по мотивам Мартина Динкова
( Болгария- Франция)
http://www.stihi.ru/2011/05/14/2036
В лесу часто есть выход,
Пусть трудно его найти.
По приметам найдёшь тропинку,
Налево, направо по ней пойти?
Пойдёшь туда, чему веришь,
С судьбой своей в поединке...
Выйдешь на дорогу, глядишь,
Что никуда не пришёл,
Путь короткий , как жизнь,
А ничего не нашёл...
Повернёшься, а там снова лес,
Такой, как вначале, но поредел,
Но мысли уже другие, а лес не исчез,
Возвратиться вовремя не успел...
Однако возвращаешься, ведомый верою,
Останавливаешься на том же самом месте,
Тропинка исчезла и нету следа,
Путь похоронен во времени
И не знаешь, идти куда?
Но видишь, тут дети, и лес исчезает,
И солнышко светит, они о тебе мечтают.
И , вместо леса, потоки света,
Без начала,препятствий и без конца,
Ты дал Свет себе и жизнь своим детям,
И никогда не потерять любви лица.
Это и есть твоя любовь, без жертвы,
Без расчёта, полная мечтаний,
И желание посадить новый лес бескрайний.
Свой.
Гората
В една гора винаги има пътеки.
Понякога, често те са тесни и трудно
намираеми.
Но като тръгнеш да търсиш, намираш поне
една пътека и тя води донякъде.
До някакъв път, често.
На него винаги трябва да избереш посока.
На ляво или на обратно.
И тръгваш, защото вярваш.
И като стигнеш разбираш, че дори не си тръгнала.
Защото пътят е бил безумно къс.
Като живота.
И се обръщаш и гледаш и виждаш. Гората.
Като в началото. Но тя е пооредяла.
Но и мислите ти са вече други.
Все пак се връщаш, защото вярваш.
И се спираш на същото място.
Но я няма вече пътеката.
Тя е потънала във времето, а и ти с нея,
но още не го знаеш.
Разбираш го после.
След като си се обърнала и си видяла,
че твоите деца те чакат и гледат гладно.
Храниш ги и гората изчезва.
На нейно място се появява една светлина.
Вечна. Без начало, без среда и без край.
А ти си дала живот, а с него и себе си.
Е, това е любовта.
Саможертва без сметка и пълна с мечти.
И желание да посадиш нова гора.
Твоята.