Дафинка Станева. Ноктюрн

Валентина Варнавская
Дафинка Станева
 

НОКТЮРН

Молчит поэзия, сникая
в покрове из житейских бурь.
Лишь лунный свет, с небес стекая,   
расплещет млечную глазурь –
смолкает всё: не вскрикнет птица, 
внимает чарам сонный лес... 
А сумрак звёздами искрится –
в тиши стихи звучат с небес.
 

(с болгарского)



Дафинка Станева
 

НОКТЮРНО
http://www.stihi.ru/2013/06/28/4006

Поезията зъзне в шала 
на земната ни суета,
дорде в нощта луната бяла
облее с млечна глеч света.

Тогава литват самодиви,
притихват птица и дете.
А звездното небе щастливо
във мрака стихове чете.