Свет мечты

Светлана Пригоцкая
  по мотивам болгарской поэтессы
      Генки Богдановой

    http://www.stihi.ru/2010/11/30/5297

  Сокровище,скрытое далеко во мраке,
  О,миг открытий,такой неожиданный.
  Таинственный свет в душе заиграет,
  Перед рассветом зарёй невиданной!
  Голубоватым пламенем в неизвестности,
  Колдунья-Муза шепнёт тайны полночные,
  И отправит гулять по звёздным лестницам,
  В золотой путь -к живому источнику.
  Разбудив жажду света, мечты прекрасной,
  Чтобы пить бальзам ночных водопадов,
  Чтобы отступал серый мрак напрасный,
  А воды порыв мощен был и властен...
  Не истлеет свет, в нём огонь и сила,
  Свет мечты на закате ещё красивей.
 


СВЕ­ТЪТ НА МЕ­Ч­ТИ­ТЕ

Съ­к­ро­ви­ще скри­то дъл­бо­ко във мра­ка

да бъ­де от­к­ри­то от­да­в­на ме ча­ка.

И ето, блу­ж­да­е­що огън­че пак за­и­г­ра

в съ­нят ми пре­ди да из­г­рее зо­ра.

Син­ка­ви пла­мъ­ци в де­б­ри не­з­най­ни

ме ви­кат и ше­п­нат ми сво­и­те тай­ни...

Ма­гьо­с­ни­ца - Му­за за мой­та ду­ша

по­с­ла­ния пра­ща - да тръ­г­на пе­ша

по но­щ­на­та син­ка­во - зла­т­на пъ­те­ка,

про­бу­де­на, жа­д­на и при­з­ра­ч­но-ле­ка,

към из­во­ра жив на ме­ч­ти­те кра­си­ви,

за­т­ла­чен със гри­жи и по­ми­с­ли си­ви.

И бър­за ду­ша­та ми път да от­к­рие,

жа­д­на от из­во­рът жив да от­пие.

Па­да и ста­ва в мра­ка сре­д­но­щен,

но во­ди я по­ри­вът - вла­с­тен и мо­щен -

в све­та на ме­ч­ти­те до край да жи­вее

и там ка­то за­лез кра­сив да из­т­лее.