ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 16
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ДОЧКА СТАНЧЕВА. БОЛГАРИЯ.
Дочка Станчева живее и работи в родния си град Габрово. Майка на две деца. Пише стихове от края на 70-те години, част от които е публикувала в регионалните вестници и алманах „Зорница”. Има издадени две поетични книги „Обич, искам те цяла” – 2007 г. и „Отвъд съня да те прегърна” – 2008 г. Член на Съюза на независимите български писатели.
Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
Дочка Станчева живёт и работает в своём родном городе Габрово. У неё - двое детей.
Пишет стихи с конца семидесятых, часть которых опубликованы в религиозных газетах и альманахе "Зорница". Издала два поэтических сборника "Любовь, хочу всю тебя" - 2007 г.
и "За пределами сна тебя обнять" - 2008г. Член Союза независимых болгарских писателей.
Примечание переводчика:
Ну кто не слышал о Габрово??? О кошке, которой отрезают хвост, чтобы меньше тепла уходило из дома, когда её выпускают гулять, о якобы скупых габровцах, о Долине Роз...
Розовое масло, варенье из лепестков розы...Болгария...Милая сердцу Болгария!
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 16а
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
***
Покрай пъстри дворове.
на лятото в края
те вървят и говорят...
Аз не чувам,не зная
за какво им е думата!
Нито питам. Обаче
виждам мократа шума
как във тъмното плаче...
И разкъсва се здрача -
между двамата тича!
Те във тъмното крачат
и така се обичат,
че дори и луната
там пред тях коленичи.
22.11.2010г.
***
Дословный перевод Бахмутова Виталия:
Около пёстрых дворов.
В конце лета
Они идут и говорят+
Я не слышу, не знаю,
О чём...
Даже не спрашиваю. Однако...
Я вижу мокрый лес
Как в темноте плачет+
И растворяются сумерки -
Между влюблёнными они бегут!
Двое в темноте шагают
И так они любят друг друга,
Что даже и луна
Там перед ними становится на колени.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 16б
ДОЧКА СТАНЧЕВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
***
Не ме успокои сънят!
Звучеше някак виртуално
извън закона на света -
една мелодия прощална!
Извън закона на света
с дланта си нереално топла,
но по закона на плътта
погалих бялата ти рокля!
И стана чудо изведнъж -
всред милион червени рози,
под плисналия зимен дъжд
целунах стъпките ти боси!
20.11.2010
***
Измислих си ръце, преди съня,
които да прегърнат тишината,
устни върху устни, две тела.
и аз - съвсем реална - по средата!
Измислих си и смях върху криле...
Неутешима беше тишината...
Една жена покоят й отне
и настани в сърцето й тъгата.
Постилам днес пред нея бял покров,
преди вън зимата да ни покрие...
О, тишина на моята любов,
във себе си на топло ще те скрия!
21.11.2010г.
* * *
Гората без молба ни приюти.
През нея път отдавна е направен.
По него призори ще минеш ти,
когато ден очите си отваря.
По него призори ще минеш ти.
На тънкия завой в мъгла облечен,
дъхът ми твоя дъх ще приюти
и тоя свят ще стане по-човечен.
Земята в миг ще спре да се върти,
когато над гората слезе вечер
и твоя дъх дъха ми приюти
на тънкия завой в мъгла облечен!
* * *
Като вик, като стон, като порив на птица
хуква моята мисъл към теб.
През бесилка минава, през вража зеница,
дъжд я пресича, трън я боде.
Тъмни хули я гонят и до голо събличат
тази моя мисъл по теб.
Зад решетки я слагат. Пак обаче изтича
тази моя мисъл за теб.
За да дойде при мене, каквато я искам -
в косите с люляков мед...
От омраза, от завист, от умора пречистена
е мисълта ми за теб.
* * *
Очакване за светлина
пробуди моите завеси.
Под камъка изби трева
и те потърси. Но къде си?
Запомних: под дървета - смях -
една търкулната надежда,
на прага ми - две стъпки. В тях
дъждът косите си изцежда...
Очакване за светлина
разкъса тънките завеси.
При слънцето на гости бях.
За тебе питах. Но къде си?
* * *
Колко пъти назад се обръщах
към църковния дом!
Един просяк с пастенце до кръста
там си беше намерил подслон,
А пред него в паничка с монети
се огледа набързо небето
и в очите му сини засвети
от моето |вчера" детето...
Много пъти назад се обърнах...
Под дъжд от монети - звезди -
оня просяк без думи прегърнах
пред църковните бели врати.