ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 14
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
ГЕНКА БОГДАНОВА. БОЛГАРИЯ.
Весёлая, дружелюбная, полная энергии и любви к Богу, к жизни и к людям женщина...
И при этом - чудесный поэт! Убедитесь сами!
(с творческой биографией автора Вы сможете познакомиться ниже)
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 14а
ГЕНКА БОГДАНОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
ИЗПОВЕД
Господи, животът си отива,
а в мен сърцето, младо и игриво,
трепти все още неспокойно.
В гърдите пее птица пойна.
Напук на кичурите снежни
бликат чувствата ми нежни.
Усмихвам се, обичам и мечтая,
за старостта не искам и да зная.
Край мене пролет триумфира,
животът в пъпките напира,
усмихнатото мъничко кокиче
под жълта шума пак наднича...
И за какво сърцето ми да страда,
когато по душа съм още млада?
Когато цветни сънища сънувам
и с птиците летя и се вълнувам,
в спомените си щастлива тичам,
и чрез децата си отново ще обичам...
Дори да стана немощна старица,
душата ми ще пее като птица!
ИСПОВЕДЬ
Дословный перевод Бахмутова Виталия
под редакцией Ольги Мальцевой-Арзиани:
Господи, жизнь проходит,
А во мне сердце, молодое и игривое,
Трепещет всё ещё неспокойно.
В груди поёт птичка певчая.
Вопреки всему на снежных грудах (сугробах)
Светятся чувства мои нежные.
Я улыбаюсь, люблю и мечтаю,
О старости не хочу знать.
Со мною рядом весна бушует (триумф весны)
Жизнь в набухшие почки врывается,
Улыбающийся маленький подснежник
Прячется под желтыми зарослями.
И о чём сердце моё страдает,
Когда душа моя ещё молодая?
Когда цветные сны мне снятся
И с птицами я лечу и волнуюсь,
В воспоминания свои я счастливо спешу,
И вместе с детьми я снова полюблю...
Даже если я стану немощной старушкой,
Душа моя будет петь, как птица.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 14б
ГЕНКА БОГДАНОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
ИКОНА
Пред една икона свята се покланям.
Пред нея с благодарност коленича.
Благият й поглед благославям,
с цветето на своята любов я кича.
За мен единствена, единствена е тя,
божествена е тя, неповторима –
светица, ангел и добра жена,
прекрасната ми МАЙЧИЦА любим
РАНО Е...
Рано е! Рано е да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето сияйна дъга е извило,
и трепти и ни мами простора от свила
и зоват ни далечните пътища пак!
Рано е! Рано! Сърцето лудува,
сърцето прелива от смели мечти.
И птичата песен до болка вълнува
и душата разнежена нощем будува,
и животът край нас като вино кипи.
Рано е още за хладните есенни нощи,
за края на нашия сладък любовен роман!
Жадувам за твоите ласки все още
и ръцете се търсят и сплитат се нощем,
и не гасне в гърдите предишния плам.
Рано е! Много е рано,
да заглъхнат в ушите ни песен и смях,
да посърнат душите като лозе обрано,
да не галя с косите си твоето рамо...
Имаме време за страст и за грях!
Докато гледаме с радост простора,
докато дишаме с пълни гърди
и още вълнуват ни влюбени хора,
млади сме, млади сме, чуваш ли ти!
СЪРЦЕТО МИ ПРАЗНУВА
Разпуква пак зора. Сърцето ми празнува.
Шушне ни гора. Сърцето ми празнува.
Славеят запя. Сърцето ми празнува.
Будна съм, не спя. Сърцето ми празнува.
Роди се светъл ден. Сърцето ми празнува
Събуждаш се до мен. Сърцето ми празнува.
Докосваме се нежно. Сърцето ми празнува.
Сред щастие безбрежно душата ми заплува.
РАЗГОВОР С МАМА
Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани.
Погледът ти ласкав ме прегръща.
Забравям грижи и сърдечни рани,
в спомените сладки се завръщам...
...Слънцето зад ореха се скрива.
Връщаш се във къщи уморена.
Аз те чакам , майчице, щастлива
и към тебе тичам окрилена.
Ти пристъпваш, леко босонога,
гушвам се в прегръдката ти сладка.
А ти, забравила умора и тревога
усмихваш се под бялата забрадка.
Гръдта ти майчина на мед ухае,
на горски ягоди и билки лековити.
И никой, мамо, като теб не знае
с целувка да лекува болки скрити.
Докосваш с устни челото ми бяло,
галиш ме с ръцете уморени,
а аз усещам с цялото си тяло,
как любовта ти лее се над мене.
Не селската , отрудена жена -
за мен ти беше святата Мадона.
Сияеше над тебе светлина,
ликът ти се превръщаше в икона.
Сърцето ми превърна се във храм,
в който пазя образа ти, мамо.
Живее споменът за тебе там,
ще избледнее след смъртта ми само.
УСМИВКАТА
Усмихни се!Усмихни се мили човече!
Тъга и тревога прогони на далече!
Когато усмивка лицето ти сгрее,
душата ти мрачна сама ще запее.
Усмихни се! Усмивката значи надежда.
През житейските бури тя те превежда.
Тя е лек чудодеен за страх и умора.
Усмивката прави ни истински хора
РЕКВИЕМ ЗА...
Няколко алени рози в снега са замрели -
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите?
Виновна се чувствам наравно с ловците!
* * *
От крилото на гълъба смъртно ранен
перо се отрони и падна пред мен.
Наведох се, болна от мъка и срам
и вдигнах перото притихнало там.
О, птицо невинна и толкова нежна,
тъй груб е светът ни! И знам, неизбежно
душите ни хладни ледът ще покрие,
щом в белите гълъби стреляме ние.
АПОКАЛИПСИС
I. Суша
Сухи са гераните в полята,
демони откраднаха водата.
Млъкнаха чешмите сладкоструйни.
Кротнаха се и реките буйни.
Моли се земята с устни сухи,
ала Бог и облаците - глухи.
Слънцето в небето пълновластно
сипе жар и гледа безучастно.
Как посърнаха ливади и поляни.
Вехнат плодовете необрани.
Премаляла в маранята знойна
онемя онази птица пойна,
дето с песни славеше нивята
Лумнаха пожари по земята.
Като факли пламнаха сърцата.
Тъжните стопанки не запяват.
Щурчови гъдулки не отпяват.
Суша е! Надеждите ни - смазани!
За тежък грях ли, Боже, сме наказани?
Може би за сушата в сърцата?
За вина огромна към земята?
Или, че сме хладни и себични
и към чужди болки - безразлични?
II. Жажда
От жаждата земята се пропука.
Отдавна не запява и капчука.
В дън-земята извори се крият,
тъмни сили свежестта им пият.
Скитат нейде ветровете бели,
а от мъка с устни посивели
и с души преляли от тревога
хората се молят пак на Бога:
- Боже, не наляха клас житата,
без росица клюмнаха цветята.
Няма облаче в небето ясно -
всичко е на сушата подвластно.
Сухи са и коритата речни.
Няма и потоци бързотечни.
В мрежа огнена и маранята
в плен държи горите и полята.
Глътка отдих дай ни, мили Боже!
Стига ни наказва и тревожи!
Виж, селякът със сълзи полива
ялов труд и неродила нива!
III. Пламъци
Бог ли разгневихме в небесата?
Демони ли властват над земята?
Или тези мъки и тревоги
са за хората поличби строги?
Пламъци пожънаха полята.
Пепел е реколтата богата.
Не наситили се със житата
пламъците грабнаха селата.
Лумнаха пожари в градовете.
Като клада равнината свети.
Писнаха уплашени децата.
Свиха се от ужас ням сърцата.
С изкривени, обгорени пръсти
старец плаче тихо и се кръсти,
пред догаряща в жарта икона -
Младенецът с благата Мадона.
Ужасена, страшна, побеляла,
в огъня се взира онемяла
млада майка с рожбица бездомна.
Къщата им - в кладата огромна!
Овъглена люлка се чернее,
мъртва птица в нея се люлее.
Гледка страшна, тягостна, зловеща!
А небето, Боже, се не сеща
да прогони със сълзи дъждовни
пламъците алчни и греховни!
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН
Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
Тревогите, житейската умора,
студът в душите ни и самотата,
горчилката, натрупана в сърцата,
ще бъдат само спомен тъжен.
Животът още ни е длъжен!
След всяка нощ – зора изгрява.
След мрака – слънце засиява.
След тягостните зимни хали
с дъх цветен пролетта ни гали.
Затуй надежда не губете!
Човешкото у себе си пазете!
В мечтите ни живее красотата,
лети духът ни, търси свободата.
Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ
Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни
ритуално - чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където
бисери в невзрачни миди -
тайните си скрило е сърцето:
тъмни перли – болки и обиди,
бели перли – светлите надежди.
Перлите разпръснати събирам,
в огърлица тежка ги подреждам.
Душата ми въздъхва облекчена
от тежкия товар на мисли скрити.
В стиховете с хора споделени,
перлите сияят в светлина обвити.
МИГЪТ НА МОЕТО ПРЕРАЖДАНЕ
Нощта е моят ден.Тогава оживяват
и стиховете в мен и мрака озаряват.
Под ярките звезди и тишина звънлива
в душата ми кипи мелодия игрива.
За грижи е денят, за труд и задължения.
И страстите кипят, натрупват се вълнения...
Нощта ги укротява като реки пенливи,
в този миг изгряват виденията живи.
Духът свободно скита в пространствата мечтани,
не моли и не пита, не спира пред забрани.
Нощта е медоносна и бременна със сладост.
Сърцето ми докосва изживяна радост.
Душата се разтваря спокойно като цвете
и пламък в мен разгаря, и стихват ветровете.
И ронят се звездите над думите родени,
и чувства преоткрити кълнят благословени...
Отключват се мълчания. И изворите живи
на страсти и желания заливат всичко сиво.
Душата уморена тихо се преражда –
със стих е утолена вечната ми жажда.
СВЕТЪТ НА МЕЧТИТЕ
Съкровище скрито дълбоко във мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в сънят ми преди да изгрее зора.
Синкави пламъци в дебри незнайни
ме викат и шепнат ми своите тайни...
Магьосница - Муза за мойта душа
послания праща - да тръгна пеша
по нощната синкаво - златна пътека,
пробудена, жадна и призрачно-лека,
към извора жив на мечтите красиви,
затлачен със грижи и помисли сиви.
И бърза душата ми път да открие,
жадна от изворът жив да отпие.
Пада и става в мрака среднощен,
но води я поривът - властен и мощен -
в света на мечтите до край да живее
и там като залез красив да изтлее.
ВИДЕНИЯ
Зън-зън! Зън-зън!...
Пеят, разсипват звуци игриви
медни звънчета под буйните гриви.
Вятър в копитата весело свири,
искри летят над крайпътните ниви.
Буйни коне през полето препускат,
сякаш орли от небето се спускат.
Тръпне земята под тях разлюляна,
свети в тревата роса като пяна.
Вие се пътят – нишка сребриста,
слънцето пали огньове златисти.
Стъпило здраво, по мъжки на стремето,
сякаш с конете надбягва се времето.
А техният порив и мене увлича.
И моята жажда СВОБОДА се нарича!
ГЕНКА БОГДАНОВА. Другие произведения:
http://stihi.ru/2010/12/12/8648
http://www.stihi.ru/2010/10/28/9314
http://www.stihi.ru/2010/10/21/6908
ОБ АВТОРЕ:
ГЕНКА ДИНЕВА БОГДАНОВА
Родена на 22 .06.1050 година в село Тенево,Ямболско
Живее и твори в град Ямбол.
Член на Съюза на независимите български писатели - София
Председател на Дружеството на независимите ямболски писатели в град Ямбол
Ръководител на литературно-творческия клуб „Пегас”
при СОУ „Св.Климент Охридски” - Ямбол
АВТОР Е НА КНИГИТЕ :
1.”Душата ми е струна затрептяла”-лирика/1995 г
2.”Изворът на мъдростта”-римувани приказки от А до Я-
том І/1999 г.
3.”Хайде да си поиграем-цифрите да опознаем”-помагало по математика в стихотворна форма/2000 г
4.”С перо от лястовица бяла”-лирика/2000 г
5.”Шапка на тояга”-сатира /2000 г.
6.”Изворът на мъдростта”-римувани приказки том ІІ/2001 г
7.”Голата истина”-басни /2002 г
8.”Бенджи и Рики”-поеми за деца/2004 г.
9.”Защо не спиш,сърце?”-лирика /2005 г.
10.”Като благозвучна песен”-помагало по български език за
І и ІІ клас в стихотворна форма
11”Изворът на мъдростта”-том ІІІ/2006
12.”Лъч от слънцето донесен” стихове за деца/2006
13.”Ключ за сърцето”-лирика
14. Искри от неугасващ огън – история на НЧ „Пробуда”/2009
15. От есенното слънце озарена – лирика / 2010
16. Лунни приказки - /2010
Публикувала е над 400 свои литературни творби в два сайта на Интернет : ОТКРОВЕНИЯ. КОМ и СТИХОВЕ.КОМ
Съавтор е на 32 литературни сборници .Автор на текстовете на 25 песни , на 12 сценарии за любителски филми, на сборник с пиеси за деца „ Лунни приказки „
Превеждана на португалски, френски, турски и руски езици.Публикувани детски творби в Украйна.
Носител е на няколко национални литературни награди за поезия и на много високи отличия за цялостното й творчество.
За особено – големи заслуги в областта на културата и като читалищен деятел е отличена с орден „Св.св.Кирил и Методий” – Първа степен и почетния медал на СНЧ І София.