Авторизованный перевод Инессы Соколовой
ПАМЯТЬ
В картине неба открывается
нам сто надежд на просветление.
В молитве если повторяются,
то сбудутся мечты, стремления.
И даже что-то позабытое
с рассветом будет обеспечено.
Поверьте опыту открытому,
что грустное – не бесконечное.
И память сердца возвращается,
и жаждой мысль опять захвачена,
вновь облака, земля вращается,
и время будет неутраченным.
Глаза в такую ночь – молящие,
стремятся выкинуть все серое.
Мечты – по-прежнему горящие,
любовь – желанная и смелая.
СПОМЕН
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2012/12/28/5346
В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…
А някъде, в забравено начало,
сълза бележи път към ново утро.
Отдавна преживяното е бяло…
И само в нощи, тъжно пълнолунни,
се връща като спомен във сърцето
и сграбчва мисълта във жадни шепи –
разкъсаните облаци просветват,
стрелките на часовника са неми…
В такава нощ очите плахо молят
и сякаш с вик разкъсват всичко сиво…
Щом споменът с мечтите си говори
една любов и утре ще е жива…