по мотивам болгарского поэта
Красимира Георгиева
http://www.stihi.ru/2011/05/03/1070
Над чашей жизни снова сели
Огонь , и солнце и луна.
Сказало солнце:-Всех согрею.-
Луна: -Во мгле светить должна.-
Сказал огонь:-Посмею, чиркну,
Вокруг всё начисто сожгу!-
Открыть ту чашу можно снизу,
Но почему дно наверху?
изображение: www.artikat.ru
ЧАШАТА
Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
- Аз ще горя! - каза огънят.
- Аз ще грея! - каза слънцето.
- Аз ще сияя! - каза луната.
- Добре - съгласих се и попитах, -
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?