Петр Пенчев
Созопол
На Станислав Стратиев
При залез има розови скали.
Загърнати в коприна златни дюни.
Изчезващи в безвестното следи.
Морето пее под китарни струни.
Послушай го.Ухо към сребърния пясък долепи.
Вода троши скали или разлива нежност.
Пулсът на безкрайността му долови.
Вълните бият със печална безнадежност.
http://www.stihi.ru/2011/09/27/8472
SOZOPOL
Pamieci Stanislawa Stratiewa
W wieczornym sloncu lsnia rozowo skaly.
W jedwabnym zlote wydmy sa ubiorze.
Znikaja slady w niewiadomej dali.
Gitary dzwiecza, z nimi spiewa morze.
Posluchaj go. Niech ucho na srebrzystym piasku spocznie.
To woda niszczy skaly lub rozlewa milosc.
Bezkresnej puls przestrzeni sprobuj poczuc.
Bezsilnosc smutn; fal, co z taka bija sila.