„НЕ НА ПИР Я ТЕБЯ ПОЗОВУ...”
Кирилл Игоревич Ривель (р. 1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ НА ПИР ЩЕ ТЕ КАНЯ
Не на пир ще те каня, не помен ще има.
Не веселие с теб ще деля, нито бой.
Ту е трън сред сърцето ми впит, ту родина.
Ту бунтарство в душата ми спи, ту покой.
Всичко свършва, в засада в мъглата при нас е
сто лета вчероутрешен див махмурлук.
Само въшка на връшка, бълха върху ласо,
само изход с табела: „Без изход сте тук!”
Богоравна, о, майко на дрипави люде...
Пият, грабят – животец е просто разкош,
и душите им неръкотворно са чудо:
грош последен даряват, убиват без грош!
Оживяват насън и наяве химери
ту в гърдите на вожд, ту в гласа на гаврош:
Приготви абордаж! Хей, петел краснопери!
Нощ, тревожен звънец и месо откъм нож!
Няма ласкаво да ти редя, ни сурово –
като влязал в стена бронебоен снаряд...
Цъфва моето, първопоследното слово
сякаш бурен сред глух пущинак в юнскомарт,
там, където бездомници свой дом са взели
и искрата (отново) към огън пращи...
Врат надлъж барабанни по „Питерска” трели!
Песни смачкани стенат по „Тверска” нашир!
...Всичко бъдно било е и пак ще е в сила –
не променят епохите свойте очи:
по стърнището крачи безсмъртен Атила,
истерично веселие в кръчми горчи...
Не молитви са туй, не частушки са тука,
не бинтовам съдбата с пиянски запой...
Зад Муромския лес кукувицата кука –
ту за вечна ни памет, ту с вечен покой...
Ударения
НЕ НА ПИР ЩЕ ТЕ КАНЯ
Не на пи́р ште те ка́ня, не по́мен ште и́ма.
Не весе́лие с те́б ште деля́, ни́то бо́й.
Ту е тръ́н сред сърце́то ми впи́т, ту роди́на.
Ту бунта́рство в душа́та ми спи́, ту поко́й.
Вси́чко свъ́ршва, в заса́да в мъгла́та при на́с е
сто́ лета́ вчероу́трешен ди́в махмурлу́к.
Са́мо въ́шка на връ́шка, бълха́ върху ла́со,
са́мо и́зход с табе́ла: „Без и́зход сте ту́к!”
Богора́вна, о, ма́йко на дри́пави лю́де...
Пи́ят, гра́бят – живо́тец е про́сто разко́ш,
и души́те им неръкотво́рно са чу́до:
гро́ш после́ден даря́ват, уби́ват без гро́ш!
Оживя́ват насъ́н и ная́ве химе́ри
ту в гърди́те на во́жд, ту в гласа́ на гавро́ш:
Приготви́ аборда́ж! Хе́й, пете́л краснопе́ри!
Но́шт, трево́жен звъне́ц и месо́ откъм но́ж!
Ня́ма ла́скаво да ти редя́, ни суро́во –
като вля́зал в стена́ бронебо́ен снаря́д...
Цъ́фва мо́ето, първопосле́дното сло́во
ся́каш бу́рен сред глу́х пуштина́к в юнскома́рт,
та́м, къде́то бездо́мници сво́й дом са взе́ли
и искра́та (отно́во) към о́гън прашти́...
Вра́т надлъ́ж бараба́нни по „Пи́терска” тре́ли!
Пе́сни сма́чкани сте́нат по „Тве́рска” наши́р!
...Вси́чко бъ́дно било́ е и па́к ште е в си́ла –
не проме́нят епо́хите сво́йте очи́:
по стърни́штето кра́чи безсмъ́ртен Ати́ла,
истери́чно весе́лие в кръ́чми горчи́...
Не моли́тви са ту́й, не часту́шки са ту́ка,
не бинто́вам съдба́та с пия́нски запо́й...
Зад Муро́мския ле́с кукуви́цата ку́ка –
ту за ве́чна ни па́мет, ту с ве́чен поко́й...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Кирилл Ривель
НЕ НА ПИР Я ТЕБЯ ПОЗОВУ...
Не на пир я тебя позову, не на тризну.
Не весельем с тобой поделюсь, не тоской.
Толь заноза мне в сердце впилась, толь Отчизна.
Толь бунтарство в душе моей спит, толь покой.
Всё до времени, будто засада в тумане.
Со вчерашнего завтра похмелье – сто лет.
Только вошь на цепи, да блоха на аркане.
Только выход с табличкою: Выхода нет!
Богоравная мать голоштанного люда,
Чье веселие – пити, разбой, да правёж.
Чья душа, словно нерукотворное чудо:
Грош последний отдаст и убьет ни за грош!
Наяву ли, во сне – оживают химеры
То в груди нувориша, то в думах бомжа:
Эх, на кичку сарынь! Да петух красноперый!
Ночь, да сполох набата, да мясо с ножа!
Я не ласковым буду к тебе, не суровым –
Как застрявший в стене бронебойный снаряд...
Расцветёт мое первопоследнее слово
Сорняком на глухих пустырях мартобря,
Где бездомные будут справлять новоселье,
Где из искры (кой раз!) затрещит костерок...
А по Питерской – вдоль – барабанные трели!
И разбитые песни – Тверской поперёк!...
...И всё было, как будет, иль будет, как было –
не меняется смысл векам вопреки:
по великой стерне едет вечный Аттила,
и надрывным весельем горчат кабаки...
Не молитву тебе пропою, не частушку.
Не судьбу забинтую похмельной строкой...
А за муромским лесом кукует кукушка –
Толи вечную память, толь вечный покой...
1997 г.
http://www.stihi.ru/2014/04/24/2868
---------------
Руският поет и изпълнител на авторски песни Кирил Ривел (Кирилл Игоревич Ривель) е роден на 28 октомври 1948 г. в Москва. Учил е във Всесъюзния юридически институт в Москва. Свири на шестструнна китара, първата си песен пише през 1967 г. Публикува поезия в списания като „Нева” и „Звезда”, в сборници и алманаси, сътрудничи на радиостанции и телевизионни канали като „АЛА”, „Россия”, „Эхо Москвы”, „Гардарика”, „Теос”, „Радио Мария” и др. Член е на Клуба за авторски песни „Меридиан” (от 1984 г.), автор-изпълнител към концертно бюро „Ленконцерт” (от 1987 г.). Лауреат е на много литературни конкурси и песенни фестивали като „Весенняя капель” (1986 г.), Втория всесъюзен фестивал на народното творчество (1987 г.) и др. Автор е на стихосбирките „Белый ветер” (1997 г.) и „Где брат твой” (2002 г.), на аудиокасети и CD-албуми „Отечество” (1997 г.), „Время вороненое” (2000 г.), „Знакомый с детства ля-минор” (2003 г.), „Я душу сжег” (2007 г.), „Шторма горизонты качают” (2008 г.) и „Нейтральные воды” (2008 г.). Живее в Санкт Петербург.