По мотивам болгарской поэтессы
Генки Богдановой
http://www.stihi.ru/2010/11/30/5297
Ночь гасит день и звёзды зажигает,
И звоны наполняют тишину,
И мрак сияньем лунным озаряет,
Слегка задев поэзии струну.
Ночь успокаивает пенистые реки
Дневных тревог , волнений и забот.
И прикрывает осторожно веки,
Когда мечта прекрасная зовёт.
И ни о чём не молит и не просит,
Душа раскроется цветком добра,
Что сладостью наполнен медоносной,
Стихией ветра, пламенем костра!
И неподдельных чувств благословенье,
И жажда неподдельной красоты.-
Мгновение перерожденья
В плену святой негаснущей мечты!
От радости вдруг сердце замирает,
Как искры звёзд, рождаются слова.
И вечности окно приоткрывает,
В пространство, где мечта всегда жива.
МИГЪТ НА МОЕТО ПРЕРАЖДАНЕ
Нощта е моят ден.Тогава оживяват
и стиховете в мен и мрака озаряват.
Под ярките звезди и тишина звънлива
в душата ми кипи мелодия игрива.
За грижи е денят, за труд и задължения.
И страстите кипят, натрупват се вълнения...
Нощта ги укротява като реки пенливи,
в този миг изгряват виденията живи.
Духът свободно скита в пространствата мечтани,
не моли и не пита, не спира пред забрани.
Нощта е медоносна и бременна със сладост.
Сърцето ми докосва изживяна радост.
Душата се разтваря спокойно като цвете
и пламък в мен разгаря, и стихват ветровете.
И ронят се звездите над думите родени,
и чувства преоткрити кълнят благословени...
Отключват се мълчания. И изворите живи
на страсти и желания заливат всичко сиво.
Душата уморена тихо се преражда –
със стих е утолена вечната ми жажда.