„Я ПОМНЮ ОГНЕННЫЙ ШАР”
Ареви Шох
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ПОМНЯ ОГНЕНОТО КЪЛБО
Написано под впечатлението от двустишието на Красимир Георгиев „Спомен за лястовичка”
Младост е. Лято. Фучи.
Вятърът блъска врата.
Буря... Широко отварям очи –
в стаята огнена хала влетя...
Съска и мята златисти искри,
да го докосна кълбото не дава,
дразни ме, нещо сред него гори,
сякаш ми се наслаждава...
Аз под хипноза омайна съм, знай,
каменен стълб съм, магия тече
над пропастта, на самия й край,
мозъка странно вълшебство влече...
Ако ми кажеха: „Да полетим!”,
свойте крила ще опитам
в пътя – небесен път необозрим,
вярвайки, ще полетя след мечтите...
Вихър загадъчен лек
тайнствено ми зашептя:
– Не бой се, ти мой си човек! –
погали ме и отлетя...
Гледах замислено Божия свят.
Бурята свърши. Проблясна звезда.
Що ли за вихър бе! Огнен заряд?
Радост, беда или просто съдба?
Ударения
АЗ ПОМНЯ ОГНЕНОТО КЪЛБО
Мла́дост е. Ля́то. Фучи́.
Вя́търът блъ́ска врата́.
Бу́ря... Широ́ко отва́рям очи́ –
в ста́ята о́гнена ха́ла влетя́...
Съ́ска и мя́та злати́сти искри́,
да го доко́сна кълбо́то не да́ва,
дра́зни ме, не́што сред не́го гори́,
ся́каш ми се наслажда́ва...
А́з под хипно́за ома́йна съм, зна́й,
ка́менен стъ́лб съм, маги́я тече́
над пропастта́, на сами́я й кра́й,
мо́зъка стра́нно вълше́бство влече́...
Ако ми ка́жеха: „Да полети́м!”,
сво́йте крила́ ште опи́там
в пъ́тя – небе́сен път необозри́м,
вя́рвайки, ште полетя́ след мечти́те...
Ви́хър зага́дъчен ле́к
та́йнствено ми зашептя́:
– Не бо́й се, ти мо́й си чове́к! –
пога́ли ме и отлетя́...
Гле́дах зами́слено Бо́жия свя́т.
Бу́рята свъ́рши. Пробля́сна звезда́.
Што́ ли за ви́хър бе! О́гнен заря́д?
Ра́дост, беда́ или про́сто съдба́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ареви Шох
Я ПОМНЮ ОГНЕННЫЙ ШАР
Написано под впечатлением двустишия „Памяти ласточки во время грозы” Красимира Георгиева
Молодость. Лето. Гроза.
Распахнута в комнату дверь.
Я... широко раскрываю глаза –
Влетает в окно огненный „зверь”...
Шар золотистый искрится, шипит,
Медленно кружит, меня не касаясь,
Что-то внутри его странно горит
И дразнит, маня наслаждаясь...
Я под гипнозом должно быть стою,
Как заворОженный, каменный столб,
Над пропастью, самом, самом краю
И волшебству подчиняется мозг...
Если сказали бы мне: – Полетим!...
Я бы взмахнула крылами,
Поверив, что путь в Небесах не вредим,
Что буду лететь за своими Мечтами...
Лёгкий, загадочный Вихрь
Ласково, нежно шепнул:
– Не бойся, не трону своих!
И тихо в окно проскользнул...
Долго стояла задумчиво я.
Кончилась буря. Мелькнула Звезда.
Что это было? Сгусток Огня?
Иль испытание жизни – судьба?
http://www.stihi.ru/2015/02/26/3598
В Избе-Читальне можно прослушать прекрасный романс „Гледах замислено Божия свят”, музыка и исполнение Любавы.
---------------
Поетесата Нели Дзелме (Нелли Дзелме, литературен псевдоним Ареви Шох) е родена на 5 юли в Ленинград. Завършила е математика в Техническия университет в Рига. Работила е като водещ инженер в научноизследователски институт по микроелектроника в Латвия. Номинирана е за литературните награди „Поэт года 2012”, „Поэт года 2013” и „Поэт года 2014”. Авторка е на стихосбирката „Лирика”. Живее в гр. Ереван, Армения.