Дафинка Станева
НОКТЮРН
Молчит поэзия, сникая
в покрове из житейских бурь.
Лишь лунный свет, с небес стекая,
расплещет млечную глазурь –
смолкает всё: не вскрикнет птица,
внимает чарам сонный лес...
А сумрак звёздами искрится –
в тиши стихи звучат с небес.
(с болгарского)
Дафинка Станева
НОКТЮРНО
http://www.stihi.ru/2013/06/28/4006
Поезията зъзне в шала
на земната ни суета,
дорде в нощта луната бяла
облее с млечна глеч света.
Тогава литват самодиви,
притихват птица и дете.
А звездното небе щастливо
във мрака стихове чете.