Рецензия на «Реминисценция» (Мишель Емельянов)
Бавно в здрача Витоша слиза. Залезът гасне, прегърнат от мрак, леко се пъха под твоята риза отънялата есен - нахален хлапак. Идва плахо с последния заник, с дълга рокля от светлина... тихо сяда, до своя избраник - посребрена от есен жена. ............................... "Зонт - на двоих, Молчанье - пополам..." !!!* Весела Йосифова 01.04.2011 22:19 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |