А това, че тя се съхранява е безспорно. Доказват го ситуации, в които по същия начин не можеш да получиш достъп и да си спомниш до момента, в който случайно възниква проблясък-асоциация, или прочиташ ключова дума, която си записал, или дори виждаш нещо около теб, което случайно ти напомня за елемент от съня. Тогава се появява целият спомен, поне споменът за една от ситуациите. Това показва, че независимо от това, че до преди малко не си бил в състояние да си спомниш нищо, информацията за съня е била съхранена, просто мостът към нея е бил блокиран.
От конкретните обстоятелства, за които споменах по-горе, зависи доколко мостът към тази информация ще остане блокиран или ще осигурява връзка към информацията за сънуваните ситуации.
*** ***
Представих си една перспектива, дълбока улица, мисля, че бях отивал някъде нататък по тази улица, после си помислих за „ядене”, да, имаше нещо общо с един от сънищата ми, нещо за ядене, бях в една закусвалня, купих си, търсех, нещо за закуска, влязох и поисках кашкавалка. Бях отишъл да си потърся нещо сладко може би, някаква закуска и влязох в едно заведение – сладкарница или закусвалня, и си взех… нямаше друго, имаше само кашкавалки. Но това се повтаряше за втори път. Преди това пак бях ходил някъде, да търся нещо за хапване, къде, това беше повтарящо се действие, но предния път не беше кашкавалка. Бях излязъл от някаква стая, там бях заедно с други хора…
Препрочитам тази част. Стотинки. Докато стоях на щанда в закусвалнята имаше ситуация, свързана със стотинки…
Ако продължа да медитирам върху тази ситуация, може би ще възникнат още елементи. Но може и нищо повече да не се появи. Този процес на съзнанието е удивителен. Мозъкът е едно толкова удивително „устройство”.
*** ***
Често се чудя, информацията от сънищата, които изглеждат забравени, наистина ли все пак се съхранява там вътре в мозъка ми, наистина ли само е потънала навътре, надолу, или просто се е изтрила. Понякога си спомням картини от предишни сънища, дори от предишни години, преди това забравени и неявяващи се… очевидно информацията за тях е запазена, макар и с бледи картини - просто в момента ги виждам бледо… но тази информация е съхранена, след като навремето поне веднъж е била визуализирана, т.е. направена е била връзката между зоната на съня и зоната на будното съзнание.
Дори сега, когато препрочитам и проверявам текста, си давам сметка, че в момента, докато си мисля за това, в един „заден план” на съзнанието ми се явява информация за различни сънища от преди много години. Каква е тази информация? Тя е като знанието за някакъв етикет. Ето там преминава етикетът на „оня” сън. Ето сега преминава етикетът на „другия” сън. Следва още някой. Етикетът ми дава общото усещане и общия спомен за това, кой сън точно имам предвид. Не го визуализирам, не го формулирам, просто етикетът е като няколко щрихи от картина от някоя ситуация, характеризиращи общото. Дори не се спирам на някой от тях, усещам ги в момента там в „задния план” общо, като групичка преминаваща. Ако се спра и се фокусирам, ще започна да си припомням подробности. След малко ще изчезнат. Когато се появяват в процес на визуализиране, ги наричам „проблясъци” - асоциативни проблясъци.
Представям си, че при такава връзка се създава канал, който може да се отваря или затваря; или че своеобразен отпечатък от информацията се презаписва в друга зона на паметта, такава, с която свободно може да оперира будното съзнание. (Целта на моята Йога на интегралното съзнание е будното съзнание да има достъп до всички съществуващи зони.) Но ако един сън никога не е бил визуализиран и спомнен, ако ти никога не си разбрал за неговото съществуване… няма как да си го припомниш – дори няма да знаеш, че това е било някакъв твой сън.
Изхождам от схващането, че информацията се пази там вътре. До каква степен? Интересна е хипотезата, че цялата информация, до която си се докоснал през живота ти, се съхранява в мозъка ти по един или друг начин. Предстои да установя допълнително, дали се съхранява цялата информация само за всяка картина, действие и ситуация, които си успял да визуализираш и да си припомниш, или и за подробности от сънищата, които не си успял да визуализираш, както и за сънища, които никога не си визуализирал и не си припомнил. Но, както написах преди малко, ако един сън никога не е бил визуализиран и никога с будната част на съзнанието си не си възприел определена ситуация и картина, ти съответно никога няма да си разбрал, че такъв твой сън, че такава ситуация е съществувала. И ако се появят в определен момент проблясъци, за теб това няма да са картини от сънувана от теб ситуация, а просто неясни видения или представи, неизвестно откъде появили се. А може би не е така? За човек, който вече има определена практика в тази област може би такива проблясъци ще са свързани и със спомена за усещането за тогавашния сън и за други прилежащи ситуации от сънища от онази нощ или от онзи период. Може да са свързани с общото усещане за сънища. А може и да няма такова усещане. Да е нещо като спомен, идващ неясно от къде.
Дали съзнанието ти съхранява информация и спомен за всичко, което си сънувал, или само за визуализираните и припомнени сънища? Дали съзнанието ти запазва информация и спомен за всичко, което някога си видял, чул, помислил, усетил, преживял? Или повечето от тази информация се изтрива? Дали съзнанието ти крие полуотворени източници на проникновения, вдъхновения, прозрения и информация, за която никога не си подозирал, и която не би могъл дори да разбереш откъде се появява?
Със сигурност това би могло да се установи, само тогава когато се научиш да разкриваш достъп чрез вътрешните портали на съзнанието си - порталите към лабиринта на Вътрешната сфера на твоето съзнание и да направиш на място една обстойна проверка къде какво се съхранява във Вътрешната библиотека на твоето съзнание.
*** ***
Сутрин, веднага след събуждане, сядаш и отваряш тефтер и записваш. Спомените се явяват един след друг, всеки образ провокира появяването на друг, или на няколко други. Дори в един момент осъзнаваш, че не успяваш да записваш, че докато запишеш едни елементи от визуализирания сън, други, които си видял, избледняват и, междувременно, докато записваш, ти ги забравяш. Но после - от записаното може да се свържат други асоциации и накрая се оказва, че правиш един добър запис на някои ситуации. Но доколко си успял да запишеш? Това може би са спомени само от сънищата от ранната утрин, непосредствено преди събуждане? А може да са и от предишните ти цикли на сънуване, но да си припомняш само някои от ситуациите. А много други да са затиснати от тях, да не успяваш да ги видиш.
Има един начин да разбереш колко много и разнообразни биха могли да са сънуваните ситуации. За целта е благоприятно най-напред няколко дни да се наспиш добре. Просто си лягай рано, ако успяваш – към 10 часа, а ако ти е трудно толкова рано – поне към 11, но във всеки случай преди 12 часа. (За хора, които практикуват тия неща, дори едно ранно лягане към 10 часа и наспиване до 8 би могло да предизвика доста спомени за сънувани ситуации…) (Тази програма е за хора, които все пак сънуват, т.е. те за да кажат, че сънуват, очевидно имат понякога спомени за сънувани неща. Има и хора, които твърдят, че никога нищо не сънуват. Очевидно при тях усилието ще трябва да е по-голямо и продължително – в смисъл, че спомените за сънища ще се появят след по-настоятелни упражнения.) След като в течение на няколко дни мозъкът ти си е починал и си започнал да сънуваш и частично да си припомняш сутрин различни ситуации, една вечер си легни към 10 часа и си навий будилника за след 2 часа, т.е. например за 12 часа (за след двучасов интервал). Когато звънне и станеш, започни да визуализираш (да си припомняш, стремейки се да видиш ясно, детайлно и непосредствено с вътрешния си поглед) всичко сънувано и го запиши. Запиши и опиши подробно. Може да не спазваш последователност. Важното е да запишеш колкото се може повече. Надпреварваш се със себе си. Докато записваш едни неща, други избледняват и ще ги загубиш завинаги. Може да записваш веднага след като ти се появи асоциация, картина, мисъл, дори и да е разбъркано. Можеш да се връщаш към ситуации, които вече си описвал, ако ти възникне асоциация и спомен за тях. Можеш да нахвърляш, да маркираш, да драскаш. Може дори да записваш неща, които ти се струва, че си видял, без да си съвсем сигурен. Това в началото ще е в порядъка на изключение - стимулиращо изключение. Но постепенно ще придобиеш способността, да си наясно кога нещо със сигурност е присъствало в съня ти и кога правиш интерпретация за действие, което най-вероятно не е било част от ситуацията в съня, но за което си придобил в момента смътна представа и го описваш, защото така продължаваш асоциативния процес, продължаваш мисловната си верига. В крайна сметка ще започнеш да визуализираш само ситуации, които си преживял в сънищата си. Записвай, докато успяваш да изваждаш картини и докато не усетиш, че възможностите да асоциираш са изчерпани. После си навий часовника за след час и половина. Когато звънне, стани и повтори всичко. После отново си навий будилника за след час и половина и повтаряй всичко до сутринта. Сутринта, след последното си събуждане, отново седни и запиши всичко ново, което си спомняш от последния цикъл на сънуване, или, ако сега се появят нови картини, от предишните цикли от цялата нощ. Малко по-късно може да прегледаш записките си и да ги допълниш, редактираш и пр. Със сигурност, докато ги четеш ще ти възникнат още спомени, които може да не са ти дошли при съответното записване през нощта. По принцип, при записването нощем ще си бил сънен, някои неща може да си записал набързо или с неясен почерк. Всичко това се компенсира и обработва сега.
Някой може да се уплаши, че при такъв режим няма да се наспи и ще е уморен. Разбира се, няма да е нужно всяка нощ да се буди през час и половина. Това е за начален тласък. Може да се правя няколко пъти по тази схема. Целта е, в резултат на това упражнение, когато си спал нормално след събуждането си да бъдеш залят от една каскада от асоциации, спомени, картини, които да не избледняват веднага, за които да съхраниш информацията дотогава, докато имаш време да седнеш и да ги опишеш. В много други текстове съм писал, че самото описване е част от практиката и е необходимо, за да не губиш и за да развиваш способността. Първоначално трябва да записваш веднага след събуждане. Понякога ще си спомняш само това, което току що си сънувал. В началото ще имаш чувството, че то веднага се изпарява. После ще започне да се задържа. По-нататък ще започнеш да си припомняш неща, сънувани на по-ранен етап през нощта. След време ще можеш да запомняш и да записваш визуализациите няколко часа по-късно през деня, когато имаш време. А още по-нататък ще си в състояние да ги записваш дори след два-три дни. В определен момент ще започнеш да ги маркираш с ключови думи, от които по-късно ще ти се поражда цяла асоциативна верига и една дума ще те подсеща за цяла ситуация, която иначе не би могъл да си припомниш.
А в определен момент ще разбереш, че всичко това се постига с труд и с труд постигнатото се съхранява и се развива. Успехът зависи и от различни обстоятелства на начина ти на живот, на заобикалящата те среда. Постигнатото не се запазва като даденост, то трябва да се защитава с по-нататъшен постоянен труд и практика. Много лесно може да бъде загубено и да се окажеш в състояние на някой от предишните етапи на своето развитие. Целта е по-далечна, а това е само една подготовка за Пътя към нея. Макар и само подготовка, тя е свързана с много усилия и време. Ако прекъснеш или станеш нехаен, ако нарушиш системността, ако станеш небрежен в практиката, или ако си стресиран, напрегнат, недоспиващ, притеснен и пр. и пр. – просто те застига регрес. Тогава е много лесно да се обезвериш, да си кажеш, че нищо не излиза от цялата тази работа.
- Голямото пътуване започва от този момент нататък.
За началото по пътя на Йога на интегралното съзнание – как да върнеш загубеното качество.
Практиката.
http://www.stihi.ru/2012/10/15/7249
- За първото ниво на "Йога на интегралното съзнание" / О первом уровне "Йоги интегрального сознания" / About the first level of "Yoga of the integral mind"
http://www.stihi.ru/2012/03/30/7435
- Първият етап на връзката
http://www.stihi.ru/2012/07/02/5839
- Чистото съзнание
http://www.stihi.ru/2012/07/03/6260
- Писать в ассоциативном состоянии
или опять о Пути Йоги интегрального сознания / Асоциативно писане или отново за Пътя на Йога на интегралното съзнание
http://www.stihi.ru/2012/05/11/4129
- Океанът на елементите
http://www.stihi.ru/2012/01/31/10926
- Отвъд третото ниво
http://www.stihi.ru/2012/05/09/1111
- Ледената пустота
http://www.stihi.ru/2012/02/10/9263
- Мистериите на съзнанието
http://www.stihi.ru/2012/07/25/6646
- Мистериите на съзнанието Океанът на елементите 2
http://www.stihi.ru/2012/07/30/5933
- SD - 09. 02. 2012
http://www.stihi.ru/2012/02/09/5668
- SD-2-09. 02. 2012
http://www.stihi.ru/2012/02/09/6577
- SD дневник 02. 10. 2010
http://www.stihi.ru/2012/02/07/1379
- Свободата
http://www.stihi.ru/2012/05/08/1003
- Висшата форма на свобода
http://www.stihi.ru/2012/01/26/10416
- Среща в лабиринта
http://www.stihi.ru/2012/01/29/9873
- Сънищен дневник - океанът на елементите
http://www.stihi.ru/2012/01/27/6745
- За първото ниво на Йога на интегралното съзнание
http://www.stihi.ru/2012/02/07/7064
- Сънищен дневник - 18.12.2012
http://www.stihi.ru/2012/12/18/5107