МАРТИН ДИНКОВ. ФРАНЦИЯ-БОЛГАРИЯ
Мартин Динков родился в 1974 году и жил в Болгарии долгое время.
Учился в Софийском университете в области литературы и журналистики.
Первый сборник стихов вышел в 2000 году. Также работал в качестве
сценариста и помощника режиссёра на ТВ Болгарии.
Получил степень магистра искусств в университете Будапешта.
Вот уже 10 лет, как живёт во Франции и получил образование в Международном институте
изображения и звука. Сейчас работает над сценарием своего первого фильма.
Пишет на болгарском и французском языках.
МАРТИН ДИНКОВ. ФРАНЦИЯ-БОЛГАРИЯ
http://www.stihi.ru/2011/05/13/8228
(стихи автора на французском языке)
МАРТИН ДИНКОВ. ФРАНЦИЯ-БОЛГАРИЯ
Стихи на болгарском языке:
Айрян
Знаеш ли, че те обичах,
но после стана събота?
А в събота не обичам никой.
Пия айрян.
Знаеш ли, че те обичах,
но после дойде неделя?
А в неделя ме няма.
Танцувам сам под звездите.
Знаеш ли, че те обичах,
Но после дойде понеделник?
А в делник не мисля.
Защото не пия нищо.
Знаеш ли, че седмицата бе дълга,
но те обичах?
А дойде съботата
и почнах да пия. Сам.
* * *
АРЬЯН I
(вольный перевод П.Голубкова)
Ты знаешь, от любви я пьян!
В субботу ж – мне не до того…
Там – не люблю я никого.
Я пью арьян.
Ты знаешь, от любви я пьян!
Но в воскресенье, спору нету,
Я не с тобой, один я где-то
Пляшу под звездами канкан.
Ты знаешь, от любви я пьян!
Но что сегодня, понедельник?
В рабочий день – я не бездельник,
Не пью совсем. Даже арьян.
Неделя долгою была,
Как, всю ее, тебя любил я!
Суббота, наконец, пришла,
Я начал пить. Один. ЗапИл я…
=========== ===============
Айрян.
Знаеш ли, че те обичах?
Но вече не.
Събота е. И пия.
Не знам какво.
Може би айрян,
Но горчи. Без теб.
АРЬЯН II
(вольный перевод П.Голубкова)
Ты знаешь, как тебя люблю я?
Но не сейчас.
Суббота. Пью я.
Не знаю, что.
Может, арьян…
Но от тебя – и так я пьян.
* * *
КЕФИР
(перевод П.Голубкова)
Кефир, я так тебя люблю!
Но только не в субботу.
В субботу я кефир не пью,
Подобно идиоту.
Знаешь, как я тебя люблю!
Но не по воскресеньям,
Когда я танец звезд ловлю
Под пологом весенним.
Знаешь, как я тебя люблю!
Но наступают будни,
По будням – я совсем не пью,
Как ни было бы трудно.
Длинна неделя, знаешь ты,
Но я, любя, мечтаю:
В субботу – сбудутся мечты –
Кефира поглотаю.
Ты знаешь, как люблю тебя?
Но не сейчас. В субботу
Так много горького пью я,
Не жизнь – одна забота.
* * *
КЕФИР
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам Мартина Динкова
( Франция- Болгария)
http://www.stihi.ru/2011/08/04/8447
Знаешь ли , что я люблю тебя,
Но потом , настанет суббота?
А в субботу я не люблю никого,
Пью кефир.
Знаешь ли , что я люблю тебя,
Но потом, придёт воскресенье?
А в воскресенье меня нет,
Я один танцую под звёздами.
Знаешь ли, что я люблю тебя,
Но потом , придёт понедельник?
А в будний день я ни о чём не думаю,
Потому что ничего не пью.
Знаешь ли, что неделя была долгой,
Но я люблю тебя?
А придёт суббота и начну пить. Сам.
Кефир.
Знаешь ли, что я люблю тебя?
Но не сейчас.
Пришла суббота.И пью, не знаю что,
Может быть кефир, но горький
Без тебя.
============ ========= ================
II
Мокра любов
Няма време
има ние.
Няма сега
има после.
Няма утре
има завинаги.
Няма кога
има защо.
И после какво.
Нищо.
Затваряш очи.
И аз си лягам до теб.
А вятърът духа.
Не за мене, нито за тебе.
Ние вече сме умрели.
Духа, за да разхлади душата.
На мъртвите.
А любовта цъфти на мокро.
Без вятър, нито защо,
нито къде, кога, нито сега и утре
Любовта е мазна капка върху мръсен
прозорец, който само твоята
чистачка може да изчисти.
Но когато любов има
дъжд не вали.
Утре. Може би.
* * *
ДОЖДЛИВАЯ ЛЮБОВЬ
I вариант
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам Мартина Динкова
( Болгария - Франция)
http://www.stihi.ru/2011/08/05/3683
Нет времени,
У нас есть.
Нет сейчас,
Имеем потом.
Нет завтра,
Имеем навсегда.
Нет когда,
Имеем почему.
А потом что,
Ничего.
Закрой глаза.
И я проснусь
С тобой рядом.
А ветер дует
Ни для меня,
Ни для тебя.
Мы уже мертвы.
Дух остыл в душах.
Мертвы.
А любовь цветёт
На мокрой дороге,
Без ветра, без почему
Или там, где, когда,
Не сейчас, а завтра.
Если падает на окно
Грязная капля, чтобы
Прозреть, ты можешь
Промыть окно.
Но когда любовь,
Дождь, не дождь
Завтра.Может быть.
* * *
ДОЖДЛИВАЯ ПОГОДА
II вариант
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам Мартина Динкова
( Болгария- Франция)
http://www.stihi.ru/2011/05/18/6230/
Нету времени и дождь,
Дождь сегодня или завтра,
Ты придёшь или не придёшь...
Перемешаны все карты.
Ты закрой свои глаза,
Если мы проснёмся вместе,
Не помогут небеса,
Снова дождь-подобно смерти.
Солнца нет в мутном окне,
На стекле дождь каплей жирной.
Дух остыл в тебе, во мне,
Радость окна не промыла.
Но цветы весны цветут
От дождя ещё сильнее,
Дождь пройдёт и оживут-
Все цветущие аллеи!
И любовь цветёт всегда
Несмотря на дождь и ветер,
Каждый день и навсегда,
Для влюблённых солнце светит
======= =========== =============
III
Чакам те
После започна всичко.
Тихо и бавно.
После започна всичко.
Бавно и скрито.
После започна всичко.
Скрито и тъжно.
После започна всичко.
Тъжно и смело.
После започна всичко.
Смело и безумно.
После започна всичко.
Безумно и с мене.
После започна всичко.
С мене и с парите.
Които исках да изкарам.
Започна всичко.
Всичко! Ти умря.
Бавно, тихо, скрито,
тъжно, смело и безумно
като един ден.
После започна всичко отново.
Като смъртта.
* * *
ЖДУ ТЕБЯ \\ 4
(перевод П.Голубкова)
Всё тогда и началось.
Тихо и неспешно.
Всё тогда и началось.
Медленно и скрытно.
Всё тогда и началось.
Скрытно и печально.
Всё тогда и началось.
Грустно, но так смело.
Всё тогда и началось.
Смело и безумно.
Всё тогда и началось.
Без ума, со мною.
Всё тогда и началось.
Со мной и с деньгами.
Я искал, куда их тратить.
Тут-то всё и началось.
Всё! Ты умерла.
Медленно и скрытно,
грустно, смело и безумно
как единый день.
Всё потом начнется снова.
Точно смерть.
* * *
ЖДУТ ОНИ
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам Мартина-Динкова
( Болгария Франция)
http://www.stihi.ru/2011/08/05/3090
Потом всё и началось
Тихо и медленно.
Потом всё и началось
Медленно и незаметно.
Потом всё и началось
Незаметно и грустно.
Потом всё и началось
Грустно и смело.
Потом всё и началось
Смело и безумно.
Потом всё и началось
Безумно и с меня.
Потом всё и началось
С меня и денег,
Которые хотел заработать.
Началось всё.
Всё! Ты умер.
Медленно, тихо, незаметно,
Грустно, смело, безумно,
Как один день.
Потом началось всё снова,
Как смерть.
=========== ======== ======
1V
Чаша кафе
Казват, че животът е начало,
а смъртта край.
Но на кое точно?
Казват, че с живота се започва,
а със смъртта се свършва.
Но как точно?
Казват, че първо живееш,
а после умираш.
Но защо точно?
Казват, че днес сме тук,
а утре ни няма.
Но къде точно?
Казват, че животът е къс,
а смъртта дълга?
Но нима е точно?
Казват неща хората.
Странни. Неразбираеми.
И аз мисля за тях, и си
пия кафето и те гледам тази сутрин.
Вечността свети от твоите очи.
И нищо не разбирам.
А казват хората...
А ние излизаме и се целуваме.
Дълго.
* * *
ЗА КОФЕ
(вольный перевод П.Голубкова)
Говорят, что жизнь – начало, а вот смерть – конец всему.
Только точно ль это?
Говорят, приход – рожденье, смерть – уход. Я не пойму:
Так ли точно это?
Говорят, нам жизнь дается, а за нею – смерти час.
Справедливо ль это?
Говорят, сегодня есть мы, завтра здесь не будет нас.
А тот свет – где это?
Говорят, что жизнь – мгновенье, смерть – длиннее в сотни раз.
Только точно ль это?
Люди много говорят - странно, непонятно.
Мне, за кофе, рассуждать утром - так приятно.
Вечность светит, отвлекая, из твоих любимых глаз.
Ничего не понимаю, и, забыв людской рассказ,
Снова нежно обнимаю и целую много раз.
* * *
ЧАШКА КОФЕ
Светлана Трагоцкая 2
По мотивам Мартина Динкова
( Болгария- Франция)
http://www.stihi.ru/2011/08/04/6322
Говорят, что начало жизни
С конца смерти,
Но зачем точно?
Говорят, жизнь начинается
И заканчивается смертью,
Но как точно?
Говорят, сначала живёшь,
А потом умираешь,
Но за что точно?
Говорят, сегодня мы здесь,
А утром нас нет.
Но где мы точно?
Говорят, что жизнь короткая,
А смерть долгая?
Но не знают это точно?
Много чего говорят
Странного и непонятного,
А я думаю о тебе
И пью кофе и смотрю этим
Утром в твои глаза,
Там светит вечность...
И ничего не понимаю,
Что говорят...
Я ловлю лепестки
Твоих поцелуев.
Долго..
========== ======= ==================
V
Гората
В една гора винаги има пътеки.
Понякога, често те са тесни и трудно
намираеми.
Но като тръгнеш да търсиш, намираш поне
една пътека и тя води донякъде.
До някакъв път, често.
На него винаги трябва да избереш посока.
На ляво или на обратно.
И тръгваш, защото вярваш.
И като стигнеш разбираш, че дори не си тръгнала.
Защото пътят е бил безумно къс.
Като живота.
И се обръщаш и гледаш и виждаш. Гората.
Като в началото. Но тя е пооредяла.
Но и мислите ти са вече други.
Все пак се връщаш, защото вярваш.
И се спираш на същото място.
Но я няма вече пътеката.
Тя е потънала във времето, а и ти с нея,
но още не го знаеш.
Разбираш го после.
След като си се обърнала и си видяла,
че твоите деца те чакат и гледат гладно.
Храниш ги и гората изчезва.
На нейно място се появява една светлина.
Вечна. Без начало, без среда и без край.
А ти си дала живот, а с него и себе си.
Е, това е любовта.
Саможертва без сметка и пълна с мечти.
И желание да посадиш нова гора.
Твоята.
* * *
ЛЕСА
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам Мартина Динкова
( Болгария- Франция)
http://www.stihi.ru/2011/08/04/3613
В лесу часто есть выход,
Пусть трудно его найти.
По приметам найдёшь тропинку,
Налево, направо по ней пойти?
Пойдёшь туда, чему веришь,
С судьбой своей в поединке...
Выйдешь на дорогу, глядишь,
Что никуда не пришёл,
Путь короткий , как жизнь,
А ничего не нашёл...
Повернёшься, а там снова лес,
Такой, как вначале, но поредел,
Но мысли уже другие, а лес не исчез,
Возвратиться вовремя не успел...
Однако возвращаешься, ведомый верою,
Останавливаешься на том же самом месте,
Тропинка исчезла и нету следа,
Путь похоронен во времени
И не знаешь, идти куда?
Но видишь, тут дети, и лес исчезает,
И солнышко светит, они о тебе мечтают.
И , вместо леса, потоки света,
Без начала,препятствий и без конца,
Ты дал Свет себе и жизнь своим детям,
И никогда не потерять любви лица.
Это и есть твоя любовь, без жертвы,
Без расчёта, полная мечтаний,
И желание посадить новый лес бескрайний.
Свой.
---------------------------------------------
***
Последний поцелуй
------------------
Ако тази нощ е твоя
другата е моя.
Така сме квит за последна целувка.
----------------------------------------------
Свет ночи:
Гледам те когато спиш.
Две очи скрити. Клепачи замръзнали.
В затворения поглед усещам
света на нощта.
Аз съм до теб.
Не сънуваш. Просто спиш.
Няма те вече, а си до мен.
Топлият чаршаф мълчи.
Спи. Върху завивките сухи.
Топло е. Въздухът даже гори.
Събличам се бързо.
Главата ми леко бучи.
До теб съм.
И ти ме погледна.
С твоите затворени очи.
-------------------------------------------
Любов
В сърцето на всяка круша има семе.
Малко е и черно.
Като го отхапеш крушата умира.
Изяждаш го и преглъщаш.
В сърцето на всеки влак има локомотив.
Голям е и силен.
Като го спреш локомотивът ръждясва.
Заменяш го и забравяш.
В сърцето на всяка шега има истина.
Голяма е и малка.
Като я кажеш шегата разсмива.
Повтаряш я и продължаваш.
В сърцето на всеки човек има любов.
Вечна е и силна.
Като я почувства човекът тръгва.
Изживява я и възкръсва.
------------------------------------------
Милост
Кратко е времето,
когато не спира.
Утрото е мрачно,
макар че духа.
До масата седиш.
Гледаш цветето.
Тъжно е. В чашата.
Вятърът го разклаща.
Сядам до теб.
Кафето е кафяво.
Хващам ръката ти.
Листо пада в чашата ми.
Усмихвам се. Ти не.
Ставаш и влизаш вътре.
Дворът е пуст.
Бурени се търкалят бързо.
Вратата се отваря бавно.
Косите ти се веят.
Гледаш ме. Отпивам.
Горчи. Съжалявам.
--------------------------------
Песен за любовта
Обичам те, когато слънцето не свети.
Обичам те, когато луната спи.
Обичам те, когато слънцето пече силно.
Обичам те, когато луната танцува.
Обичам те, когато слънцето не блести.
Обичам те, когато луната пее.
Обичам те, когато земята съхне.
Обичам те, когато тревата расте.
Обичам те, когато земята е мокра.
Обичам те, когато тревата почива.
Обичам те, когато земята диша.
Обичам те, когато тревата цъфти.
Обичам те, когато небето се спира.
Обичам те, когато облаците спят.
Обичам те, когато небето се смее.
Обичам те, когато облаците плачат.
Обичам те, когато небето се гневи.
Обичам те, когато облаците мислят.
Обичам те, когато те няма.
Обичам те, когато си до мен.
Обичам те, когато си далече.
Обичам те, когато си до мен.
Обичам те, когато ми пишеш.
Обичам те, когато си до мен.
И времето замръзва. И липсата е студена.
В студа те прегръщам и те целувам.
-----------------------------------------------
***
За теб, който и да си ти!
Около слънцето се събраха облаци черни,
и нещо прелетя, и после кацна.
На облаците. Черните.
Не посмях да кажа и дума, а то
летеше и кацаше. В тъмното
и на черното кацаше.
Аз го погледнах и то стана бяло.
Но пак кацаше, където му скимне.
И след това изчезна в светлата чернота.
И после тъпотата ни обзе и го забравих.
Като куче го забравих,
А и не ми пукаше, защото знаех, че го
няма.
И един ден нещото просветна в тъмното.
Отивам и го взимам.
Угарка на цигара е.
Пуша малко. И чувам :
- Ти кой си ?
А аз казвам :
- Защо ?
- Защото аз съм онзи.
-Кой ?- питам.
- Онзи, дето видя на времето.
Не разбирам.
А той :
- Онзи, който просветна и изчезна.
Аз съм поетът.
-А, да? – казах.
Беше много красиво като изчезна.
----------------------------------------
Моят телефон
Затворих телефона
и гласът ти все така звучи
като музика от орган.
Без думи и без текст.
Затворих телефона
и гласът ти все така живее
като музика от орган.
Без оркестър и без текст.
Затворих телефона
и гласът ти все така мълчи
Като музика от орган.
Без рима и без текст.
Затворих телефона
а гласът ти все така пее.
Без музика, без орган,
Без рима и без текст.
Без.
Той пее.
А аз слушам.
--------------------------------
ЖИВОТ
Значи това е животът.
Нещо, което започва
И свършва с плач.
Хубаво.
Значи аз съм мъртъв.
Като тебе.
Като другите.
Като останалите.
Ама викаш: жив съм аз!
Така ли?
Но кой те чува?
Аз мълча.
Другите са глухи.
Останалите умираха вече.
А ти викаш зверски за живот.
Но кой те чува питам пак?
И все пак не спираш да викаш.
Хубаво.
--------------------------------------
О камни разбита песня
В лучах заходящего солнца.
Мёртвая тишина,
Переполняет тело.
Тела плавают в изуродованной
Зелени природы.
Солнце печёт их слепо
В тишине дня.
И люди с гитарами
Выглядят мёртвыми без звука.
Лишь ветер поёт вопреки.
Камен бряг
В камъните се разбиват онези
Които пеят, а слънцето залязва
в мъртва тишина пълна с тела.
Телата изплуват в зелена грозота,
Слънцето ги пече сляпо
в тишината на деня.
И хората с мъртви китари гледат
телата без звук,
Как пее вятърът напук.
-----------------------------------------
По лунным улицам...
По стъклото, по прозореца, по сградата,
по улицата, по луната.
Твоята усмивка се разходи тихо.
------------------------------------------
Если падают вещи
Нещо отлита и после пада.
Отлита нещото и в полета се спира.
Пада.
Бързо. После бавно. Нещото е тежко,
пада на земята.
Вдига много прах.
Събирам го.
Гледам го като гласна от дума.
Но дума няма. Само звук.
Бум.
Бомбата изригва.
След прахта се появяваш ти.
Усмихваш се и се приближаваш,
но вече съм мъртъв.
Нещото пада отново.
Бавно. Бързо. Без прах.
Но страхът е там….
------------------------------------------
Вярата
Вярата е нещо чудно,
прекрасно, дори вълшебно.
Вярата е онази, която ни кара
да вървим напред.
Вярата е силата на хората, вярата
е силата за ежедневието.
Вярата е онова, което ни движи,
онова, което ни кара да сме.
Вярата не изчезва, тя се губи,
умира, но винаги се възражда.
Вярата е с нас и ние
сме с нея вярващи.
И в същото време…
Вярата ни яде и ние нея.
Но като цяло повече тя.
Във вярата винаги има нещо перверзно.
Тя хем е там, хем реално я няма.
За вярата сме често готови да умрем.
Но тя за нас. Никога.
С вярата винаги тръгваме, но рядко
стигаме където искаме.
Вярата е нашият верен приятел, който бавно,
но сигурно ни трови с вяра.
В името на вярата умираме,
а тя все така продължава да живее.
А се казва, че онзи, който не вярва в нищо
е жив мъртвец.
Аз не вярвам в нищо.
Аз давам любов.
Простено да ми е.
-------------------------------------------------
Едно сърце
Мартин Динков
(С любов за живота)
Имам слабо сърце.
Като дъх на нощ.
Студен и черен.
Имам слабо сърце.
Като спирка на влак.
Нощна и студена.
Имам слабо сърце.
Като корен в калта.
Сух и горчив.
Имам слабо сърце.
Като мисъл на самотник.
Болна и човешка.
Имам слабо сърце.
Като вик в тишина.
Остър и безкраен.
Имам слабо сърце.
Като чаша вино.
Пълна и червена.
Имам слабо сърце.
Като поглед в луната.
Кратък и издълбан.
Имам слабо сърце.
Като дете без съдба.
Невинно и обречено.
Имам слабо сърце….
Което спира бавно.
И неусетно.
То спира завинаги.
И с него и аз ще спра.
Но дишам още…трудно вече…
Имам слабо сърце.
И то тупти сега.
Като ехо в мъртъв кладенец.
Тишина. Болест. Надежда.Вик.
Не искам, не искам….да умирам!
Аз обичам живота,
обичам го толкова, толкова много…
Не искам да си отивам, да умирам…
Не искам…да умирам...
Да умра!…Защо аз, мамка му?
…Помощ ли трябва да викам?
Не искам да викам…никога не съм викал…
Когато се раждах, виках. Пак ли трябва?
Всички разбраха.
Имам слабо сърце. Да.
Но поне имам сърце.
-----------------------------------------------
Левият клепач
Ти нямаш сила да станеш.
Ти нямаш сила да крещиш.
Ти нямаш сила да продължиш.
Ти нямаш сила да бъдеш.
Ти нямаш сила да се храниш.
Ти нямаш сила да се изкъпеш.
Ти нямаш сила да се погледнеш.
Ти нямаш сила да си.
Ти не си вече нито до нас.
Ти не си вече нито с нас.
Ти не си вече нито при нас.
Ти си вече просто нищо.
Ти си мъртва.
Но твоето тяло е живо.
И аз те целувам дълго и бавно.
По студените устни.
И нищо не става.
Но знам, че ти си жива в нищото.
Нищото е вечност.
А ние във вечност се заклехме.
И пак ще сме заедно,
Защото те обичам и те има.
Нали?
Левият клепач се затвори.
Не моят. А твоят.
Гледм те и не мога да
повярвам.
Ти мигаш.
-------------------------------------------------
Kраят на смъртта
В двора на къщата се крие сянката на страха.
Тя е дебела и тежка, но никой не я вижда в тишината.
В двора хора често сядат да пият и ядат. Под сянката.
Тя е дебела и прохладна, но никой не я забелязва наистина.
В двора се чуват разговори и после изчезват. Сянката не.
Тя седи под стряхата и чака. Тихо.
В двора днес шумят само тревата и страхът.
Хората ги няма. Но сянката е там.
В двора на къщата се разхожда смъртта. Бавно.
После спира. Оглежда се. И сяда до страха.
В двора на къщата се втурна дете. Падна и заплака.
Тишината се разпадна. Страхът изчезна. Смъртта умря.
Снежный человек
*
В мокрото на снега се е скрил малък човек.
Без шапка, шал и нос, само с ръкавици
и две копчета от кост.
Заспал е.
-----------------------------------------------------------
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вм представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781