Орфей Николаев Петков. БОЛГАРИЯ.
Орфей Петков е роден на 24.04.1953 г. в гр. Враца.
Завършил е Минно-геоложки университет в София. Защитил е дисертация в Москва (Московский горный институт) – притежава научната и образователна степен “доктор”. Автор е на повече от 50 научни публикации у нас и в чужбина по проблемите на минното дело, промишлеността, икономиката, макроикономиката, туризма, екологията и управлението.
Член-кореспондент е на Международната академия по екология и безопасност на околната среда със седалище Санкт Петербург (МАНЭБ), член е на Съюза на учените в България, член е на Съюза на българските писатели.
Автор е на десет книги с поезия :
„Денят от теб започва сутрин" (1992 г.)
„Със светлината си душата ми лекуваш" (1996 г.)
„По светлото в душата ти копнея" (1998 г.)
„Любовни видения" (2002 г.)
„Предесенни светлини”(2005 г.)
„Любовни протуберанси”(2007 г.)
„Нежност и светлина”(2009 г.)
„Сетиво за любов” (2010 г.)
„Неугасими чувства“(2011 г.)
„Любовно завръщане“(2013 г.)
* * *
Цикъл от 8 любовни стихотворения
от Орфей Петков
от книгата „Любовно завръщане”,
издателство „Български писател”, София, 2013 г.
Птичко моя
Откакто долетя с любов при мене –
животът ми е низ от дни честити...
Ти с някакво замайващо въртене
издигна ме нагоре – до звездите.
И радвам ти се много – че си жива,
че щастие ми носиш и забрава,
че винаги си смайващо красива...
Желая да те виждам все такава...
Ухаеш с аромат на диво цвете...
И аз забравям всички с теб, и всичко –
усмивката ти само да ми свети...
Поспри се, не отлитай, моя птичко...
* * *
Ти бе безпомощна и нежна
Ти безпомощна тогава бе, и нежна –
еднозначен и безценен божи дар,
бе към свойте събеседнички небрежна,
а към мен – като камина с тежка жар...
Ти излъчваше съблазън – в жълто злато...
Ах, забравил бих ли всичкото това?
И край теб, че като лястовиче ято
заизвиваха се моите слова...
Есента отвън – разплакана вдовица –
те видя как ми отдаде свойта плът,
как притихна после сякаш морна птица
преди дългия ни – общ в живота – път...
* * *
Един щурец ни мами
Ела със мен – щурец един ни мами
във бухналото дъхаво платно
на прясно окосеното сено...
Нима и той усеща, че кръвта ми
в ушите ми пулсира – даже свири,
тъй както той в по-плътния все здрач...
А може би това е негов плач
по онзи див на стръковете мирис...
Ела със мен, защото си отива
щурецът с песента му, скрита в нас,
а нямаме със теб над друго власт,
освен над любовта ни днес щастлива...
* * *
Перличка
На Д.
Всяка вечер е за нас като годежна –
аз до теб съм се изцяло променил,
а ти толкова си ласкава и нежна,
и приличаща на утро през април,
че сведеш ли свойте мигли несравними
и покажеш ли ми тънкия си стан –
аз от негата забравям свойто име
и от господ се усещам поласкан,
а небето се разцепва с ярост дива –
щом те няма покрай мене за обяд...
Ти от ден на ден изглеждаш по-красива,
моя перличке във нежно розов цвят...
* * *
Друго може да се случи
Преживяваш ти сега, че се извръщат –
щом преминеш покрай тях – без свян мъжете,
но когато си отидеш после в къщи –
се оглеждаш и си мислиш, че си цвете,
над което са готови да приклекнат
и да вдъхнат всички... мириса стремглаво...
Аз не искам за това да те упрекна,
а и вярвам, че и те са в свойто право...
Днес се радвай, че животът не е скучен
и това, че са му малките обиди...
Утре може с теб по-лошо да се случи –
да си минала и никой да не види...
* * *
Във влака
Над тази гара толкова вали,
че сякаш цяла нощ не е валяло...
Там горе сводът нещо го боли,
а моето сърце е долу в жалост...
Вали... А аз пропуснах своя шанс –
потеглил с влак към някаква несрета –
най-тихичко във нашия романс
на моята любима да ; светя...
И нея – в непрогледната тъма –
със свойта чиста обич да прикътам,
да бъда просто с нея – у дома,
а не към град незнаен – насред пътя...
* * *
Тя ще си тръгне
Тя ще си тръгне от мене нарочно,
за да остана съвсем без надежда.
„Всичко е в нашия свят реципрочно!” –
точно такива слова ще нарежда...
А се отдаде – не каза ни дума,
за да пресъхвам от жажда по нея...
После – додето ми глади костюма –
рече: „Как утре без теб ще живея?...”
Знам, че нарочно ме срещна тогава...
Тя е от тези най-светли звездички,
дето заставят те – както жарава –
да ослепееш след нея за всички...
* * *
Шалът
Днес подвизи не са необходими
от мъж, готов с жена да стори грях...
Любов и флирт са вече синоними –
това не аз в живота го посях.
Отивам в магазина – там жената,
продаваща – загръща се със шал...
„Прекрасна сте, макар и непозната,
със шала ви, плътта ви очертал...”
Това шептя... А женската стихия
се слива с наранената душа...
В мига разбрах и аз, че съм от тия,
готови с непозната да сгрешат.
Оправям после шала, без да питам –
снагата ; успял да оценя...
Усещам във гърдите бесен ритъм,
съзвучен с бързината на деня...
Жената се усмихва... Тя ми кима...
В очите – кехлибарени зърна –
блести, за всеки друг неуловима,
любовно нежна, мила светлина...
--------------- --------- ---------------
МЛАДИТЕ ДНЕС
Орфей Петков
От болка, самота и труд превити,
по улиците млади хора крачат -
с глави, които ниско във яките
снишили са дъждът, студът и здрачът.
С палтата и с обувките си мокри -
без никого до утрешното рамо,
във лютата борба за хляб и покрив
участват те от… двайсет зими само.
Отчаяни, без вяра и без сила,
не вярват те на думите големи -
очакват от държавата закрила,
но нейните уста остават неми…
30.03.2010
------------ ------- -----------------
Пет любовни стихотворения от първи раздел
на книгата „Късни стихове” от Орфей Петков,
издателство „Български писател”, София, 2014 г.
Не обичам...
Не обичам вече улицата тиха,
откогато теб, любима, тук те няма...
Мойте блянове докрай се изпариха,
а самият се усещам като в яма...
Във душата ми любовните камбани
ме напрягат и се чувствам неспокоен...
А тополите по нея са смълчани –
в унисон навярно с истината твоя...
Като в нощ се чувствам – тиха и безлунна,
даже птица отстрани не се обажда...
А желая – сякаш огън сам – да лумна,
затова, че самотата се възражда...
Отзови се, мила, моля те най-сетне –
за да може слънце пак да засияе!
Твойта улица мълчи днес безответно...
И не знам дали е нощ, или зора е.
Мойте блянове докрай се изпариха
и самият аз се чувствам като в яма...
Не обичам вече улицата тиха,
откогато теб, любима, тук те няма...
* * *
Моя късна любов
Ти си моята песен,
ти зефирът си тих,
ти си плод зрял наесен,
ти си слънчев мой стих.
Ти дъгата си лека
от лъчи и от дъжд,
ти си лунна пътека
в разцъфтялата ръж.
Ти си книга свещена,
съдбоносен си зов,
ти си всичко за мене,
моя късна любов!
* * *
Стигах до дъха ти
Стигах близо до дъха ти – лек зефир...
И поемах го – прехласнат по пейзажа
от примамни възвишения и шир,
но „Обичам те!“ забравях да ти кажа.
На ръцете си с копнежа ме плени
и това ми наруши навек покоя...
Помня тези дълги-дълги наши дни,
във които с теб цъфтях, че беше моя.
И си мислех, че за тебе съм герой...
Ти тогава ме остави във миража...
Ако стане тъй – отново да съм твой,
знай, забравеното вече ще ти кажа...
* * *
Кажи на всички...
Кажи на всички колко нощи вих
преди да имам щедрата ти плът,
и колко с теб места обиколих
с мотива – да ни бъде общ денят.
Кажи им как на себе си не бях!
Кажи им как звънтях като кристал,
когато ми отдаде – в женски грях –
това, което нощем бях мечтал...
А с друг ли утре тръгнеш по света,
обзета от любовния тормоз –
спомни си: Бях ти хлябът и солта,
Светият дух, Отецът и Христос!
* * *
На перона
Този влак ме отмина тревожно,
а е тъмно в нощта – като в рог...
Ти не слезе! Нима е възможно?
Ей сега би помогнал ми Бог...
Аз стоя – но съвсем без надежда –
на безлюдния зимен перон,
и безсилен, клепачите свеждам
след последния нощен вагон...
А все някъде ярко сияят
и животът, и дългият път...
Не пристигна! Това ли е краят?
Сетивата ми в ужас мълчат...
А си знаех – ще дойде разлъка,
ще се свърши – и хубав! – сънят...
Ще се скрия, ще пия от мъка,
а тополите тук ще стърчат...
Не мисли, че със сълзи ревнувам –
дразнят взора ми зли ветрове,
аз умело се просто преструвам
в тези късни – без теб! – часове...
* * *
Две стихотворения от втори раздел
от книгата „Късни стихове” на Орфей Петков,
издателство „Български писател”, София, 2014 г.
Българийо
Моя мъничка родино – светъл ек от песен птича,
бистро изворче, дъбрава, пищен блясък на зората –
аз пред теб с респект, любима, и с достойнство коленича,
но каквото и да кажа – все не стигат ми словата...
Земьо родна, земьо свидна, в тъжни мисли щом посърна
теб съзирам – връх висок си, скреж си, който слънце плиска,
ти си мама в есента ; – де е днес, да я прегърна? –
ти си надпис: „Те умряха...“, и си кръст на обелиска...
Мараня си – над поляни, над дома ми – дим си рехав,
на гората – ти шумът си, на потоците – наклона...
Всичко свято си и мило! Ти си гордост и утеха,
за молитва – ти олтар си, и за изповед – икона...
* * *
Прости ни, Русия
Заявявам ви открито: Да мълча за туй не мога!
Но съмнявам се, че всичко бих събрал във моя стих...
За Русия щом говоря, аз изпадам във тревога –
тя е – както за дедите, тъй за мен – свет; светих...
За еничарството само (друго няма да добавя!)
помислете за минута... На какво за нас бе знак?
На безправие, сатрапство!... Кой от вас ме поучава?
Този, който си не спомня Панагюрище, Батак,
и за Къкрина – не знае, за Бенковски и за Волов,
за плеядата момчета, сред които като Бог
възвисява се над всички – с кръст един, стърчащ на Вола –
онзи гений, към вразите – безпощаден и жесток?
Във България народът към Русия не е гневен
и руснаците на братство и приятелство са лик...
Кой забравил би Никопол? Кой – редутите при Плевен?
Боят кой не знай при Шипка, при Загора, в Тръстеник?
Вие чуйте – щом в душите и в небето слънце грее,
а славянските ни песни се разнасят надалеч –
срещу Рус и Бог не може зла ненавист да посее
във сърцата на народа, любещ общата ни реч...
Още чуйте – във ума ни, там до Ботев и до Левски –
като даденост отколе, като някакъв инстинкт –
е народът на Русия, на Толстой, Есенин, Невски,
с който сплели сме култури във единен лабиринт...
Или може би не бяхме черни роби и робини?
Като кучета сме мрели – и го казвам без конфуз –
по зандани, под бесилки – без гробове... Но... прости ни,
ти прости, непобедима, необхватна, вечна Рус!
============= =================== =================== ==============================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781