ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 29
ТОНЯ БОРИСОВА
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ТОНЯ БОРИСОВА
Да бъдем живи пътечки към безсмъртната душа на България
За себе си:
Аз съм една щастлива жена! Имам любовта на трите си деца и две прекрасни внучки; съкровените спомени за единствения мъж, до когото исках да остарея... Богата съм с обичта на своите скъпи родители и близки, приятели и почитатели на моето изкуство. Дано ме запомнят като Българката, която заръчва на деца и внуци да помнят:
„...че всичко тук – във звук и шарка, в камък;
със обич сътворено, ще векува!
Щом корена си носим в жива Памет,
ще бъде Българско, додето свят светува!”
Перевод Ольги Мальцевой-Арзиани:
ТОНЯ БОРИСОВА
Так будем же живыми тропинками к бессмертной душе Болгарии!
О себе:
Я - счастливая женщина! Меня любят трое моих детей и две прекрасные внучки;
я храню сокровенные воспоминания о своем единственном муже, рядом с которым хотела состариться...Я богата любовью своих дорогих родителей и близких, друзей и почитателей моего искусства. Пусть меня запомнят как Болгарку, которая завещает детям и внукам
помнить:
"...что всё здесь - в звуках и в орнаментах, в камне;
с любовью сотворенное, в веках будет жить!
Наши корни хранят Живую Память о том,
что будет Болгарское до тех пор,
пока существует мир!"
С творческой биографией ТОНИ БОРИСОВОЙ Вы можете ознакомиться ниже.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 29а
ТОНЯ БОРИСОВА.
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
БЛАГОСЛОВ ЗА БЪЛГАРИЯ
Нека празнични камбани
светли дни благовестят,
и сърцата изтерзани
да открият верен Път!
Да поникнат в нас Надежди
и в човешките души,
храм от Доброта безбрежна
Бог с Любов да съгради!
В дивото, греховно Време,
през порой омрази днес,
заедно и опростени,
нека да преминем с Чест!
И с ДОСТОЙНСТВО - за ДЕЦАТА,
себе си да сторим брод:
те да сътворят Мечтата –
бъдния щастлив живот!
Нека продължим пренесли
родов корен в паметта,
стародавни, дивни песни,
порив горд към Висота;
древната си кръв и Вяра
в Божи Дух, Отца и Син!
Да пребъде с нас – БЪЛГАРИЯ:
нине и во век! Амин!
БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДЛЯ БОЛГАРИИ
Дословный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани:
Пусть праздничные колокола
Благовестят светлые дни (благовест праздничный звон),
И сердца истерзанные
Пусть найдут верный Путь!
Пусть возродятся в нас Надежды,
И в душах людских
храм из Доброты безбрежной
Бог с Любовию
создаст (возведёт)!
В дикое, грешное Время,
через ливень ненависти сегодня
обновлённые и очищенные
пройдём с Честью!
И с ДОСТОИНСТВОМ - ради ДЕТЕЙ,
сделаем так, чтобы они смогли
осуществить МЕЧТУ -
Счастливую жизнь в будущем!
Давайте будем помнить свои корни,
сохраним в памяти старинные дивные песни,
гордый порыв к Высоте;
Древнюю свою кровь и Веру
в Отца и Сына и Святого Духа!
Пусть пребывает с нами БОЛГАРИЯ:
И ныне и присна и во веки веков!
Аминь!
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 29б
ТОНЯ БОРИСОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
МОЛИТВА КЪМ ИИСУС
В Коледната нощ вали, вали
и душите ни облича в бяло.
В тази нощ Иисус се е родил
и звезда- Спасение огряла:
да прогони мрака на греха,
и човеците да стори братя;
да вървят по Неговия път
в стъпките на добротата;
да изчезнат подлост и злини,
кървава жестокост и омрази...
Тази нощ Иисус над всички бди
и с любов душите пази!
Сняг към омълчаната земя
леко пада от небе бездънно.
- Мили Боже,, направи така –
този свят пречистен да осъмне
като детска, праведна душа,
във която с доброта и нежност
да засееш златни семена
на Любов и Вяра, и Надежда,
та дано да станем по-добри,
по-разумни, мъдри и щастливи!
Господи, децата запази –
с тях България е жива!
1995г., София
ЗАВИНАГИ
Димитровград, завръщам се сега,
но не Момиче палаво, а вече
узряла като ябълка Жена,
помамила очите на мъжете.
Излъчвам топъл, южен аромат
и южна сладост аз в кръвта си нося...
В теб нямам вече дом, мой роден град,
сега съм непозната гостенка!
Отрязани са плитките ми днес,
отдавна с боси ветрове не споря...
Доведох трите си дечица - с чест,
да им покажа своя жилав корен.
От всеки ъгъл спомени надничат
и Детството ме грабва с весел глас -
за час да върна Славеят-Момиче
в душата - трепетлика аз!
Вървим задъхани - какъв простор!
Защо ли свободата тъй е кратка?
Дърветата цвърчат от птичи хор
накацал по зелените им шапки.
Акациите сплитат жив тунел
и улицата - розова, танцува.
Лицето ми във дланите си взел,
най-влюбеният силен мъж целува:
превръща ме той в палавница пак
и хукваме към парка - и петимата,
щастливи, че за нас Димитровград
ще бъде свиден дом - ЗАВИНАГИ!
1989г.
ВЕЧНОСТ
Разплакана до теб, на колене
аз молих се горещо дни и нощи:
Душата ти да задържа, поне
миг заедно, поне да бъдем още!
С усмивка трих горчивите сълзи
щом синият ти поглед ме прегърне...
Болеше ме, че страшно те боли,
а аз не мога Времето да върна!
Готова бях живота си да дам,
кръвта и силата си в теб да влея...
Но твойто пламъче мъждукаше едвам –
боях се, че с дъха си го люлея,
че всеки миг ще се стопи и ти
без мен ще отлетиш далече,
пришпорил кон небесен, без юзди
към звездната космична Вечност!
30.07.2010г. В.Търново
ЖАДНА СЪМ ЗА ТЕБ
Огромно е леглото ни без теб –
студено и безсънно, и кораво...
На спомените лудите коне
сърцето ми вършеят и раняват
с видението, че се връщаш пак –
безплътен да ме любиш в мрака
в прегръдка от искряща Светлина,
в която аз – свещицата, се стапям
докосвана от нежните ръце,
обсипана с целувки – дълги, тихи...
Тъй жадна съм, тъй жадна съм за теб:
за твоя глас и милата усмивка;
за сините архангелски очи –
небе, изпълнено с цигулков вятър
и чисти облачни сълзи...Нали,
очакваш ме с отворени обятия
отвъд заключените Божии врати?
30.07.2010г. В.Търново
ЗАЩО И ДОКОГА?
Разбунен кошер е Светът, о БОЖЕ!
Пчелата-Майка - МЪДРОСТТА дали,
с крилатото си войнство, може
меда от търтеите да спаси?
О, Господи Всевишни, ДОКОГА
за упокой ще палим свещи
на Смелия, на „Лудата глава”,
на Идеалите, на Доблестния, Честния?
Защо животът, святата им смърт –
уроци по ДОСТОЙНСТВО и СМИРЕНИЕ,
възпяваме химнично всеки път
с фалшиво, лицемерно възхищение?
Не е ли гръмогласната възслава
нелепа индулгенция, с която
наивно мислим, че се заличава
греховността, превърнала ни в БЛАТО?
Защо тъй често късата ни памет
Кубратовата притча не припомня?
Защо оплакваме все счупените стомни
на своите несбъднати мечти
и с лозовите съчки палим ОГЪН –
РАЗЛИЧНИЯ от нас да изгорим?
Защо превръщаме в свети икони
човеците с тревожни умове -
СТРАХА заради нас прогонили
и ПЪТ прозрели в идни векове;
безкористно, с любов изграждали
ДУХОВЕН МОСТ към БЪДНОТО!
ЗАЩО?
Опасно ли е да ги тачим ЖИВИ?
Защо тъй злостно, яростно заливаме
ДОСТОЙНИЯ и ТАЛАНТЛИВИЯ със кал
и бързаме да угасим кандилото
на Божията ДАРБА?
И как нататък в МРАКА ще вървим
без жертвената СВЕТЛИНА?
Нима – загърбили ИКОНИТЕ
ще грейнем с ореола на СВЕТЦИТЕ?
О, Господи Всевишни, ДОКОГА
ще властва НЕНАКАЗАН Изкусителят?
Децата ни обсебил е. Душите им
прогонва и продава вън от Храма.
Изтрива ПАМЕТТА им и езиците
безжалостно изтръгва от камбаните,
че глухите сърца забравят лесно
Свещенния Закон на ВЯРАТА!
Прати ни, БОЖЕ, нов АПОСТОЛ ЛЕВСКИ,
не свещи упокойни за БЪЛГАРИЯ!
2001г.,гр.София
--------------------------------------------------
Творческая биография:
Тоня Борисова е родена през 1952 година в гр. Димитровград. Завършва с отличие Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново и Кинопедагогика – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – София. Родственица е на видния писател и общественик Захари Стоянов. Майка е на три деца.
Пише поезия, проза, публицистика, литературна критика, сценарии за филми. Редактира поетични книги. Реализирала е над 650 авторски поетично-музикални спектакъла, на които е организатор, сценарист, режисьор, изпълнител на стиховете и на песни от всички фолклорни области на България. В спектаклите й наред с изтъкнати индивидуални изпълнители, оркестри, хорове и ансамбли, участват и млади таланти. Голяма част от спектаклите й служат за благотворителност.
Активно работи за съхраняване на фолклорното богатство като водеща на национални и международни фестивали. Има многобройни публикации в литературния и периодичен печат; в сборници и антологии. Стиховете й са превеждани на френски, немски, английски, украински, руски, португалски, чешки, турски, фарси и есперанто. В авторско изпълнение, те звучат по БНР и частни радиа. Телевизии с национален обхват излъчват нейни спектакли и филм-портрети.
По стиховете й са композирали акад. Марин Големинов, проф. Херма ван Шайк Ламбермонт / Холандия/, проф. Александър Йосифов, проф. Кирил Стефанов, Божидар Гатев, Стефан Диомов и др.
Носителка е на награди от националните поетични конкурси: „Св. Георги Победоносец”-2000г. и „Стоян Дринов”-2004г., а на Международния кинофестивал БАЛФЕСТ - Пловдив,2008г. получава престижната награда за сценарий за филмите „Дар от Сълзица” и „До коляното на Господ”.
Автор е книгите: „Приказка за Добротата", пет издания, първо– 1996г., последно - 2009г.; „Жива Памет” – 1997г. и „Царевград Търнов - Всеславният” - 2000г. Подготвила е за печат авторска библиотека „Кладенци”, включваща поетичните книги: „Ризи от коприва”, „Възлопис”, „Тайнства” и „Пътеки към душата на България”; стихове за деца - „Художник” и ”Приказна огърлица”; сборниците с разкази – „Опък ден” и „Чешити”. Книгите са илюстрирани от Сълзица Борисова.
Тоня Борисова е сценарист на 45 художествено-документални филма от Проекта „Пътеки към душата на България”, създадени в тандем със съпруга й режисьор-оператора Александър Борисов и продуцирани от Фондация "Сълзица за Вас". През 2008г. за сценариите на филмите "До коляното на Господ" и "Дар от Сълзица", тя става носител на престижната награда за сценарий на Международния Кинофестивал БАЛФЕСТ в гр. Пловдив.
От 2000г.тя е Председател на Фондация „Сълзица за Вас”, работеща в подкрепа на млади дарования в нужда и неравностойно положение, без разлика на етническа и религиозна принадлежност.
За личен принос при възпитанието на младите поколения на България в дух на патриотизъм, хуманизъм и гражданско достойнство, през 2008г. е удостоена с Почетния знак-медал „За хората с добри сърца”, присъждан от Фондация „Помогни на нуждаещите се” и асоциираните й структури ЧПК „Източен Европейски Образователен Център”, Граждански форум „Съвет на нацията” и Национален Интелектуален Парламент по Евроинтеграция.