Шопен - Прелюдия, опус 28 «Дождь»
Перевод Инессы Соколовой
*
Внезапно небо разразилось
горячими слезами…
Завесой на глаза спустилось
обильными дождями,
не видеть чтобы как мне больно
и в ожиданье не привольно.
Омыто все: дома, природа,
и засияло все вокруг.
Пришла желанная свобода,
желанье встретиться, Мой Друг.
Ношу в душе своей как прежде
свои мечты, твою надежду.
---
Оригинал
Автор: Антонина Димитрова, България
http://www.stihi.ru/2012/02/13/10384
Шопен - Прелюдия Капки дъжд оп. 28
Внезапно небето заплака
с едри, горещи сълзи...
Бяла завеса пред очите ми спусна.
Навярно не иска да видя
как силно очакването боли
и колко без тебе е пусто...
Всичко окъпа – къщи, дървета, треви
и земята блести, обновена и свежа...
Искриците нежност, които небето
ми подари в мигове на откровение,
за тебе ще пазя в сърцето си,
за да се върнеш по-скоро при мене...
5.02.2012
На фото - автор стихотворения на болгарском Антонина Димитрова