АДЕЛИНА ТОДОРОВА. БОЛГАРИЯ
Учится в Гимназии туризма, живёт в селе Равда, недалеко от Бургаса. Море, чайки, мечты...
(творческая биография автора расположена ниже)
* * *
"ДА ПОЛЕТИМ"
На прозореца ти отново ще почукам,
като самотна гълъбица бяла.
Не искаш ли да отлетим завинаги,
в простора син на мечтите?
Отвори ми прозореца на сърцето си!
Да разтворим с тебе крилете си!
Да полетим! Млади и влюбени.
Крило до крило, сърце до сърце!
* * *
"Полетим!"
Дословный перевод Бахмутова Виталия.
В окно твоё я снова постучусь,
Как одинокая белая голубка.
Не хочешь ли улететь навсегда,
В синий простор мечтаний?
Открой мне окно твоего сердца!
Давай раскроем с тобой крылья свои!
Полетим! Молодые и влюблённые.
Крыло к крылу, сердце к сердцу!
* * *
АНГЕЛ
Аделина Тодорова, България
Усмивка като последните лъчи,
огряващи нежно небето.
Очи - красиви като изгрева.
Смях - най-мелодичната песен.
Докосване - по-нежно от сатен..
Глас по-ласкав от морски бриз.
Душа и лице на ангел!
ЗА МЕН
Аделина Тодорова, България
Сърцето ми тъгува за дом,
който никога не е бил мой.
Душата ми тъгува за място,
което не съм и сънувала.
Аз отчаяно търся нещо ,
което не съм изгубила,
пазя скъпи спомени ,
като че, взети назаем...
Тъгувам и често боли!.
Не, не плача за друг,
а за себе си плача!
Чужда ли съм тази планета?
От къде идвам...?
Търся се... Коя съм аз...?
ТЯ
Аделина Тодорова, България
Тя идваше в сънищата ми,
идваше да поговорим,
с омайна песен,
искаше да ме отведе...
Аз надделях,
шепота й не ме завладя
с плавните си движения,
с песента си дори
не успя да ме обладае...
Тя знаеше че съм боец,
просто искаше да ме изпита,
да тя беше там, в сънищата ми,
беше тя - Смъртта..
РАЖДАНЕТО НА НОВИЯТ ДЕН
Аделина Тодорова, България
Посрещам изгрева тъй прекрасен,
усещам вятъра на промените.
Златна светлина се процежда
през пукнатините на мрака,
вълшебен миг - озарява всичко!
О, този перфектен миг от вечността,
не искам да си отиде...!
Слънцето изгрява отново с усмивка,
изплетена от снопчета светлина!
ТАНЦУВАМ СЪС СЪЛЗИ В ОЧИТЕ
Аделина Тодорова, България
Танцувам отново със сълзи в очите.
бавно танцувам сама под звездите,
танцувам под светлината лунна сега ,
ще танцувам до зората с мойта тъга.
Утрото, знам , ще прогони тъгата,
но тя ще се върне щом грейне луната.
Думите липсват, танцувам унесено,
сълзите в очите с тъга са примесени
Ето ме тук, от мен струи светлина.
Танцувам бавно погълната от тишина –
само тази нощ - до забрава! Луната блести,
а в очите ми светят толкова много сълзи...
МОЖЕШ ЛИ…
Аделина Тодорова , България
Можеш ли да ме усетиш,
дори да не съм до теб?
Можеш ли да викаш името ми,
но само аз да те чуя?
Можеш ли да обещаеш вечност,
само на мен?!
Можеш ли да ме накараш
да живея само, само за теб...?
ЦВЕТНО
Аделина Тодорожва, България
Навън вали.
Нека усетим как дъжда
отмива всичко грозно!
Ще остане само красотата.
Готов ли си за нея ?
Чуваш ли как капките шептят,
докато падат и се сливат в едно цяло?
Всичко става цветно.
Излез навън под небето сега!
Можеш да докоснеш дъгата.
Небето е толкова е близо,
както никога досега...
Не казвай нищо,не е нужно,
просто се наслади на мига!
Нарисувай чувствата си
с цветовете на дъгата.
СТРАННАТА ИСТИНА
Аделина Тодорова, България
Красотата – това, което не можеш да докоснеш.
Смисълът – това, което вечно не разбираш.
Причината – това, което все още не проумяваш.
Желанието – това, което искаш да запазиш.
Мечтата – тя е там, в недостижимото.
Щастието, искаш да го държиш в ръцете си.
Любовта – магия , невидима за очите ти.
Истината – която търсиш упорито до края.
Съдбата – тази, която сам която градиш
със собствените си грешки и успехи.
Краят – неизбежното, което не искаш да приемеш!
ВРЕМЕТО НЕ ПРОЩАВА
Аделина Тодорова
Запази усмивката на лицето си,
запази щастието в сърцето си,
помни, животът твърде кратък е!
Живей сега, не отлагай за утре!
Мечтай, стреми се, бори се!
Здраво хвани сега ръката ми,
никога, никога не я изпускай!
Времето неусетно се изплъзва
като пясък между пръстите...
Продължавай да блестиш,
светлината в теб да не угасва!
Няма място за съжаления,
продължавай да вървиш!
Няма време за скръб и сълзи,
и не поглеждай назад!
Намери това, което търсиш
и бъди тук е сега щастлив,
защото днес сме тук, но утре...?
Бъди истински, непристорен,
няма време за преструвки!
Поеми дъх и разпери криле,
никой не може да те спре!
Часовникът бързо тиктака,
отброявайки доброто и злото.
Не спирай, остави своята следа,
следа, която някой иска да следва!
КАТО ФЕНИКС
Аделина Тодорова
Като феникс моята душа,
гори като пламък в гърдите ми,
изгаря и отново се ражда.
Като огън е моят живот,
от пепелта му мечтите ми
по – смело в мен се зараждат...!
Крилете разпервам –
Феникс път ми показва,
Ще угасвам и възпламенявам,
по- окрилена ще се прераждам!
и пътя си напред ще продължавам!
ПУСНИ МЕ В СЕБЕ СИ
Аделина Тодорова
Пусни ме в душата си,
пусни ме в сърцето си,
отвори вратичка за мене в ума си,
остави ме да завладея цялото ти същество!
Ще преобърна света ти,
ще научиш истини скрити…
Пусни ме в себе си,
остави се на "магията",
подготви се за Промяната!
ОТВОРИ ОЧИ, ТОВА НЕ Е СЪН…
Аделина Тодорова, България
Ела се, не се страхувай!
Хвани здраво ръката ми,
Докосни се до душата ми,
полети с мене в нощта!
Обещавам, няма да те пусна!
Остани с мен, не ще те напусна.
Ще ти покажа най-красивите места,
ще узнаеш най-красивите тайни...
Аз съм като вятъра, догони ме,
аз съм като шепот, долови ме...
Не,не ме изпускай, прегърни ме!
Не,не си тръгвай, с теб вземи ме!
ДУШАТА МИ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Душата ми е едно от онези неща, които са загадка за околните. Не биха могли да я разберат, дори да се опитват..
Не, защото я крия зад маска, а просто защото тя постоянно се променя, макар, че в същността си винаги остава една и съща.
Душата ми не е място, до което можеш да достигнеш лесно. Пазя я за истинските неща, за хората, които заслужават любовта и доверието ми. Заслужиш ли си място в нея, ще те допусна в моя свят и ще останеш завинаги!
------------------------- ------------------- ----------------------
МЛАДОСТ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Откраднати мигове. Сладки усмивки. Мечтаното докосване. Скъсани дънки. Разрошени коси. Влюбеният поглед на искрящи очи. Късни телефонни обаждания. Шантави мечти. Щастливият смях до късно под върбата…
Прекрасни мигове! Мигове, които се изживяват веднъж в живота. Точно тази уникална и неповторима част от дните ни се нарича МЛАДОСТ.
* * *
Литературный перевод
Ольги Борисовой
"Молодость"
http://www.stihi.ru/2012/05/02/10672
------------------- ------------------- ----------------------
ЖИВА СЪМ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Жива съм, когато вълните
се разбиват на брега около мен...
Когато лунна светлина ме огрее отново
и вятърът ме вземе върху крилете си.
Политам над този заспал град,
и никой не може да ме достигне.
Само ти можеш да усетиш погледа ми,
можеш да чуеш шепота ми...
Съмва се. Зората ме взе
в своята нежна прегръдка.
Полетях над морето синьо,
сред чайките бели...
По самотния плаж
ти търсиш моите следи.
Ела! Нека се слеем с вятъра
и полетим заедно!
* * *
Я ЖИВА
(перевод П.Голубкова)
Я жива, когда волны о берег у ног моих бьются,
Когда светит луна мне, и ветер на крыльях вздымает.
Город спит, кто бы смог до меня дотянуться?
Только ты видишь взгляд мой, мой шепот к тебе долетает…
Я одна. Лишь рассвет меня в нежных объятиях держит.
Полетаю над морем я синим, среди белых чаек…
Ты на пляже пустом не ищи больше след мой, как прежде.
Приходи! Слившись с ветром, рассвет мы вдвоем повстречаем!
* * *
СВЕТЛАНА ТРАГОЦКАЯ
Подстрочник
Я жива, когда волны разбиваются
О берег вокруг меня.
Когда ясная луна светит на меня снова.
И ветер поднимает меня на своих крыльях.
Парить над сонным городом,
Только ты можешь чувствовать мой взгляд.
И можешь слышать мой шёпот.
Появляется заря и берёт меня
В свои нежные объятья.
Пролетая над синим морем
Среди белых чаек, вижу,
На пустынном пляже
Ты ищешь мои следы…
Приходи! Сольёмся с ветром
И полетим вместе!
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Аделины Тодоровой
( 18 лет)
http://www.stihi.ru/2011/04/25/8127
Я жива, если волны
Бьются о берег , маня,
И в сиянии лунном
Я объята волненьем огня.
Свежий ветер поднимет
Меня вдруг на крыльях своих,
И над городом сонным
Полечу я в огнях золотых.
И никто в целом мире
Не сможет связаться со мной,
Только ты меня видишь
И слышишь мой шёпот земной...
Там, где белые чайки,
Я в нежных объятьях зари,
Волны бьются о берег,
Пишет море страницу любви...
На песчаном откосе
Следы мои..., ищешь их ты,
Вместе с ветром сольёмся,
Полетим в край заветной мечты!
-------- -------- ---------------
ДНЕС
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Нека свещите изгорят! Не сдържай дъхът си! Изживей мигът сега. Потопи се в мечтите, тази нощ е прекрасна!
Мечтай, но не забравяй, че животът изгрява с истинското слънце. Изпрати залеза с мечти! Посрещни зората с нови надежди! Живей! Всеки ден е подарък. Почувствай свободата и полетът на душата си !
* * *
Литературный перевод
Ольги Борисовой
"Сегодня"
http://www.stihi.ru/2012/05/02/10672
--------------------- --------------------- -------------------
СПОМЕНИ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Спомените никога не си отиват. Понякога само те ти остават от дадено събитие, място, или любим човек.
И аз имам моите спомени. Пазя ги като реликви. Скрила съм ги дълбоко в сърцето си, където съм изградила за тях храм, в който вечно ще живеят.
* * *
Литературный перевод
Ольги Борисовой
ВОСПОМИНАНИЯ
http://www.stihi.ru/2012/05/02/10672
------------------------ ------------------- ---------------------------
ОЧАКВАНЕ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Там е само тишината, нарушавана от нечии стъпки. Нечие дихание…. Тишина, нарушена от нечие присъствие, успокояващо и очаквано. Тишина, в която се ражда и живее надеждата, че те има и ти вървиш към мен.
* * *
Литературный перевод
Ольги Борисовой
"Ожидание"
http://www.stihi.ru/2012/05/02/10672
--------------------- ------------------- -----------------------
ЛИПСВАЩАТА ЧАСТ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА , РАВДА, БЪЛГАРИЯ
Този град изглежда празен. Тълпата от хора не е достатъчна, за да запълни празнотота му. Всеки преминава край другия без да забележи усмивката, или тъгата му. Като бездушни сенки – един през друг. Дните в този град не са достатъчни цветни. тишината го обгръща като мъгла в която потъваш и да се издигаш бавно - отново незабелязан от празните погледи край теб. Всеки бърза да догони собствените си мечти, мисли само за собствените си желания…
Но това не е достатъчно! В устремът си забравяме най-важните неща : Липсата на бли-зък човек до нас, който да подържи ръката ни, да забележи вътрешната ни красота, да сподели чувствата ни, да бъде просто приятел, или нещо повече от това…
* * *
Недостающее звено
Виктор Дубовицкий
(перевод миниатюры Аделины Тодоровой)
Этот город кажется пустым.Праздная толпа не самодостаточна, не в состоянии
заполнить его. Каждый спешит пройти мимо, не замечая ни улыбающихся, ни печальных
лиц. Как бездушные тени - одна за другой. Днём в этом городе не хватает света,
тишина обволакивает его, как туман, город тонет в ней без остатка, затем медленно-
медленно из неё выбирается - снова можно заметить равнодушные взгляды прохожих.
Каждый спешит воплотить свои собственные мечты, думает только о собственных
желаниях.
Но и это ещё не всё! В монотонном потоке мы забываем самое главное: отсутствие близкого для нас человека, способного поддержать нас за руку, заметить нашу
внутреннюю красоту, поделиться своими чувствами, просто стать другом или даже
больше, чем другом ...
13.11.2011 г.
ЕДНА ИСТОРИЯ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА , България
Художникът взе четката в ръка и продължи да се опитва да нарисува дървото.Онова прекрасно черешово дърво от детството му. Но споменът за него му се изплъзваше.
Край статива му имаше десетки скъсани листи, работеше вече втори ден, но просто не успяваше да го нарисува. Все нещо се объркваше. Нещо му убягваше.
Дали не беше твърде перфектно, за да бъде нарисувано от една човешка ръка? Или той не познаваше душата му, която беше родила красотата му.?
Спомни си как някога всеки ден минаваше с безразличие край черешата.Приемаше я за даденост и я подминаваше.
Дори когато цъфтяха красивите й бели цветове и из въздуха се носеше онзи сладък аромат. Дори тогава го подминаваше без да го погледне.
Един ден дървото беше насечено и изгорено.Сега спомена за него беше твърде неясен, за да му вдъхне отново живот с боите..
Художникът с тревога осъзна, че нито талантът, нито скъпите четки, нито платното стигат да дадеш отново живот на това, което вече си е отишло безвъзвратно преди да си го оценил и съхранил в душата си.
================== ================================ =============================
БЕЗРАЗЛИЧИЕТО УБИВА НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ,
БЕЗОТГОВОРНОСТТА ЩЕ НИ ОСТАВИ БЕЗ БЪДЕЩЕ / есе /
АДЕЛИНА ТОДОРОВА
Всяко живо същество е дошло на този свят със свещеното право да живее и да се развива. То е частица от света в който живеем и неговото унищожение нарушава целостта и хармонията на този свят.
Не мога да си представя живота на нашата Земя ако тези частици изчезнат.Как ще съществуваме и в какво ще се превърне животът ни?
Често си мисля, какво ли би било, ако аз самата изгубя частици от себе си? Как ще съществувам? Ще бъда ли отново аз? Ще се чувствам ли цяла и пълноценна? И ще бъда ли полезна за себе си и за обществото? Търсейки отговорите на тези въпроси разбирам, че всеки от нас е длъжен да преценява добре постъпките си. Да създаваме, а не да унищожаваме – това е нашата човешка мисия. Способностите и възможностите ни са безгранични. Да бъдем хора, да бъдем себе си, да помагаме, пазим и се борим не само за своя, но и за другите животи. Светът има нужда от нашето пробуждане. Природата трябва да бъде опазена, за да ни има и нас! Много хора се нуждаят от разбиране, съчувствие, закрила и помощ.
Не можем и не бива да живеем само за себе си! Да бъдем слепи за проблемите извън нашия малък свят. Безразличието убива нашата човечност. Безотговорността води до унищожението
Създадени сме да бъдем в хармония с Майката природа , а не да унищожаваме всичко по пътя си. Какво ще оставим след себе си, на следващото поколение, какъв живот ще живеят те?!.
Наранена от хората земята се гърчи от земетресения, поглъща извори и животворни води. Горите се изсичат. Чудовищни пожари съсипват това, което все още е останало от тях. Алчност и суета унищожават много от безценните видове животни. Въздухът и водите са замърсени. Озоновите дупки застрашително растат. Може би след 10 години вече няма да можем да излезем на слънце заради радиацията. Ледовете се топят. Сезоните се променят.
Целият ни човешки свят е полудял. Живеем ден за ден без да мислим за бъдещето на следващите поколения. Какво ще им завещаем? Какво ще им оставим в наследство?
Аз съм само на 18 години , но се страхувам да погледна напред и да си представя бъдещето. Какво очаква хората утре, след десет години, в следващия век?
Този въпрос трябва да си задава всеки човек с тревога. Цялото човечество трябва да преосмисли отношението си към природата , а грижата за опазването й да се превърне в една от най- важните, неотложни и отговорни задачи на държавата, институциите и гражданското общество. И всеки член на това общество трябва да поеме своя дял за изпълнението на тази мисия с отговорност,за да опазим за себе си и бъдните поколения природата и земята – нашият общ дом.
ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ НА АДЕЛИНА ВАСИЛЕВА ТОДОРОВА, с Равда, България
Родена на 23 март 1993 година в град Ямбол. В момента живее в с.Равда, община Несебър, обл.Бургас. Ученичка в 12 клас на Гимназия по туризъм.
Има разностранни интереси. Любител фотограф е, рисува, но най-сериозни опити прави в областта на литературното творчество.
Нейни стихове и есета са публикувани в сп. „Жажда”, „Вестник за жената”
в литературните сайтове „Стихове.ком” и „Откровения.ком”, в училищни вестници. Съавтор е на литературния алманах „Тракийска лира”- бр.7 /2011 г.
Носител е на Втора награда за есе в конкурса „Земята – нашата майка”- 2010 г
Участва в ІІІ Международен конкурс за поетични преводи и е отличена с І място и грамота като най-млад участник в конкурса.
============= =================== =================== ==============================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781