Рецензия на «Призрак старого парка» (Евгений Петропавловский)

Призрак старого парка

Призракът от стария парк
Посвещава се на Деня на победата

Пак златото и над света се стича
и шумата си стели есента.
Старик, в ръка с износена торбичка,
бутилки търси в старите листа.
Дежурният патрул не го закача,
привикнал с дядото като със дъжд.
Подпийнал и по улицата крачещ,
присмива му се скитник неведнъж.
И без да знае що е пацифизъм,
с пръсти в уста изсвирва момчурляк.
Старикът плува, дух на комунизма,
и сякаш взира се към своя бряг.
Свалете, хора, мълком шапки днеска,
когато крачи в здрача ни герой.
Че той е с ранг на Война Неизвестен,
фашистите в Москва възпрял ги в бой.
Поклон му сториха Виена и Варшава,
в Берлин пред него падна вражи флаг.
Заслужи той в Родината си правото
бутилки да събира - зарад хляб.
Той си отива в залезна позлата.
В небето, не познаващо покой,
се рее жеравно унило ято.
И мястото му е сред този строй...

Перевод на болгарском языке: Дафинки Станевой

Дафинка Станева   10.01.2014 21:26   •   Заявить о нарушении