Евгени Алексиев
Баня
Научно-фантастичен разказ
http://www.proza.ru/2013/02/18/1133
http://www.stihi.ru/2012/06/11/7038
***
1974-75 г. - любопитно ми е да се връщам около 37-38 г. назад към времето и начина ми на мислене, когато съм написал някой от тогавашните си разкази. Друго време, други познания, други представи… Когато чета разказ, написан от мен тогава, сякаш сканирам мозъка си, опитвам се да се поставя в тогавашното си мисловно състояние и да усетя начина, по който съм си представял действието, защо съм го описал точно така, как съм визуализирал обстановката, въобще как съм си представял нещата и какъв е бил обхватът на моите представи, широтата на погледа ми както за научни основания и възможности, така и за общата схема на перспективите за развитие на човечеството или пък за определени типажи и характеристики на поведение, за психологията на героите, за реакциите на човека при определени ситуации и обстоятелства, за психологията на действието и т.н. Чета разказа и все едно сканирам своето съзнание такова каквото е било тогава преди 37 години.
Безсмислено е сега да казвам доколко ми харесва или не ми харесва, какво би трябвало да е друго, в повече или написано по-подробно. Не е нужно да оценявам нещо, писано преди 37 години, когато съм бил на 16-17 години, когато представите ми са били все пак различни, познанията по-бедни, вижданията за някои неща - донякъде знакови и стереотипни. Разбира се, че описанието е схематично и би могло да бъде много по-добро. И все пак – това е написано преди 37 години. Нормално е сега да не ми харесва. Какво ли би било, ако сега харесвам разказа си по същия начин като тогава. Би означавало, че за 37 години въобще не съм се променил. Няма смисъл сега да се преработва, по-добре да си остане автентичният тогавашен опит – упражнение по писане. Иначе… бихме могли да измислим различни алтернативни варианти за по-интересно развитие на действието след края, вкл. и за обогатяване на цялостната идея… Включвам два такива накрая, току-що съставени експресно интерпретации заради идеята.
11 юни 2012 г., София
Въпреки, че тогава написах, че няма смисъл разказът да се преработва, не устоях на изкушението на два пъти да му прибява продължения - първия път на 11 юни 2012 г. /текстовете след първите шест звездички: тези два текста там могат да се разглеждат и като алтернативни варианти, които създават различни възможности за завършване на ситуацията или за евентуалното продължаване на действието, и като два взаимно допълващи се текста, описващи една единна обща ситуация, от която следват възможности за продължения/ - и втория път на 18 февруари 2013 г. - текстовете след вторите шест звездички /с които продължих и завърших предишните продължения, разглеждани в един общ контекст/.
22 февруари 2013 г., София
***
Продължения на разказа с допълнения към основния текст от 1974-75 г.:
1. Допълнение 1 – два алтернативни варианта като начало на продължение от 11 юни 2012 г.
2. Допълнение 2 - приемайки предишното допълнение за единно и взаимно допълващо се, следва негово завършващо продължение от 18 февруари 2013 г., написано по повод поместване на разказа и в сайта Проза.ру.
1974-75 г. - 11.06.2012 г. - 18.02.2013 г. - 22.02.2013 г., София
Евгени Алексиев
Невъзможното е реалност
Научно-фантастичен разказ
http://www.proza.ru/2013/02/22/1553
http://www.stihi.ru/2012/05/17/7445
***
Оригинална непреработена версия - от 1974/75 г.
Я написал этот рассказ давно, когда мне было еще 17 или 18 лет, в 1974 или 1975 году – примерно около 37 лет назад. Тогда не отметил дату, еще не было привычки поставлять дату каждый раз, когда у меня новый текст. Я хочу сохранять аутентичность того, что писал раньше. Сейчас конечно написал бы по другому. В этом оригинальном тексте есть наверное некоторые наивные и схематичные елементы и очень много лишних многоточий. Тогда мне казалось, что многоточиями выражается точный образ прохождения мыслей – они никогда не так хорошо формулированные и упорядоченные как в литературных текстах. Или может быть так я изображал паузы визуализаций моих в процессе когда я текст выдумывал и писал. А может быть так я искал начин акцентировать на данный момент и его смысл без больше слов. Конечно, не надо искать аутентичность или другие воздействия злоупотребляя многоточиями.
Но в рассказе есть несколько интересных идей и уровней. Мне нравиться настроение и атмосфера. Когда сейчас я его читал и переписывал, идеи и сюжет рассказа подсказывали мне самые разные новые картины, моменты, ситуации и дополнения. Можно сделать новый вариант.
Во всяком случае, это оригинал с того времени, когда я начинал учиться писать, думать, визуализировать. Рассказ и ситуация существуют как факт глубоко в моем сознании, они часть его. Когда пойду в глубинное путешествие в измерениях Внутренней библиотеки моего сознания, несомненно я найду и эту ситуацию и окажусь в этой „разумной сфере”, а потом и в другом параллельном мире или в другой вселенной, где хуманоиды имеют четыре глаза, а люди попадают там невольно, потому что само тело и сущность внеземной разумной сферы, которая захотела с нами контакт сделать, оказывается, неизвестно и для нее, расщелина (проход) между измерениями без обратного пути. Мир, пространство, измерения, материя – они так удивительно сложны, мы еще понятия не имеем какова настоящая сущность реальности, в которой мы находимся. У нас есть только какие то шаблонные представления, но они отражают только маленькую доль реальности, толко то, до чего пока наша наука и разум добрались. К сожалению, возможности науки, наблюдений и исследований в принципе ограничены.
А и стоит поставить этот мой рассказ рядом с другими новыми текстами. Это было начало моих фантазий. Как быстро жизнь прошла. А когда видиш, что жизнь уже проходить, хочеться тебе как то сохранить и упорядочить все что было в твоем уме и душе. По крайней мере, попробовать сделать это, насколько силы и времени у тебя будут.
2012, София
17.05.2012 г. Стихи.ру
22.02.2013 г. Проза.ру
Евгени Алексиев
Завръщане
(Когато се завърнат)
Научно-фантастичен разказ
http://www.proza.ru/2013/02/25/1048
http://www.stihi.ru/2012/06/04/4846
***
Този разказ е написан отдавна, някъде в периода между далечните 1972 и 1974 г. Не съм отбелязал точната дата, но това беше едно от първите неща, които написах, когато започнах да пиша фантастични разкази. Сега, когато го прочетох, виждам, че още в онзи далечен период в ума ми са започнали да се зараждат някои идеи, които започнах да разработвам по-задълбочено и по-сериозно през последните години – състоянието и светът на сънищата като Портал към други измерения и пространства, както тук съм ги нарекъл „Вечността”; въпросът за „матрицата” на разума, въпросът за преливането на действието между състоянието на съня и това, което възприемаме като „реалност”, въпросът за състояние на разума, което не е пряко свързано с материалния носител на мозъка, както тук го наричам „Дух”, въпросът за преодоляването на ограниченията, поставени от Теорията на относителността на Айнщайн, въпросът за евентуална друга цивилизация в друго измерение, както тук е наречена цивилизация на „духовете”, въпросът за пътуване на разума в пространството през алтернативни измерения и т.н. Това се случва през 1972 или 1973 г., когато аз съм бил на 15 или 16 г. Периодът тогава е строго материалистичен и идеологизиран. Самият аз в тези години вярвам напълно в материалната основа и същност на света, въобще не поставям под съмнение материализма като философска позиция, вярвам в светлите перспективи на човечеството, водещи към едно хармонично интегрирано безконфликтно общество на бъдещето, което ще пътува в космоса, ще проучва нови планети и ще се разпростира все по-далеч из Вселената. В контекста на представата си за материалната същност на света и определено атеистичния си подход към света тогава, гледам на всички тези въпроси не като израз на някакъв спиритизъм или религиозно чувство, а като допълнителни възможности и паралелни проявления именно на тази материална същност. Много филми съм гледал впоследствие през предишните десетина-петнадесет години, които включват подобни елементи и тези. Има множество сюжети на фантастични филми с различни интерпретации на подобни теми. Разбира се, през 1972 или 1973 г., аз не съм „открил колелото”, очевидно съм бил повлиян от различни текстове, тогавашни филми за духове, научно-фантастични разкази и т.н. Разказът е схематичен. Освен това допуснал съм известна неяснота в неговия край, логически би следвало да завърши различно. Но това са подробности. Малко по-късно, през 1975-76 г. започнах да доразвивам идеята на този разказ в един по-обширен текст, който исках да направя като роман, но той стигна донякъде и беше прекъснат. Въпросът е, че както от този разказ, така и от някои други мои текстове от този период, виждам, че интересът ми към сънищата и към Портала към другите измерения, към големите възможности, които има в движението „навътре”, се е проявил още по онова време. През всичките следващи години той е зреел в съзнанието ми, за да се стигне до по-активен размисъл и упражнения през последните десетина (и повече) години, до визуализациите и записването през последните 6-7 години, до идеите за разработване на „Йога на интегралното съзнание”, зреещи през този период, и също така до започването напоследък и най-накрая на романа „Дълбок сондаж”, с идеята да интегрирам в него почти всичко... Дали „Йогата” и „Дълбок сондаж” ще бъдат продължени, завършени и реализирани, кога и в какъв вид – това е отделен въпрос. Както писах и по повод на един друг разказ от онези години (а това се отнася и за други, които смятам да добавя, използвайки преимуществата на сайта „Стихи.ру”), тези текстове са факт в моето съзнание, те са подредени на съответното място на „Вътрешната библиотека” на интегралното ми съзнание. Те притежават своята ценност такива каквито са. Те отдавна вече имат своя собствен живот и своя реалност. Аз ги включвам автентични, без никакви редакции и добавки. Когато навляза в лабиринтите на моята лична „Вътрешна сфера”, когато започна да се разхождам из различните зали и сектори на „Вътрешната си библиотека”, ще стигна до този текст, съхраняван прилежно там, а ситуацията, описана в него в миг ще се разгърне около мен, такава, каквато е описана, но и с много други допълнителни елементи и развития. Защото съхранена в личната ми Вътрешна библиотека като преживян и написан през 1972-3 г. разказ, тази ситуация има вече своя собствен живот и реалност в едно друго паралелно измерение, достъпът към което безпроблемно ще се открие, когато застана на съответното място в лабиринта на Вътрешната ми сфера. Тази реалност там е много по-богата и разнообразна от текста, защото тя съществува в онова измерение, а текстът само я описва повърхностно и разкрива входа за достъп към нея. През 1972 г. започнах да мисля за овладяването на света на сънищата и достигането чрез него до Портала към голямата вселенска Вътрешна сфера, където са матриците на разумите на нашите любими хора, където можем да пътуваме безкрайно из измеренията на Вселените и да прекосяваме пространствата за миг, заобиколени от една прекрасна цивилизация на разуми, чиято единствена цел е откриване на всички тайни и красоти на Реалността. След всичките тези години, овладявайки в определена степен света на сънищата и пътуването „навътре”, разучавайки лабиринтите на моята собствена Вътрешна сфера и разхождайки се из многобройните нива, зали и сектори на „Вътрешната си библиотека”, аз съм пред прага на Портала.
*** ***
Във Вътрешната сфера времето се разтяга. Доколкото понятието „време” въобще има някакъв смисъл, както съм писал в други мои текстове, поне като се изключи психологическото (менталното) възприятие за времето. „Навън” може би минаваха секунди или минути, но тук аз вече поне от половин час се разхождах из лъскавите разноцветни мраморни зали на Вътрешната си библиотека, просто се шляех безцелно и се наслаждавах на гледката. Все пак имах посока, бях решил да погледна този разказ. Напоследък съм се насочил към периода между 1971 и 1976 г., началото на творческите ми опити. Доколко са били „творчески” – май все още не е дошъл моментът да се разбере. След толкова много години. Май не е останало много време… Преди да се завърна… Пак тази наша тривиална представа за „време”… Там където всички нас ни чакат, мястото, на което всички ние принадлежим.
Бях стигнал до тази зала и до този рафт, видях заглавието „Когато се завърнат”, един млечен вихър се завъртя пред мен и пространствената фуния започна да се разширява наоколо и да ме всмуква. Докато потъвах в нея, друга част от мен си оставаше същевременно здраво стъпила на лъскавия мраморен под пред рафта с текста в Библиотеката. Не просто друга част от мен, а възприемах нещата в двойно качество. Дуализмът на положението не ме притесняваше, той беше отдавна познато състояние, характерно за всички мои пътувания из Вътрешната сфера. Всъщност, не е просто дуализъм. По-скоро триализъм или квадрилизъм, или … трябва да се измисли по-точно определение. През разширяващия се далечен край на пространствената сфера видях залата с Диан и Лил, апаратурата… Виждах себе си, застанал до тях. Обстановката на залата се разля в едно светещо сияние, сред което плуваха блестящи светещи фигури на хора… Татко! Към мен се приближаваше моят баща.
2012, София Стихи.ру
25.02.2013 г. Проза.ру
Евгени Алексиев
Магьосникът
Научно-фантастичен разказ
http://www.stihi.ru/2012/06/14/7206
***
1975 г. - когато го преписвах сега, толкова ме подразни схематичността, липсата на вътрешна логика и психологично развитие, че реших някой ден да го пренапиша в нов вариант. Засега си остава като не най-добрия пример за упражнение по писане на фантастика.
Освен това, текстът е много добър инструмент и повод за мен за изследване на своето собствено съзнание и логиката, етапите, перипетиите, стереотипите, шаблоните и поривите в неговото развитие.
Появиха ми се отново (не за първи път) интересни мисли относно "самодостатъчността" на човешкото съзнание във всеки един етап на неговото развитие, независимо от нивото и познанието на индивида, което е даденост - присъщо свойство и човекът не го усеща, не си дава сметка за това, не го чувства физически и психологически като проблем, дори и ако с мисълта си може да разбере за какво става въпрос... Докато не премине в следващото ниво на "самодостатъчност" - тогава го усеща само по отношение на предишното ниво.
Този въпрос ще го развия друг път, сега само бегло да формулирам "самодостатъчност" - колкото и ограничени да са културата ти, възпитанието ти, познанията ти в дадена област, ти не усещаш дефицита и обхвата на собствените си проблеми; когато не знаеш нещо, съзнанието ти не изпитва жизнена необходимостта да го разбереш и знаеш, можеш да минеш и без това, спокоен си, знаеш че има там някакви области, науки, проблеми и пр., които не знаеш, книги, които не си чел, музика, която не си слушал, места, които не си посетил и т.н., но не го приемаш като фатално, жизненонеобходимо, можеш да минеш и без това. Липсва ти култура и възпитание, но ти съвсем спокойно си живееш така и си въобразяваш, че всички са като тебе, не изпитваш нужда от промяна, защото не виждаш хоризонтите. Твоето усещане е, че всички около тебе са на твоето равнище. Дори и ако ти минава през ума, че това не е така, дори ако някой ти е споменал за култура, възпитание и пр. неща, които ти не притежаваш, ти си имаш своя собствена философия и нямаш нужда от тия "глупости", във всеки случай - не изпитваш физическа и душевна необходимост към такава промяна. Нямаш хоризонта за нея. А и въобще, за тебе това са някакви абстрактни неща извън конкретната реалност, която те засяга...
Но когато вече го знаеш, не можеш да повярваш, че преди това си живял спокойно без да го знаеш, без да положиш усилия да го разбереш много по-рано. Не можеш и да разбереш как е възможно всички хора, които не го знаят да живеят спокойно и без необходимостта и стремежа да го разберат.
Написал съм разказ с доста стереотипни, шаблонни, символични елементи и моменти. Дали такъв е бил моментът, в който съм го писал, или такъв ми е бил хоризонтът в този период? Това за мен е голяма загадка, защото в предишен период съм подхождал с много по-малко стереотипност и шаблонна символика.
Сега когато имам известни представи в областта на космологията, физиката, не мога да повярвам как преди това съм живял спокойно без да знам това, което сега съм научил. Чудя се как други хора могат да живеят спокойно без да знаят тези неща. Но същевременно - замислям се за множество области, в които имам дефицит на познание. И се чудя как мога да живея спокойно без веднага да седна и да започна да чета и проучвам. Само понякога си казвам за една или друга област - трябва да разбера подробностите и там. Трябва да разбера например как точно квантите се превръщат в текст на екрана или как точно електроните крадат енергия от вакуума, или...
Представям си ако сега по време на сън или на медитация навляза в лабиринта на Вътрешната си библиотека и намеря рафта, където се съхранява този текст. Там докосването до всеки текст или съхраняван факт води до спонтанна визуализация на събитието. Визуализация, която не се ограничава само с думите и знаците на дадения текст, със символичното или схематично значение на фрази, съчетани преди повече от 35 години. Визуализацията включва много повече, базира се на цялото богатство, натрупано във Вътрешната библиотека до сега. Като част от Вътрешната сфера, Вътрешната библиотека води към Портала. Всяка визуализация ме въвлича в едно дуалистично състояние. Визуализацията преминава в една пространствена фуния, която ме засмусква, но същевременно продължавам по коридорите на лабиринта на Библиотеката. Засмуканата част на моето аз се оказва в реализацията на визуализацията, един от многото алтернативни светове, квазивизуализация -квазиреалност. Всъщност този въпрос е малко по-сложен за да го описвам набързо сега. Ситуацията, в която ще се окажа там ще бъде материализираната визуализация на текста от 1975 г., но конструирана и видоизменена през погледа ми днес, върху нея ще рефлектират множество елементи от съдържанието на Вътрешната библиотека.
Когато навляза във визуализацията и реализацията на събитието, докато се разхождам там и наблюдавам героите (дори ако самият аз се окажа идентифициран с някого от тях) възможността ми да хвърлям по един поглед върху текста ще се запазва. Ще ми е интересно да сравня елементите от текста, със ситуацията, в която ще се окажа. Със сигурност, ще има големи различия.
2012, София
*** ***
Когато се порових в архива си установих, че този разказ е бил писан в няколко варианта - с различни имена на героите, с някои различаващи се детайли. Оказа се, че някои от вариантите са с друг завършек. Тук ще сложа някои допълнителни детайли и края на разказа от други варианти…
Евгени Алексиев
Ах, този петел
Научно-фантастичен разказ /1971-2 г./
http://www.stihi.ru/2012/12/15/7139
***
Написано в периода 1971-2 г.
Хартията, от която преписах текста, отдавна вече е пожълтяла. Печатните букви са избледнели. Мисля, че това беше първият разказ, който написах. Беше през 1971 или 1972 г., не мога да кажа със сигурност. Сигурен съм, че беше първият текст, който напечатах на пишеща машина. Бях завършил седми клас и сега вече бях в подготвителен или в осми клас на софийската немска езикова гимназия. Под текста дори си сложих един измислен псевдоним – „Тонер”. Защо ли ми е бил нужен? Може би съм си представил, че с псевдоним текстът ще стане по-интересен. Няма значение, друго е важното.
Никак не ми е неудобно да представям първите си стъпки в писането.
Преди това бях писал само ръкописно. Бях изписал няколко тетрадки с една история за пътешественици в джунглата, пропаднали в един странен тунел под земята и стигнали до една масивна метална врата с чудновати йероглифи, водеща към неизвестни пещери със странни сложни апаратури, останали от миналото.
От гледна точка на структурата, веднага се сещам какво ще ми кажеш: не трябва още в началото да се обявява, че това е сън, губи се изненадата, предварително спада интересът, като се знае, че се разказва сън. Но и това не е важното. Не е важно в случая, че краят на разказа е предизвестен.
В онези години, в моята родина щорите не бяха нещо срещано на всяка крачка. Дори се учудвам къде съм виждал по онова време щори – може би в някой чуждестранен филм. Не съм сигурен, може би някъде и в България е имало щори – не помня това, но явно са били рядкост, щом като питам героя си дали знае какво представляват щорите.
Не съм сигурен през коя година са започнали публикациите за „черните дупки”, но е почти сигурно, че в онези години не съм бил наясно за това понятие. Дълбоко се съмнявам, че тогава въобще бях чувал за нещо като „черна дупка”. Мисля, че ако тогава съм бил наясно какво означава „черна дупка” и гравитационен колапс едва ли бих написал разказа за „полето щори” по този начин, щях да знам какво би ставало вътре когато материята постоянно влиза и не може да излезе. Щях да намекна за други варианти, други причини. Идеята за „полето-щори” и пространственото кълбо, в което се влиза, но от което не се излиза, се е появила без въобще да съм чувал тогава за „черни дупки” и без да имам представа какво би могло да означават.
(Идеята за "полето-щори" беше втората ми "научна" идея. Първата беше, че нашата Вселена представлява един атом (една елементарна частица) в друга "по-мащабна" вселена, а всяка елементарна частица в нашата Вселена е всъщност цяла вселена от друг "по-малък" порядък. Май съм сбъркал призвание и професия, в резултат на което беше загубено толкова много през годините ми досега. Вместо да летя, се оказах в едно блато.)
Идеята за „полето-щори” беше екзотична и ме преследваше. Впоследствие я доразвих в разказа „Невъзможното е реалност”, написан по-късно. В него кълбото със стена от „поле-щори” е вече разумна извънземна същност, пристигнала на земята. Тази същност може по свое желание да освободи и да пропусне навън навлезлия в периметъра й човек. Но при преминаването навън през нейното „поле-щори” човекът всъщност попада в паралелен свят. Извънземната същност не знае, че ще стане така. "Полето-щори", което тя представлява, има само една възможност за преминаване в обратна посока и тя е проход към друга паралелна реалност. Според идеята, която се прилага за този разказ, такива паралелни реалности има безброй, като при някои от тях различията са големи, а при други незначителни. В конкретния случай на действието в разказа „Невъзможното е реалност” паралелната реалност е с почти същите условия като в нашата реалност. Разликите в случая са съвсем малки. Но все пак хората там са с по четири очи и това не е нашият свят. Контактът с извънземната същност на практика е невъзможен. Друг е въпросът, че и самата извънземна същност не счита, че политическите и моралните дадености в днешно време са подходящи и достойни за осъществяване на официален контакт с нашия свят.
Идеята за сънищата ме преследва отдавна. В разказа се споменава още тогава за възможността по време на сън да се получават проблясъци и да се постигат прозрения, които да са основа на научни открития или идеи и концепции. Също така се споменава за сънуването в рамките на самото сънуване, както и едва-едва се опитва да се появи идеята за приемственост и последователност в дадена ситуация, която се сънува. Към тази възможност съм започнал сериозно да подхождам на доста по-късен етап, когато започнах да се занимавам повече със сънищата и да мисля върху идеи за нов път в йога – Йога на интегралното съзнание.
Иначе, в последните години съм гледал разни филми и с космически кораби, попадащи в огромни сфери, от които едва успяват да излязат (май имаше нещо такова в "Стар трек" - беше огромна чуждозвездна космическа станция и май охраняваше космическите граници на зоната или нещо подобно), и със загадъчни подземни тунели и коридори с дебели врати с йероглифи ("Стар трек", "Стар гейт" и пр.).
(Е, в интерес на историческата и биографичната ми истина, и след първото ми писане на пишеща машина, когато напечатах този разказ "Ах този петел", продължих да пиша ръкописно, изписах една купчина листове и тетрадки с текстове и корекции, които пазя до ден днешен. Май имаше един или два разказа, които писах направо на пишеща машина, но не си спомням добре... дали не беше разказът "Старецът", който се оказа съвсем не лош. На компютър в моята страна започнахме да пишем системно през 1994 г. Поне аз имах възможността да започна тогава. На компютри с програма "Уиндоус" имах възможността да работя едва от пролетта на 1999 г. Честно казано, не си спомням добре каква програма използвахме през 1994-95 г., но си спомням дискомфорта в периода 1996-98 г., когато имах някакъв служебен компютър, но така и си остана без програма "Уиндоус" /за разлика от компютрите в съседните кабинети/. С моята професия вече бях преживял редица различни неприятни ситуации и бях донякъде свикнал с "дискомфорта", така че не бях чак толкова впечатлен. И при това се намирах в една от столиците на световната култура - Рим... там ме бяха изпратили да работя. Но това всъщност е дреболия, най-малкото от абсурдите в моя живот и професия, за които един ден сигурно ще ви разказвам... И така, текстовете на статии, разкази или есета, записки и дневници на сънища и всякакви психологичеси и космологични умотворения пишех ръкописно до 2008 г., а после някои от тях успявах да преписвам на компютър. Едва през 2009 г. превключих да пиша направо на компютъра - да визуализирам и да измислям, да асоциирам и да записвам направо пред екрана и над клавиатурата. Но все още продължавам да записвам и ръкописно - особено дневниците на сънищата веднага след събуждане - когато усетя, че споменът е крехък и може всеки миг да се изпари. Така продължавам да натрупвам ръкописната грамада, която чака един ден да бъде "компютъризирана", а може би дори и редактирана.)
София, 15.12.2012
Евгени Алексиев
Цветя за Евелина
Научно-фантастична миниатюра
http://www.stihi.ru/2012/06/04/8717
***
Този разказ написах през 1974 г., когато бях на 17 години. През октомври 1974 г. беше публикуван в ученическия вестник „Средношколско знаме” (бр. 6 от 29 октомври). Помня, че една редакторка (чието име не запомних), беше заявила пред друг редактор, че разказът „е инфантилен” и вероятно е имала резерви към публикуването му. Когато ми казаха за това мнение, се почувствах доста засегнат. Сега, когато чета разказа, разбирам как е прозвучал тогава на онази редакторка. От тривиална гледна точка, през стандартния поглед на обстановката и обществените дадености и представи в онова време, може и да е създал такова първоначално впечатление. Виждам, че би могъл редакционно да бъде подобрен – промяна или пропускане на някои фрази и думи, някое допълнение. Но аз не бих го нарекъл като цяло инфантилен, защото той всъщност се опитва да предаде една красива идилична ситуация на едно бъдеще далече от земята през погледа на едно 5 годишно момиченце. И не съм сигурен, че щях да съм доволен сега, ако тогава беше променен. Може да се каже, че има някои стилни противоречия в изразяването на възприятията през погледа на малкото момиченце, но не по същината на събитията, а по тяхното описване от гледната точка на детето. Не съответства, например, „чичковци и лелички” – нормално възприятие за едно петгодишно дете (променено от редакцията на „гости”, макар и звучащо прекалено официално за съзнанието на петгодишната Евелина) с „изпраща разочарован рапорт до Земята” (прекалено административно за едно петгодишно дете). Краят с обления в кръв и наранен от градушката Дог е излишно драматичен (и кръвта бе изключена от редакцията) и т.н. В разказа има един дуализъм – смесване на описанието от гледна точка на едно петгодишно дете с описание на една ситуация, излизащо извън неговия поглед. Вероятно в този дуализъм не съм успял тогава да спазя необходимия баланс и не съм намерил съответната форма за преход. Но си мисля, че ако тогава беше редактиран и променен, разказът щеше да загуби своята автентична атмосфера, която съм почувствал и описал с тази моментна снимка на живота на човешката колония на далечната планета Триас. И всяко от повторенията на някои фрази (създаващи малко поетично звучене) е също източник на тази атмосфера.
Помествам разказа така, както съм го писал, без дребните корекции, направени тогава от редакцията. И сега си мисля, че разказът предава една чудесна атмосфера.Стига човек да иска да я почувства и доразвие в съзнанието и представите си.
През 1974 г. когато съм го писал, съм бил повлиян поне от две произведения – „Градът” на Клифорд Саймак с разумните кучета и „Балансирана екология”, разказ, който, ако не греша, бе публикуван по онова време в сборника „Космический госпиталь” (Зарубежная фантастика). Спомням си колко невероятно много възхитен бях тогава от тези произведения и как невероятно много ми се искаше и аз да започна да създавам подобни на тях.
Идеята за добронамерената, но неразбрана от възрастните извънземна форма на живот, която си общува с децата, се е появявала нееднократно през последвалите години в различни фантастични филми.
Разказът представя един фрагмент, една моментна снимка на ситуация, която, според мен, носи своето очарование, усещано и видяно през призмата на моето седемнадесетгодишно съзнание през 1974 г… (След първоначалния ми суров ръкопис имаше някои редакционни промени и подобрения, още преди да предоставим текста в редакцията, имам такъв спомен, пазя и първите си чернови на разказа, но във всеки случай това е текстът, който приемам за автентичен. Изминали са толкова години оттогава.) През 1974 г. умът ми беше изпълнен с красиви фантазии, трепети, невероятни представи и очаквания за приближаващото се бъдеще. Различни текстове, разкази, книги, които четях тогава захранваха въображението ми, създаваха една невероятна атмосфера на светлина и надежда, в която постоянно плувах, съществувах в едно чудесно, щастливо, разноцветно, вълнуващо, опияняващо измерение, разкриващо пред мен една безкрайна и сияйна перспектива…
Евгени Алексиев
Модели
Научно-фантастичен разказ
http://www.stihi.ru/2012/01/28/1036
***
Написан: през 1975 г., преди 36 години, тогава бях на 18 г.
Публикуван:
списание „Родна реч”, бр. 5, 1976 г.;
сборник с произведения на млади фантасти „Модели”, 1980 г.;
Юбилеен сборник „С името на Иван Ефремов”, 2009 г.
Това е оригиналната версия от 1976 г. От 1980 е почти същата. В редакцията от 2009 г. има няколко заменени думи - там леко се променя нюансът на звучене.
По идея на Едмонд Грозданов, светла му памет.
Евгени Алексиев
Старецът
Научно-фантастичен разказ
http://www.stihi.ru/2012/01/28/1235
***
Написан: през 1975 г., преди 36 години, тогава бях на 18 г.
Публикуван:
списание „Родна реч”, бр. 10, 1975 г.;
вестник „Студентска трибуна”, 9.12.1975 г.;
сборник научно-фантастични разкази "Упълномощен да си спомни", 2012 г.
Оригинална версия от 1975 г.
Евгени Алексиев
Гледаше към светлината
Научно-фантастичен разказ
http://www.stihi.ru/2012/06/16/7892
***
Публикуван в сп. „Авиация и космонавтика”, бр. 6, 1974 г.
Разказът е публикуван почти едновременно и в сп. "Родна реч", бр. 7, 1974 г., със заглавието "Малко преди да загубя съзнание".
Евгени Алексиев
Когато стават чудеса
Научно-фантастичен разказ (1975 г.)
http://www.stihi.ru/2012/10/03/7852
***
Публикуван в списание „Родна реч”, бр. 6, 1975 г.
Евгени Алексиев
За да има хора
Фантастична миниатюра
http://www.stihi.ru/2012/12/18/1059
***
Написано през 1974 г.
Публикувано във в-к „Средношколско знаме” - бр.16, 21.01.1975 г.
Евгени Алексиев
Разкажи за нас
Научно-фантастичен разказ
http://www.stihi.ru/2012/12/15/5292
***
Написан в периода 1972-3 г.
Публикуван в „Литературен свят”, април 2013 г.
Евгени Алексиев
Звездата
Фантастична миниатюра
http://www.stihi.ru/2012/12/17/7971
***
Написано в периода 1974-75 г.