Евтим Михалушев Евтимов. Болгария. 28.10.1933 г. - 8.06.2016 г.
Романьола Мирославова . Болгария. 24.01.1953 г. - 24.06.2016 г.
8 июня 2016 года ушел из жизни величайший поэт Болгарии Евтим Евтимов.
Его песни и стихи продолжают звучать в наших сердцах...
Супруга поэта Романьола Мирославова была на 20 лет моложе своего мужа,
но не смогла жить без любимого.
Господь забрал и ее 24 июня 2016 года, не прошло и 40 дней...
Просим Ваших молитв.
*
Младо вино
Автор: Евтим Евтимов, Романьола Мирославова
Младо вино си за мен, не споря,
много младо си за мен, и виж -
няма с обръчи да те затворя
и да чакам, за да отлежиш.
Тъмно ли, червено или бяло,
само чисто вино остани...
Колко нощи твойто златно тяло
за пиянство влюбено звъни.
Ще те пия, докато си лудо,
ще те пия и насън дори,
ако ще - да стане земно чудо,
ако ще - сърце да изгори.
* * *
Евтим Михалушев Евтимов. Болгария.
http://www.stihi.ru/2013/06/06/1164
* * *
Романьола Мирославова . Болгария.
http://www.stihi.ru/2013/06/06/1173
*
Уважаема госпожо Мальцева-Арзиани,
На 8-ми юни т.г. почина благородния поет Евтим Евтимов, а на 24 юни ни напусна и неговата съпруга Романьола Мирославова. Днес беше нейното опело. Бог да прости волните им и неволни съгрешения! За мен това бяха двама добронамерени и отзивчиви приятели, които търпеливо обсъждаха с мен разни литературни изяви. Едва ли ще намеря в София други подобни сърдечни и безкористни личности, които винаги бяха готови да ме подкрепят и поощряват. Бог да ги прости! Бог да ги прости! Вечна им памет!
Искренно Ваш: Димитър Хаджитодоров
26.06.2016
*
Скъпи Димитър,
Нямам думи да изразя моята искренна скърб...
Евтим и Мирослава бяха тези, които ме наградиха с Гран-при, самия Атанас Капралов даде рекомендация на моите стихове тогава...аз заобичах Евтим и Романьола не само по този повод, а много повече ги заобичах поради тяхната скромност и всеотдайност. Те са - класици на българска поезия... И много отзивчиви и скромни...
Романьола била много по-млада, не можала да понесе скърб, отишла след мъжа си...
Бог да ги прости! Изпратих на Атанас Капралов и на други моите приятели и колеги скърбна вест.
Атанас веднага се отозва с скърб и болка...
Благодаря Ви за споделеното горе...
Лично за вас ще пиша малко по-късно...
Ваша Олга
26.06.2016
*
Скъпи мой Атанас,
Благодарение на теб аз получих от Евтим и Романьола тяхна гран-при награда, те са прекрасни хора...Прочетох писмо от Димитър Хаджитодоров с голяма скърб и сълзи на очи..
Не бях сигурна, че ти си в България и вече в течение за тази скърбна вест, затова ти препратих това писмо с желание след малко да ти пиша....
С обич: Ваша Олга
26.06.2016
*
Здравей, мила приятелко,
Да, вярно е, за жалост Евтим и Романьола наистина се преселиха в отвъдното.
Бог да ги прости – бяха добри и почтени хора. Поезията на Евтим Евтимов е с голяма популярност в България...
Прегръща те твоят искрен приятел Атанас Капралов
26.06.2016
*
Дорогие мои братья и сёстры, уходят от нас замечательные люди и поэты.
Собирает их Господь как созревшие плоды, а мы плачем, потому что остаёмся без их живой доброты, но в горних промыслах Божьих необходимо их участие. Вечная им память.
Владимир Стафидов
27 июня 2016 г.
*
СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ!
***
Не убивайся, не плачь навзрыд,
Ведь я не умер, не я зарыт.
Я в трелях птицы, в глуби небес,
В шептаньи листьев, покрывших лес;
В журчаньи речек, в траве, в стогах,
В вершинах горных, в седых снегах,
В дожде осеннем и в той звезде,
В широком поле, в ветрах – везде! –
В сияньи солнца, в цветах весны…
Суть нашей жизни любовь – не сны!
И память сердца я не стирал:
Я был и буду – не умирал.
«В тебе, с тобою», - простой ответ.
Не я в могиле – меня там нет!
Мэри Элизабет Фрай в переводе Анатолия Пережогина
http://www.stihi.ru/2013/07/06/2245
С уважением,
А.П. 27 июня 2016г.
*
Благодаря за съпреживяната голяма загуба, Оленька!
Отиде си един голям български поет, чието творчество много обичах.
Последва го бързо и неговата любима и другарка в живота и в творчеството - Романьола Мирославова.
Скърбим за тях и благодарим на всички, които скърбят с нас по повод тяхната кончина.
Преведох стихотворението, което си ни изпратила. Ето превода:
СВЕТЪЛ СПОМЕН
Поетичен превод от руски език: Генка Богданова
Не страдай, горчиво не ридай!
Не съм мъртъв и погребан, знай!
В птичи трели съм, в небесата,
жив съм в шепот мил на листата:
В ромон на ручей, в треви диви,
в планински връх, в снегове сиви,
в есенен дъжд, в звездите над вас,
в поле широко вятър съм аз!
В слънчев лъч и в пролетен цвят съм…
Любовта е смисъл, а не - сън!
Паметта в сърцето не изтрих:
Бях и ще бъда - в песен и стих.
„ В тебе, с тебе“, - отговор прост.
Аз не съм в гроба, а съм ваш гост!
* * *
Вечная память! Грустно.
Борисова Ольга Михайловна 27.06.2016
*
Евтим Евтимов. Перев. с болг.
Борисова Ольга Михайловна
http://www.stihi.ru/2014/05/04/6820
Росата в равнината е изгряла.
По капките й сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
***
Роса на травах ярко заблестела.
Иду по каплям тропкой полевой,
а утром сам я стану каплей белой
под этой необъятной синевой.
Меня искать в ромашках пчелы будут,
сверчки – в сиянье солнечных лучей,
земля - в траве и облаках - повсюду.
А я слезой скачусь с твоих очей.
* * *