VIII Международный конкурс. Красимир Георгиев

Ольга Мальцева-Арзиани2
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ОБ АВТОРЕ:

Биография на българския поет Красимир Георгиев
Българският поет, писател и публицист Красимир Георгиев е роден на 30.09.1948 г. Работил е в различни вестници, списания и издателства, в момента е директор на издателство „Фльорир”. Редактор и издател е на над 300 книги на автори от над 20 страни. Автор е на книгите “Граница на ветровете” (поезия, 1969 г.), “Метал реже метал” (публицистика, 1973 г.), “Три билета за първия ред” (публицистика, 1974 г.), “Пратеникът на Петльовото гребенче” (роман-приказка, 1992 г.), “Капан ми подарете” (стихове за деца, 1993 г.), “Сага за самотници” (поезия, 1995 г.), “Емисар” (поезия, 1996 г.), “Вицове за студенти” (хумор, 1998 г.), “Ергосфера или лапидариум на феномените” (публицистика, в съавторство с Евгени Алексиев, 2002 г.), “Любов в езерото на прокажените” (поезия и проза,  2004 г.), “Тунелът” (поезия, 2008 г.), “Двустишия на Красимир” (поезия, 2010 г.) и др. Носител е на десетки литературни награди. Много от книгите и творбите на Красимир Георгиев са превеждани в чужбина.

КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ.  БОЛГАРИЯ

СОДЕРЖАНИЕ:

« А «
Автограф
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4594
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4987
*   *   *
АЗ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ВСЕЛЕНАТА 
*   *   *
Абстракция за вярата и доверието
*   *   *

« Б «
БАБА МРАВА, ВНУЧКА МРАВУЧКА И ВЕЛИКАН МРАВОЯШНИ
http://www.stihi.ru/2011/07/12/7445
*   *   *
БАБИНАТА ПИТКА
http://www.stihi.ru/2011/05/22/3203
*   *   *
БОЛЕСТ
http://www.stihi.ru/2011/07/29/6524
*   *   *

« В «
Връщане към Септември
*   *   *
Вятър ще вее, ще вали дъжд
*   *   *
ВОЙНИШКИ МАЙКИ   
http://www.stihi.ru/2011/05/20/4793
*   *   *
Вървя по въжето
*   *   *
Върхът (Смърт 5)
*   *   *
Всичко, събрано в 4 реда
*   *   *

« Г «
Гранична гора
http://www.stihi.ru/2012/02/21/4795
*   *   *
Гласът на мъртвите
*   *   *
Глобализация
*   *   *
Горе в небесата, долу в небесата
*   *   *

« Д «

Два живота
*   *   *
Две големи любови
*   *   *
Децата на болката
*   *   *
Дети черепахи
*   *   *
ДЕЦАТА НА КОСТЕНУРКАТА
http://www.stihi.ru/2011/05/07/7400
*   *   *
Дилема
*  *  *
ДОЛЕТЯ ЕДИН ЛЕБЕД И МИ КАЗА   
http://www.stihi.ru/2011/05/07/7176
*   *   *
Думи
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4237
*   *   *
Двустишия:
КОШМАР
* * *
В КОМПЛЕКТЕ
* * *
СРЕЩА
* * *
ЧАКАЛНЯ
* * *
ВЕЧНОСТ
* * *
СПОМЕН ЗА ЛЯСТОВИЦА
* * *
ДОГОВОР
* * *
НЕДОВЪРШЕНО УРАВНЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА НА ДВЕ БЕДНИ ДУШИ ОТ ПРЕДГРАДИЕТО
*  *  *
ИСТОРИЧЕСКО УРАВНЕНИЕ С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ
* * *
ФРАГМЕНТ ОТ ПОЕМАТА „РЕГРЕСИЯ”
* * *
БУРЯ
* * *
АСОЦИАЦИЯ
* * *
ОТЧАЯНИЕ 2
* * *
 ДАЛИ
* * *
ОПИТ ЗА НАДЕЖДА
*  *  *
SUPREMUM VALE
* * *
МЪГЛА
* * *
30 МИНУТИ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, 5 МИНУТИ ПРЕДИ ИНФАРКТА
* * *
УТРИННО ПЪЛНОЛУНИЕ, РАЗМИСЛИ НА БЯЛОТО КУЧЕ
* * *
СЕДМА СТЕПЕН ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР
* * *
МЪНИЧКА НАДЕЖДА
* * *
ОТВЪД И ОЩЕ ПО-НАТАТЪК
* * *
ВЪЛНЕНИЕ
* * *
НЕДОВЪРШЕНО ПИСМО НА ПАСТИРА АВЕЛ ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА КАИН
* * *
ЖИВОТЪТ
* * *
«Вершина Смерть 5 Върхът Смърт 5»
* * *
СТРАШНИ ДУМИ (СМЪРТ 6)
* * *
РЕГРЕСИЯ
* * *
ТЪРСЯ ВРАГОВЕТЕ
* * *
ПАРАГРАФ 22, ПРЕДИ ДА ПРОЧЕТЕМ „ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ РАЯ”
* * *
Сам
* * *
ПОЗИЦИЯ
* * *
Всичко, събрано в два реда
*  *  *
ЖМИЧКА
* * *
АБСТРАКЦИЯ ЗА ВЯРАТА И ДОВЕРИЕТО
* * *
ХИЛОЗОИСТСКА ЕПИТАФИЯ ЗА ЕДНА КАТАСТРОФА
* * *
ЕХОЛАЛИЯ, ПОСЛЕДНИ НЕВРОНИ
* * *
СЕНКИ В МЪГЛАТА, БЪДЕЩЕТО СЕ ОТЛАГА ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ
* * *
ОБРАТИ
* * *
СТАРОСТ
* * *
БОЛКА
* * *
ПРОКЛЯТИЕ КЪМ ЛОШИЯ ЧОВЕК С ЖЪЛТИТЕ ОБУВКИ
* * *
ГРАДСКА БОЛНИЦА, ЕТАЖ МИНУС ТРИ, ИЗЛИТАНЕ
* * *
КРАЯТ НА МАГИСТРАЛАТА
* * *
ПРИТЧА ЗА ЛЕТНИТЕ СЪНИЩА НА РАЗНОСТРАННИТЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ
* * *
ПОД ЗЕМЯТА ТРИ ДЕНОНОЩИЯ СЛЕД БОЛКАТА
* * *
МОЯТА НЕВИДИМА ПРИЯТЕЛКА
* * *
МУШИЦА ЕДНОДНЕВКА
* * *
БИТИЕ, ГЛАВА 3, 12-14, ПРЕРАЗКАЗ
* * *
ДИЛЕМА
* * *

ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
* * *
КОГАТО ТИ ЛИПСВАМ
* * *
------------ * ---------- * ----------------
« Е «
Еднорог
*   *   *
ЕПИТАФИЯ
http://www.stihi.ru/2011/05/07/7337
*   *   *
Епитафия за хълма
*   *   *

« Ж «
Жена без сянка
*   *   *
Жмичка
*   *   *

 « З «
Залези
*   *   *
Здрач
* * *

« И «
Играта
http://www.stihi.ru/2012/02/26/9630
*   *   *
Измерения
*   *   *
Иронична стихограма за разпределението на благата
*   *   *
ИСТИНАТА
*   *   *
История на заболяването
*   *   *

« К «
Казус
*  *  *
КАКТУС В ПЕТИТЕ НА ХИМАЛАИТЕ
http://www.stihi.ru/2011/05/08/6685
*   *   *
Капан   
http://www.stihi.ru/2011/06/21/8182
*   *   *
Кардиограма на живота на моя двойник
*   *   *
Кога, Боже всемогъщи
*   *   *
КОНЯТ
http://www.stihi.ru/2014/02/13/19
*   *   *
Кораб със слънце на мачтата.
http://www.stihi.ru/2011/06/18/2895
*   *
 Кошмар
*   *   *
Краят на магистралата
*   *   *
Кръговрат
*   *   *
Калинка албинос
*   *   *

« Л « 
ЛЕБЕД В ЦЕНТРА НА ВСЕЛЕННАТА
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4021
*   *   *
ЛЕГЕНДА
http://www.stihi.ru/2011/05/08/5141
*   *   *

« М «
Мирис на къща
http://www.stihi.ru/2011/06/15/332
*   *   *
Мъка
*   *   *
Момиче в сватбена рокля
http://www.stihi.ru/2012/02/28/233
*   *   *
Моите ненаписани стихотворения
*   *   *
Моето последно стихотворение
*   *   *
Моите умни мисли, моите безумни мисли
*   *   *
Мушица еднодневка
*  *  *
Мъдра жътва
*   *   *

 « Н «
Най-хубавата блондинка 
http://www.stihi.ru/2011/05/29/6837
*   *   *
Негърка със синьо око.
http://www.stihi.ru/2011/05/23/3905
*    *   *
nilmediumest 
*   *   *

« О «
Огънят
*   *   *
Осма Божа заповед не кради.
http://www.stihi.ru/2011/06/26/868
*   *   *
 От другата страна на реката
http://www.stihi.ru/2011/07/03/6035
*   *   *
"От другата страна на реката"
http://www.stihi.ru/2011/05/03/1070
*   *   *
Отчаяние
*   *   *

« П «
Песни златни
*   *   *
Пътувания
http://www.stihi.ru/2011/05/15/9068
*   *   *
ПРАСЕ
http://www.stihi.ru/2011/06/15/424
*   *   *
Прах
http://www.stihi.ru/2012/02/22/256
*   *   *
Предателство   
http://www.stihi.ru/2011/05/17/4525
*   *   *
ПРИКАЗКА ЗА МАЛОУМНИЯ
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4166
*   *   *
Приказка за усмивката
*   *   *
ПРОМЕМОРИЯ ЗА ИСТИНАТА
http://www.stihi.ru/2011/05/08/6631
*   *   *
Побелела земля...
*   *   *
Почини си, моя съвест
*   *   *
Препиване
*   *   *

« Р «
РАЗГОВОР 1 - 13
*   *   *
Риболов
*   *   *
Разтворени бедра на просякиня
*   *   *

 « С «
САМОТА
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4390
*   *   *
Седма божа заповед не прелюбодействай
http://www.stihi.ru/2011/06/25/960
*   *   *
Сърдечни удари
http://www.stihi.ru/2012/02/27/41
*   *   *
Съвет към Красимир Георгиев 1
*   *   *
СЪВЕТ КЪМ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ 2
http://www.stihi.ru/2011/05/10/6664
*   *   *
Секунди
http://www.stihi.ru/2011/08/15/4096
*   *   *
Съмнение
*   *   *
Стихотворението
*   *   *
Страст 
http://www.stihi.ru/2011/06/01/3941
*   *   *
Стъпки
*  *  *
Списъкът
http://www.stihi.ru/2011/05/14/7336
*   *   *
Спомен за утробата
*   *   *
Смърт 1
http://www.stihi.ru/2011/06/01/6561
*   *   *
Смърт 2
*   *   *
Смърт 3
*   *   *
Смърт 4
*   *   *
Сърдечни удари
*   *   *
SUPREMUM VALE
http://www.stihi.ru/2011/06/23/4762
*   *   *

« Т «
ТАЗИ ГЛАДНА ЛАМЯ
http://www.stihi.ru/2011/05/13/6121
*   *   *
Тленна рана
http://www.stihi.ru/2011/05/15/9061
*   *   *

 « У «
УЛИЦА
http://www.stihi.ru/2011/07/05/7400
*   *   *
 Ухание
*   *   *
 Умря
*  *  *
   
« Ф « 
Фреска
http://www.stihi.ru/2012/02/26/8831
*   *   *

   « Ц « 
Цветен прашец
*   *   *
   
« Ч « 
ЧАШАТА
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4289
*   *   *

 « Ш « 

Шеста божа заповед не убивай.
http://www.stihi.ru/2011/06/24/7886
*   *   *
 60-годишен на дискотека
*   *   *
 
« Щ «
Ще се палят огньове 
http://www.stihi.ru/2011/07/18/7437
*   *   *
 
« Я «

Янтра
*   *   *
=================== ====================== ======================

КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ.  БОЛГАРИЯ


ЕПИТАФИЯ

http://www.stihi.ru/2011/05/07/7337


*  *  *

ЕПИТАФИЯ 

http://www.stihi.ru/2012/05/04/4658

Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)

*  *  *

Эпитафия

(перевод Б. Краковского)

http://www.stihi.ru/2011/03/02/1327

*   *   *

ЭПИТАФИЯ

(перевод П.Голубкова)
 
Море диких маков цветет,
Несмотря на дождя поток.
На перроне пОезда ждет
Полуюноша, полубог.

Семафор торопливо груб,
Цвет его – приговор для всех.
Осторожны укусы губ
В полуяблоко, полугрех.

ПоездА нынче не спешат,
График выбрав, не суету.
Снова в памяти ворошат
Полупамять, полумечту.

Счастья быстро умчит экспресс,
Скор, как гром ультразвуков он.
А в душе где-то место есть,
Полуистина, полусон.

Облетит с диких маков цвет,
Словно ложь, иль пыльца с сердец.
На перроне ждет поезд дед -
Полустарец, полумудрец.

Кормит крошками он голубей,
Без конца вспоминался чтоб
Скорый поезд судьбы людей -
Полусчастье, а полускорбь.

*  *  *

Эпитафия

Ольга Шаховская      

http://www.stihi.ru/2011/06/14/8900



*   *   *

"ЕПИТАФИЯ"

Перевод

Галина Шестакова 4   
http://www.stihi.ru/2012/07/27/5831


=========  ==============  ============

Красимир Георгиев

ЧАШАТА
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4289


*  *  *

Лариса Семиколенова

(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/09/15/6385


*  *  *


 ЧАША

Светлана Трагоцкая 2

  по мотивам болгарского поэта
     Красимира Георгиева

 http://www.stihi.ru/2011/06/04/6266

*  *  *

СТАКАН
 
(перевод с болгарского языка на руский язык:
Болеслав Краковский)

http://www.stihi.ru/2011/02/19/8203

*   *   *

ЧАША

Вольный перевод с болгарского языка
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
http://www.stihi.ru/2012/01/09/3830
               

*  *  *

Вольный перевод Юрия Кутенина   
http://www.stihi.ru/2011/12/09/5074



==========  =======  =====================

Красимир Георгиев

ПРАСЕ

http://www.stihi.ru/2011/06/15/424

*   *   *

Поросёнок Прасе.

Вольный перевод с болгарского яз
Наталья Каретникова
http://www.stihi.ru/2011/06/15/1793


===========  ===================== ==========

Красимир Георгиев

БАБИНАТА ПИТКА

http://www.stihi.ru/2011/05/22/3203

*   *   *

Бабушкины лепёшки.

Перевод с болгарского
Наталья Каретникова
http://www.stihi.ru/2011/05/23/1448


==========  ===========  ===============

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Тленна рана

http://www.stihi.ru/2011/05/15/9061


*  *  *

Ольга Шаховская
    
Красимир Георгиев Тленна рана

http://www.stihi.ru/2011/06/21/580

*  *  *
 СМЕРТЕЛЬНАЯ РАНА
(АВТОРИЗИРОВАННЫЙ ПЕРЕВОД         
 С БОЛГАРСКОГО ИВАНА КОВШОВА)
http://www.stihi.ru/2014/01/30/12266

================== ================== =================


Красимир Георгиев

Шеста божа заповед не убивай.

http://www.stihi.ru/2011/06/24/7886


*   *   *

Ольга Шаховская      

Шестая Божья заповедь:

«НЕ УБИЙ»

http://www.stihi.ru/2011/06/26/173



=============  ==========  ==================

Красимир Георгиев

Седма божа заповед не прелюбодействай

http://www.stihi.ru/2011/06/25/960



*  *  *

Седьмая Божья заповедь:
 
"НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВУЙ"

Ольга Шаховская

http://www.stihi.ru/2011/06/27/509      




===========  ===========  ===============

Осма Божа заповед не кради.

 Красимир Георгиев

http://www.stihi.ru/2011/06/26/868


*   *   *

Восьмая Божья заповедь:

«НЕ УКРАДИ»

Ольга Шаховская
http://www.stihi.ru/2011/06/24/734      



===============  ===============  ================

Красимир Георгиев

Мирис на къща

http://www.stihi.ru/2011/06/15/332



*  *  *

Запах дома 

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

http://www.stihi.ru/2012/02/18/1402


*   *   *

ЗАПАХ ДОМА

Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)

http://www.stihi.ru/2012/05/04/4718

*   *   *

 ЗАПАХ ДОМА

перевод с болгарского языка на русский язык

Елена Кама

http://www.stihi.ru/2012/04/02/9511



==========  ============  ===================


Красимир Георгиев

Гранична гора

http://www.stihi.ru/2012/02/21/4795



*  *  *


http://www.stihi.ru/2012/02/18/1394


(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

*   *   *

Красимир Георгиев

границы леса

Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)
http://www.stihi.ru/2012/05/04/4712


========  ====  ===========================

Красимир Георгиев

Прах

http://www.stihi.ru/2012/02/22/256


*  *  *

*  *  *

 ПРАХ 

Лариса Семиколенова

(перевод)

http://www.stihi.ru/2012/02/22/11238


*   *   *

Красимир Георгиев

Прах

Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)


======  ========  =======================

Красимир Георгиев

Играта

http://www.stihi.ru/2012/02/26/9630



=============  ==========  =================

Красимир Георгиев

Сърдечни удари

http://www.stihi.ru/2012/02/27/41


================  ==============  ==========================
Красимир Георгиев

Децата на болката

Болката – майката на мъдростта.
Ние сме децата й.
               
==============  ================================
Красимир Георгиев

Гласът на мъртвите

„Дан-дан!” – пулсират нощем нашите уморени слепоочия,
кънти, кънти, кънти монотонно песента на лунния барабан
като лишено от бъдеще бездомно многоточие.
Гласът на мъртвите – съвестта.

*  *  *

Лариса Семиколенова
(перевод)

Голос мёртвых 
 
http://www.stihi.ru/2012/02/16/1019


"Бом-бом!"- стучит толчками кровь в висках. И ночью
Рвёт грохотом ушные перепонки.
То к совести взывает голос мёртвых.
А будущее скрыто многоточием.


               
=================  =================  ====================
Красимир Георгиев

Горе в небесата, долу в небесата

От извора на живота вяра и безверие отпиваме,
храниме се с доверия и с предателства.
Деус – най-жестокият наш покровител.
Луцифер – най-съвършеният сред ангелите.
               
==============  ==============  ===========

Красимир Георгиев

Вятър ще вее, ще вали дъжд

Няма да се четат стихове на погребението.
Само 5-6 души ще хвърлят пръст върху гроба ми.
Някой ще отрони сълза, друг ще напсува времето.
И ще се превърна в спомен.
               
============  ===============  ===================

Красимир Георгиев

Два живота

Аз имам два живота.
Единият приключва.
Кладенец без дъно,
без прозорци къща.

Аз имах два живота.
Единият приключи.
Щастие без спомен,
пристан без завръщане.

*  *  *

Две жизни 

Перевод

Виктора Дубовицкого
http://www.stihi.ru/2012/04/04/7305

*   *   *


Две жизни 

Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)
http://www.stihi.ru/2012/05/04/4679

===========  ============  ==============

Красимир Георгиев

От другата страна на реката

http://www.stihi.ru/2011/07/03/6035



*  *  *

***
(перевод Мих.Юсина).

(http://www.stihi.ru/2012/02/13/6822)

 
*  *  *

Владимир Великодный

На iншому боцi рiки

Переклад з болгарської мови на українську

http://www.stihi.ru/2012/02/12/3990


*   *   *

Красимир Георгиев

На другой стороне реки

Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)
http://www.stihi.ru/2012/05/04/4692
               
===========  =============  ===========

Красимир Георгиев

Затворник

Бях затворник на живота, заключен
над зейналата бездна на забравата.
Освободиха ме. Направих своя избор.
Единственият истински затворник в ада е дяволът.

*  *  *

Просто Дорота      

УЗНИК

Был я жизнью, словно узник, заключён
над зияющею бездною забвенья.
Отпустили. И пришло вдруг озаренье:
ада узником- лишь дьявол быть приговорён.

               
===============  =================  ==================

Красимир Георгиев

SUPREMUM VALE

Раче мое, раче осмокраче,
ти ли си най-верният приятел?

http://www.stihi.ru/2011/06/23/4762

*  *  *

SUPREMUM VALE

Просто Дорота

Czy ten raczek-nieboraczek
jak uszczypnie, ma to znaczyc:
nie opuszcze az do smierci?

Czy ten raczek-nieboraczek
to naprawde moj przyjaciel
najwierniejszy…?

=  =  ========= ===============


Съвет към Красимир Георгиев 1

Час по час цял живот свеждай чело пред глупостта!
Пробий тъпанчетата си, извади очите си!
О, да, невежият е винаги между нас –
вмъкнал се е в одеждите на просветител...


============ ================= =====================

Красимир Георгиев

СЪВЕТ КЪМ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ 2

Краката ти са потънали в земята,
главата ти е потънала в небето.
Тази планета не ти е по мярка, приятелю,
потърси си друга планета.

http://www.stihi.ru/2011/05/10/6664

*  *  *

RADA DLA KRASIMIRA GEORGIEWA 2

Просто Дорота

W ziemie wrastaja ci nogi,
glowa juz topi sie w niebie.
Nie na twoja jest miare skrojona, moj drogi,
ta planeta-
znajdz inna dla siebie.


Красимир Георгиев

УЛИЦА

Вече виждам смъртта –
ето я, зад ъгъла.
Зад първия ъгъл.
Какво? Да остана на мястото си ли?

http://www.stihi.ru/2011/07/05/7400

*  *  *

Просто Дорота      

УЛИЦА

Вот и смерть уже видна-
за углом там ждёт она.
Прямо за первым...Так что же?
Дальше мне идти нельзя?...

=========  =======  ================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 1

– Ще те пречупя! – каза животът.
– Не ти остана време! – каза Красимир.

*  *  *

РАЗГОВОР 1 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Рискуешь ты разбиться!
А Красимир: – Не торопись, сестрица!

============= =================== ====================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 2

– Ти си глина в ръцете ми! – каза животът.
– Чакам творението ти, ваятелю! – каза Красимир.

*  *  *

РАЗГОВОР 2 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – В моих руках ты – глина!
А Красимир: – Я жду творенья властелина!

============= ========================= =============================


Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 3

– Не унивай, приятелю! – каза животът.
– Ти не си ми приятел! – каза Красимир.


РАЗГОВОР 3 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Не унывай, приятель!
А Красимир: – Скорей, ты неприятель!

=============== ======================= =============================


Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 4

– Който сее огън, жъне пепел! – каза животът.
– На мен ли говориш? – попита Красимир.

*  *  *


РАЗГОВОР 4 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Огонь посеяв – пепел пожинаешь!
А Красимир: – Не на меня ли намекаешь?

================ ===================== ===========================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 5

– Къде изчезна, приятелю? – попита животът.
– Заспах на 30 – отговори Красимир, – събудих се на 60.

*  *  *


РАЗГОВОР 5 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Ну, где ты затерялся?
А Красимир: – Лет 30 отсыпался!

==============  ======================== =====================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 6

– Времето е река – каза животът, – във водите й плуват миналото и бъдещето.
– А къде е настоящето? – попита Красимир.

*  *  *


РАЗГОВОР 6 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Знай: время – то река, чтоб в будущее плыть по ней из прошлого.
А Красимир: – Плыть вдаль изделека, без настоящего, чего же тут хорошего?

==================== ==================== ====================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 7

– Вселената се разширява! – каза животът.
– Животът винаги е твърде кратък! – каза Красимир.


РАЗГОВОР 7 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Весь Космос – расширяется!
А Красимир: – Жаль, жизнь – короткою останется!

======================= ======================== ========================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 8

– Приготви се за пътя! – каза животът.
– Смъртта винаги е ненадейна! – каза Красимир.

*  *  *

РАЗГОВОР 8 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Будь, Красимир, готов к дороге!
А Красимир: – Смерть – так нежданно на пороге!

===================== ===================== ========================

Красимир Георгиев

РАЗГОВОР 9

– Пак си тъжен! – каза животът.
– Не мога да избягам от себе си! – каза Красимир.

                Написано: 16.11.2009 г.
Красимир Георгиев

*  *  *

РАЗГОВОР 9 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Ты постоянно грустен!
А Красимир: – Кто ж от себя – себя отпустит!

===================== ==================== ====================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 10

– Изпитателният период приключи! – каза животът.
– Готов съм за вечността! – каза Красимир.

*  *  *
РАЗГОВОР 10 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Срок испытательный закончился!
А Красимир: – К уходу в Вечность приготовился!

====================== ======================== =======================

РАЗГОВОР 11

– Мъдростта носи страдание! – каза животът.
– Всичко е гонене на вятъра! – съгласи се Красимир

http://www.stihi.ru/2011/07/01/117

*  *  *

Просто Дорота      


РАЗГОВОР 11

- Сильно страдает, кто мудрость обретает!- голос жизни прозвучал.
- Любое дело тщетно- словно, гнаться за ветром!- ей Красимир отвечал.

*  *  *

РАЗГОВОР 11 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Мудрость дарит страдания!
А Красимир: – И томленье желания!

=================  =======================  ========================

Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 12

– Приижда чист мрак! – каза животът.
– Имаме звезди да гасим! – каза Красимир.


РАЗГОВОР 12 (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь говорит: – Мрак должен мир укрыть!
А Красимир: – Придется звезды погасить!
================ ====================== =======================


Красимир Георгиев
РАЗГОВОР 13

– Не можеш да избягаш от съдбата си! – каза животът.
– Ще те настигне! – съгласи се Красимир.

======================= ================ =================

Красимир Георгиев

ТАЗИ ГЛАДНА ЛАМЯ

Тази гладна ламя болката!
Ние сме храната й...

http://www.stihi.ru/2011/05/13/6121

*  *  *

Просто Дорота      


ЭТОТ НЕНАСЫТНЫЙ ДРАКОН

Боль – ненасытный дракон!
Нами питается он...


=====================  ===================

Красимир Георгиев

Негърка със синьо око.

http://www.stihi.ru/2011/05/23/3905
 
*   *   *
МОЯ ШОКОЛАДКА

Ольга Шаховская            
(авторизованный перевод)

http://www.stihi.ru/2011/07/01/3502



=========================================

Кораб със слънце на мачтата.

Красимир Георгиев

http://www.stihi.ru/2011/06/18/2895


*   *   *

КОРАБЛЬ С СОЛНЦЕМ НА МАЧТЕ
    
(вольный перевод)
Ольга Шаховская

http://www.stihi.ru/2011/06/17/205

============ ============= =============

Красимир Георгиев

Секунди

http://www.stihi.ru/2011/08/15/4096



================ ===================  =================

Красимир Георгиев

Песни златни

Тръгват сините жетвари
в изгревното утро.
И житата пак изгарят
все тъй земно мъдри.

В изгревното утро падат
класове класили –
на баща ми носят радост,
носят нови сили.

И житата пак изгарят.
Старите жетвари
срещат всеки житен залез
с песни нестинарски.

Все тъй земно мъдро пладне
бяга над земята,
сякаш иска да открадне
тези песни златни.

=============  ===============  ================

Красимир Георгиев

Фреска

http://www.stihi.ru/2012/02/26/8831



=============  ==========================  ===================

Красимир Георгиев

Момиче в сватбена рокля

http://www.stihi.ru/2012/02/28/233
               

===============  =====================  ============

Красимир Георгиев

Янтра

Янтра! Янтра! Луда Янтра,
за къде си се забързала?
Янтра! Янтра! Моя Янтра,
твоите води са мътни
като смътни тъжни спомени.
Може би си си припомнила,
вярата на сто бунтовника,
вярата,
с желязо вързана
в три синджира бели роби!

Янтра! Янтра! Луда Янтра,
за къде си се забързала?
Янтра! Янтра! Моя Янтра,
ти си днеска много тъжна.
Много тъжна, страшно тъжна.
И лицето ти сурово
с погледа си пак проболо е
туй небе, до болка синьо,
но не слънце –
там откриваш
главата на Балканджи Йово...

===============  ===================  =============

Красимир Георгиев

Връщане към Септември

Септемврийският месец се връща.
Всяка есен напомня въстание.
Ураганено ярък над къщите
пак се чува гласът на камбаните.

И когато Септември се върне
бумерангово упорит,
ме обхваща вседневно безсъние.
И усещам червения Вит.

Сякаш виждам пътеки простреляни
и бесилките в Саранбей.
Сякаш виждам до топа залегнали
Гео Милев и поп Андрей.

============  ======================


Красимир Георгиев

ПРИКАЗКА ЗА МАЛОУМНИЯ

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4166




*  *  *


СКАЗКА О ПОЛОУМНОМ.

Дословный перевод Бахмутова Виталия:


Нет уже ветряных мельниц, друг -
Они сгорели в сумерках
И земля под нами стала ровной и мелкой
Как обманчивая птица,
Настолько ровной и мелкой стала наша земля -
Хоть плачь...Такаая маленькая она,
Что ты не можешь видеть на ней глаз
Великана или рыцаря.

Под крышами замков и постоялых дворов
Ты будешь  искать глаза их,
А чудаки и неудачники будут смеяться над твоими неудачами:
"Заканчивай, старче,  эту сказку
О покровителе полоумных -
Второй перекрёсток налево - музей -
Занеси туда свои доспехи!"

Заколдованы и  свет, и солнце чудесное,
И ветер,
Добрые идальго!
О, синьоры, такие благоразумные и почитаемые,
Избранные -
Долго ещё будет слышаться конский топот над нашей землёй
И жалко,
Что мы не можем видеть на земле этой
глаз рыцарей и великанов.

*  *  *

Притча о безумце
 
(перевод Б. Краковского)

http://www.stihi.ru/2011/02/19/4504

========  ===============  =======================================

Красимир Георгиев

ЛЕБЕД В ЦЕНТРА НА ВСЕЛЕННАТА

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4021


     *   *   *

Разговор о душе.

Лариса Семиколенова
(перевод)

http://www.stihi.ru/2011/11/06/1274

*  *  *

Лебедь в центре Вселенной

(перевод Б. Краковского)

http://www.stihi.ru/2011/03/02/1337

===============  ===============  ==================

Красимир Георгиев

ДЕЦАТА НА КОСТЕНУРКАТА

http://www.stihi.ru/2011/05/07/7400



==========  ====================  ===============

Красимир Георгиев

Страст 

http://www.stihi.ru/2011/06/01/3941


*  *  *

Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/12/18/4801



=========   ========= ===================

Красимир Георгиев

ВОЙНИШКИ МАЙКИ   

http://www.stihi.ru/2011/05/20/4793


 
*  *  *


СОЛДАТСКИЕ МАТЕРИ   

Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/11/07/1224


*  *  *

СОЛДАТСКИЕ МАТЕРИ

 (перевод с болгарского языка на русский язык:
             Петр Голубков)

 (Моей маме)

В Вас столько доброты и ласки,
Цветет весна в глазах у Вас.
Гордые матери солдатские,
Других таких – не встретишь глаз!

С трепетом робким писем ждете,
Коротких строк от сыновей.
Там их сердец любовь найдете,
Что всякой сказки красивЕй...

И, словно в старой детской сказке,
Каждую ночь прекрасный сон
В казарме селится солдатской,
Как поцелуй Ваш, нежен он...

В Вас столько доброты и ласки,
Цветет весна в глазах у Вас.
Гордые матери солдатские,
Других таких – не встретишь глаз!


=======  ============= ==================


КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ЛЕГЕНДА

http://www.stihi.ru/2011/05/08/5141


*  *  *

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ЛЕГЕНДА

Перевод с болгарского языка
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ

http://www.stihi.ru/2011/05/15/1517               


==================================================

Красимир Георгиев

БОЛЕСТ

 http://www.stihi.ru/2011/07/29/6524



*   *   *

Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/09/22/869


=====  =======  ========

Красимир Георгиев

Предателство   

http://www.stihi.ru/2011/05/17/4525


Разголва съвестта бялото си тяло,
всмуква ни в цепнатината между краката си.
И няма връщане, защото вече ни е огряла
черната светлина, по-черната светлина, най-черната светлина.


*  *  *

Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/09/04/848


ПРЕДАТЕЛЬСТВО   

 
Бессовестно тело себя обнажало,
Извергнув меж ног чистоту из себя.
И белого нет... Его больше не стало...
Насквозь прогорел...И в душе чернота.

========  ====  ========= ==============

Красимир Георгиев

Най-хубавата блондинка 

http://www.stihi.ru/2011/05/29/6837

Очите й – ласкави,
косите й – сребърни.
Кръвта й гореща е.
Душата й сияе.

Гърдите й – торнадо,
устните й – океан.
Дали ще я срещна?
Не зная.

******************
Лариса Семиколенова

(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/09/04/3504


ПРЕКРАСНАЯ БЛОНДИНКА
 
Ясные очи - ласкают.
Косы - свет звёзд отражают.
Сердце любовью сияет,
Страстью горит, обжигая.

Груди её - торнадо,
Рот - океанская тайна.
Только такую мне надо.
Встречу ль мечту?
Не знаю.

 

*   *   *

Владимир Великодный

Найчарiвнiша бiлявка 

http://www.stihi.ru/2012/02/14/3663

Очi її – лагiдна нiжнiсть,
Коси – трепiтне серебро.
Кров її – палаюча вiчнiсть,
А на душi – безмежне тепло.

Груди її – торнадо вершини,
Вуста – океан неземний.
Тiльки не знаю – де тi стежини,
Що поведуть нас в край чарiвний?

========  ===========  =============



Красимир Георгиев

nilmediumest       

Прехвърчаме между думите и куршумите
с дива гордост в погледа, с кръпка от цвете в крилете.
Само тук-там някой сбъркан човечец
под керемидката си се е сгърчил.

*   *   *
Лариса Семиколенова

(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/09/09/761

ПУСТЫШКА 

Мотыльком между слов ты порхаешь и рад.
Гордо в крылья цветные заплаты вставляешь.
Но сними с гордеца слов цветастый наряд, –
А под ним лишь болванка из глины пустая.

========  ====  ===========

Красимир Георгиев

Пътувания
            
 http://www.stihi.ru/2011/05/15/9068

Нямат значение посоките, казва Буда,
важното е да не изгасва огънят.
Пътищата се правят заради пътуванията,
а не заради местата, към които водят.

*   *   *

Лариса Семиколенова

(перевод)
http://www.stihi.ru/2011/09/09/691

ПУТЕШЕСТВИЯ 

Будда изрёк:
– Пускайся в путь отважно,
Коль не погасишь ты огонь в груди.
Не столько направленье в жизни важно,
Как путь, которым будешь ты идти.

======  ====  ============ ==============

Красимир Георгиев

Капан   

http://www.stihi.ru/2011/06/21/8182


Когато ме научихте на щедрост,
очите ми пресъхнаха, учителю,
и ме превърна в свой длъжник
страхът, който скита в гърдите ми.

*   *   *

Лариса Семиколенова

(перевод)

http://www.stihi.ru/2011/09/15/6385


Ловушка 


Учился долго щедрым быть.
В глаза я истине гляжу,
Но страх сжимает мою грудь,
Что в вечных должниках хожу.

========  ============= ============


Красимир Георгиев

ДОЛЕТЯ ЕДИН ЛЕБЕД И МИ КАЗА   

http://www.stihi.ru/2011/05/07/7176


*   *   *

* (частичный перевод с болгарского языка на русский язык:
 Ольга Мальцева-Арзиани)

Побелела земля, побелели кудри мои, паутиной опутано и прошлое моё, и будущее,
а весна неосязаемо превратилась в зиму...

  *  *  *

* (частичный перевод с болгарского языка на русский язык:
   Виталий Бахмутов)

Побелела от снега земля, побелели и кудри мои,
Незаметно подкралась коварных седин паутина,
Укрывая, тайком от меня, белым саваном прошлого дни,
А весну – превращая в холодную белую зиму...

*  *  *

Прилетел Лебедь... Фрагмент 1 

Лариса Семиколенова

(перевод)

http://www.stihi.ru/2011/12/18/4837

 


http://www.stihi.ru/2011/05/07/7176

 *   *   *

Прилетел Лебедь... Фрагмент 2 

Лариса Семиколенова

(перевод)

http://www.stihi.ru/2012/03/20/222

По мотивам поэмы Красимир Георгиев
ДОЛЕТЯ ЕДИН ЛЕБЕД И МИ КАЗА
ПРИЛЕТЕЛ ЛЕБЕДЬ И СКАЗАЛ МНЕ

http://www.stihi.ru/2011/05/07/7176



*  *  *

ПРИЛЕТЕЛ ЛЕБЕДЬ И СКАЗАЛ МНЕ

(перевод с болгарского языка на русский язык:

Елена Кама)

 ( I ч., с 1 по 14 катрен)  http://www.stihi.ru/2012/05/26/8173

( II ч., с 14 по 31 катрен)  http://www.stihi.ru/2012/05/27/3107


*  *  *

* (частичный перевод с болгарского языка на русский язык:
       Петр Голубков)

Те два чувства большие душу мне иссушили…
С первым – солнечный день, майских красок кипень,
Со вторым – мрак ночной и январь ледяной…
Было всё у меня – море страсти, огня,
Но без свадьбы, сватов… Так – шальная любовь!
Были молнии, гром, стыд на всю был округу,
Пересуды людей и проклятья супругов…

  *  *  *

* (частичный перевод с болгарского языка на русский язык:
          Дорота Свяцка)

Побелела земля и волосы белыми стали,
Всё, что было, что будет, запуталось в паутину.
Я глядел и глядел, а так и не смог приметить,
Когда же эта весна вдруг превратилась в зиму...

*  *  *

* (частичный перевод с болгарского языка на русский язык:
    Наталья Каретникова)

Стала белой земля,
И кудри мои побелели.
В седой паутине и жизни былой колея.
Как же так получилось, что я
Не заметил, как стихли весёлые трели,
Как в студёную зиму весна превратилась моя?

==========  =========   ===========  ========================

Красимир Георгиев

САМОТА

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4390

Милиарди звезди               
сред милиарди               
галактики сред
милиарди вселени...
И аз.

*  *  *

Красимир Георгиев

Одиночество

http://www.stihi.ru/2010/11/09/4117
Перевод Б. Краковского

Средь миллиардов звезд,
галактик и вселенных…
Я одинок.

Перевод сделан для II Международного конкурса поэтических переводов
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"
http://stihi.ru/2010/10/12/1711

*   *   *

ОДИНОЧЕСТВО
(перевод с болгарского языка на русский язык:
Ольга Борисова)

Миллиарды звезд
Среди миллиардов галактик,
Среди миллиарды вселенных.
И я...

*  *  *

ОДИНОЧЕСТВО
(перевод с болгарского языка на русский язык:
Петр Голубков)

Звезд миллиарды в мильярдах галактик, без края Вселенная...
И я...


============  =================  =============================

Красимир Георгиев

Кошмар

Затворени сме в кристалната               
топка               
на дните.
Съдбата размахва своите чукове.

*  *  *

Красимир Георгиев

Кошмар

Подстрочный перевод
ВИТАЛИЯ БАХМУТОВА

Мы закрыты в хрустальном шаре дней.
Судьба размахивает своими молотами.

*  *  *

===============  =======================  ====================
Красимир Георгиев

Жена без сянка

Дълбока мъка е в очите ти стаена,
Дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.

И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд…
Съдбата на едно ребро Христово-
жена без сянката на мъж.

*   *   *
Красимир Георгиев

Женщина без тени

Авторизованный перевод
Болеслава Краковского
http://www.stihi.ru/2011/06/09/2199


==========  ==============  ===============

Красимир Георгиев

ПРОМЕМОРИЯ ЗА ИСТИНАТА

http://www.stihi.ru/2011/05/08/6631

За истината винаги се плаща.
От истината винаги боли.

*  *  *

ПАМЯТЬ ДЛЯ ИСТИНЫ
(перевод с болгарского языка на русский язык:
Ольга Борисова)

За истину всегда платишь.
От истины всегда больно.

*  *  *

ПЛАТА ЗА ИСТИНУ

(перевод с болгарского языка на русский язык:
 Петр Голубков)

За истину платить надо всегда.
От истины так больно иногда.


============  =============  ========================

Красимир Георгиев

ИСТИНАТА

Има!
Има друга истина!
През 70-а година след Христа
легионите стъпкаха Галилея
и запалиха Храма.
Истината изгоря в пламъците.
Няма друга истина!
Няма!

*  *  *

Красимир Георгиев

Истина (перевод Б. Краковского)
http://www.stihi.ru/2011/06/01/2061

Есть!
Есть к истине тропа другая!
В 70-й год от Рождества Христова
легионеры растоптали Галилею
и Храм сожгли.
Дороги к истине сгорели.
И нет иных путей!
Нет!

===========  ==========  ==================

Красимир Георгиев

Автограф

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4594

Когато старите ми кости
лакира червей сляп и глух,
сред гъстите житейски нощи
ще плува странният ми дух.
Ще търси своите омрази,
ще търси своя вечен грях
и чудно – кой ще те предпази
от този странен автограф?

*  *  *

Красимир Георгиев

Автограф

(перевод Б.Краковского)
http://www.stihi.ru/2011/03/18/1980



============  =========== =================

Красимир Георгиев

Легенда (из сб. Сага за самотници)
http://www.stihi.ru/2011/05/08/5141


*  *  *

Легенда

(перевод Б.Краковского)
http://www.stihi.ru/2011/03/28/2559



*   *   *

ЛЕГЕНДА

(перевод с болгарского языка на русский язык:
Наталья Каретникова)
   http://www.stihi.ru/2011/05/15/1517
 

=========================  ========================  ======================

Красимир Георгиев

Ще се палят огньове 

http://www.stihi.ru/2011/07/18/7437



 *   *   *
http://www.stihi.ru/2012/02/02/2575

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.) 


 
===============  =============  ==================

К. Георгиев

 Дети черепахи



Нагласям обектива на дактил, натискам копчето, блясва светкавицата.
И се сещам за невероятния фотограф Емил Кларк. Той ходеше върху върховете на света, потапяше се в житейски и океански бездни и мажеше с водка веждите си. За късмет. Бе изчезнал от погледа ми за дълго и когато зърнах върху някакъв електрически стълб некролога му, казах:
Значи, намери своята пропаст, приятелю?

*  *  *

(перевод Б.Краковского)

http://www.stihi.ru/2011/03/02/1332

Наводим объектив, нажимаем кнопку, срабатывает вспышка.
Вспоминаю невероятного  фотографа Эмила Кларка. Тот забирался на самые высокие вершины нашего мира, погружался в житейские и океанские глубины и напивался водкой до самых бровей. За удачу.
Он надолго исчез из вида, и когда я увидел похожий на электрический столб некролог, сказал:
- Значит, нашёл свою бездну, дружище?

==================  =====================  ===============  =====================

ДЕЦАТА НА КОСТЕНУРКАТА

К. Георгиев

http://www.stihi.ru/2011/05/07/7400



*  *  *


(перевод Б. Краковского)

http://www.stihi.ru/2011/03/02/1332


============  ============================  ===============  ====================
 
               
Красимир Георгиев

БАБА МРАВА, ВНУЧКА МРАВУЧКА И ВЕЛИКАН МРАВОЯШНИ

http://www.stihi.ru/2011/07/12/7445
   

================  ======================  ====================== 

Красимир Георгиев

КАКТУС В ПЕТИТЕ НА ХИМАЛАИТЕ

http://www.stihi.ru/2011/05/08/6685



Красимир Георгиев   

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4987

АЗ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ВСЕЛЕНАТА 

 

 
*  *  *

Лариса Семиколенова

(перевод)

Я - создатель вселенной 

http://www.stihi.ru/2011/10/08/4349




===========================   =========   ================

Думи

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4237

* * *

СЛОВА

Перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани

Солнце.
Облако.
Камень.
Песок.
Гибель.
Боль.
Непонятно.
Вечность.
Огненное.
Превратное.
Зёрнышко.
Слава.
Камень.
Песок.

День.
Год.
Век.
Эпоха.
Взрыв.
Вселенная.
Непонятно.
Личность.
Память.
Стон.
Забвение.
Камень.
Песок.
Камень.
Песок.

*                *                *
===========  =============  ================

Побелела земля...

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Побеля земята, побеляха косите ми, паякът оплете миналото и бъдещето в своята мрежа,

пролетта неусетно се превърна в зима.

*  *  *

Авторизированный перевод с болгарского

Ольги Мальцевой-Арзиани:

http://www.stihi.ru/2010/11/11/3092

Побелела земля, побелели кудри мои, паутиной опутано и прошлое моё, и будущее,
а весна неосязаемо превратилась в зиму...

*  *  *

Дорота Свяцка-
 
-перевод на русский язык
http://www.stihi.ru/2010/11/12/149

Побелела земля и волосы белыми стали,
Всё, что было, что будет, запуталось в паутину.
Я глядел и глядел, а так и не смог приметить,
Когда же эта весна вдруг превратилась в зиму...


==============  ================  ==================

Две големи любови

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Две големи любови изпразниха душата ми –

при първата беше ден, при втората е нощ, при първата беше пролет, при втората е зима,

нямаше в моя живот разкошни сватби и сватове,

имаше дива обич и гръмотевични страсти, имаше дълъг вятър, породен от проклятията на съпрузите
                на моите любими.

*  *  *

Две большие любви.

Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани:
http://www.stihi.ru/2010/11/05/2896

Две большие любви опустошили душу мою -

при первой был день, при второй - ночь, при первой буйствовала весна, а при второй - зима,

не было в моей жизни роскошных свадеб и сватов,

но были дикая любовь и страсть, грому подобная, был безумный ветер, порождённый
проклятиями
супругов

моих любимых.

*     *     *

Те два чувства большие - душу мне иссушили…
С первым – солнечный день, майских красок кипень,
Со вторым – мрак ночной и январь ледяной…
Было всё у меня - море страсти, огня…
Но без свадьбы, сватов… Так - шальная любовь!...
Были молнии, гром, стыд на всю был округу,
Пересуды людей и проклятья супругов…

Петр Голубков
*     *     *


==========================  =================  ====================

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Списъкът

http://www.stihi.ru/2011/05/14/7336

Изчезна списъкът на приятелите ни,
затрупан от цветя и скандали.
Мъртвите? Мъртвите може би ще ни чакат.
Живите? Живите са ни предали.


Смърт 1

http://www.stihi.ru/2011/06/01/6561

Събрах нещата си в последната хралупа.
Разчистих стари дългове, илюзии и земни плесени.
Да не забравя,
преди капака на ковчега да прихлупя,
да искам касова бележка от гробаря.


Тленна рана

Първа Божа заповед:  Да нямаш други богове освен Мене

http://www.stihi.ru/2011/05/15/9061

За всички вас – прашинки сред безкрая,
изплетох тежки трънени корони
и от безгрижния дворец на Рая
към адските неволи и омаята
на свобода и болка ви прогоних.

И в тази царска земна участ вречени,
открихте лъжебогове измамни
и в кръста ме затворихте, обречени
на миг живот и цяла вечност памет.

Дарих ви с трудна свобода да страдате.
Мъдрец, младеж и дух – в света триада
се извисява вашата Голгота.
И няма други богове, а само
в нетленното ми тяло тленна рана
и четири гвоздея от кръста на живота.


Беше пролетна вечер. С моя приятел Христо Банковски пиехме червено вино в "Дълбок зимник", когато ме попита:
– Можеш ли, поете, да опишеш смъртта си?
Час по-рано той описа смъртта си. А месец по-късно я намери.
Изминаха двадесет години. Правя разни нещица. Нося времето на гърба си, тапетите избледняха, но продължавам да се прекланям пред мъдреците. А преди час описах смъртта си. Имам още цял месец...
Да умреш във Варанаси

Скитам. Търся своята сянка и следвам посоката на вятъра.
Радвам се на днешния ден и се страхувам от идния.
И дописвам стиховете си и подреждам душата си,
а босите ми крака оставят топли следи върху Индия.

Слънцето разтваря над мен отвора на барабана
и докато се борят в мислите ми птиците и кучетата на покаянието и съмнението,
срещам старец и старица, ръка за ръка хванати,
срещам ги по пътя към последното им поклонение.

Бяха тръгнали тлеещите останки на телата им за свещения Варанаси –
най-свещения от свещените градове на земята,
там искаха да умрат, затова внимателно местеха сърцата си и стискаха в шепи духа си,
за да стигнат до Варанаси и да нахранят с дългия си живот устата на реката.

През дългия си живот имаха само един кон и една стряха,
но това си беше цяло богатство, защото бяха дарени с деца и прозрение.
Конят им беше буен, юздите му горяха,
а в колибата ден след ден се подготвяха за прекрасното плуване към вселената.

Варанаси – най-старият град на земята,
градът с две хиляди храма –
в него са славили победители и богове героите на Махабхарата,
в него са брали сочни плодове героите на Рамаяна.

Във Варанаси великият Ганг се насочвал право към небето,
във Варанаси били събрани духовете на предците и на бъдните,
Варанаси – портата съм света на пазителите на световете,
Варанаси – щастливото обиталище между зачеването и отвъдното.

– Това е светът, няма отвъден свят! – казвам. – Само нероденият е вечен.
Когато смъртният е отсечен от смъртта, изчезват и богове, и слово.
– Какво говориш, любезни сър, никой не знае, бели човече,
от кой корен ще се появи отново.

Никой не знае кога ще си отиде и кога ще се върне,
затова повече не товаря кривите гърбове на праведните със своето еретично мнение.
Ако поръсим с надежда изсъхналите си дънери,
може пък да израснат клони и да се върне зеленото.

Старецът – сокол, прибрал крилете си и завързал полета и тегобите
в смъртен и смъртоносен възел от мъдрост и безумие.
Когато се изтощи плътта, връща се към утробата
и ляга като змийска кожа върху мравуняк.

Старицата – сухо оризово зърно, лицето й прашно, а душата й бяла,
бе живяла достойно, не бе безчестила ложето на учителя, затова греят очите й,
сякаш са останали само очите и няма никакво тяло,
сякаш тялото вече е разпиляло пепелта си сред водите.

Във времето е впрегнат конят им, но юздите му вече догарят.
Бяха прелетели през живота заедно, като две влюбени птици.
– Тя беше млада и лотосоока! – казва старецът.
– А той гасеше горящи въглени! – казва старицата.

Но сега са сгърчени и студени лотосът и жаравата, затова пълзят към Варанаси.
Вали дълбок дъжд. Тревата пищи. Разстилат покров метри и километри и се нижат                благословения и проклятия.               
За да се радваш на дълъг живот, трябва да обикнеш старостта си,
а после да влезеш в окото на слънцето, да се разтвориш във вятъра.

О, велики Ганг, вземи ни със себе си и озари ни,
нас – стареца, старицата и поета,
нас – странните странници, пилигримите,
търсещи пътя към небитието.

И ни допуска до свещения Варанаси станът на съдбата.
Град като град, като останалите мръсен и скучен,
просяци пъплят по площада между нозете на реката,
във въздуха – сиви птици, на земята – дръгливи кучета.

Тече тежката река и тъче покаяние и съмнение станът.
– Съжалявам – бе казал лекарят, – но болестта е скоротечна!
Слънцето затваря над мен отвора на барабана.
Диагноза: вечност!

Целувам пергамента върху челата на беловласите.
Около нас танцуват и пеят просяци, а великият Ганг им приглася.
– Ти си добър син – казва някакъв грешник, – щом си довел до Варанаси
крехките лодки на майка си и баща си.

После на брега виждам сянка и допушвам последната си горчива цигара
и дописвам последното си стихотворение.
Всичко гори и всичко изгаря.
След майката и бащата идва прозрението.

– Аз съм всемогъщата смърт, аз съм коренът на бъдните неща – казва сянката на съдбата, –
аз съм безграничното обиталище на безкрая.
– Всичко върви от смърт към смърт – отговарям на сянката, – а после се разтваря във вятъра.
Това е точно така. Зная.

Скитах. Оставих топли следи. Готов съм за кремация.
Можеш ли, смърт, да разбереш поета?
Това е най-бляскавата ми рецитация.
Намерих сянката си! Спира сърцето ми...

И се издига етерният ми дух над свещения Варанаси.
Извира Ганг от земята и се влива в небето.
И дарявам на пеещите просяци пепелта си.
Можеш ли, смърт, да разбереш поета.

============== ================== ========================

Съмнение

Когато разучих
математиката, граматиката, науката за любовта,
науката за почитанието на предците,
леточислието, риториката, пътищата на предопределението,
учението за съществата, учението за войните,
познанията на змиите, връзката между небето и вятъра,

започнах да пиша каталог на моретата и островите.
Но нощем ме буди съмнението,
че може би все пак Земята е плоска.



Вървя по въжето

Вървя по въжето, опънато
от облака раждане към облака смърт.
Под мен е безсмъртната бездна.
Скачам!
               

Залези

Премятам се като уморена бълха над тази самотна планета.
Прехвърлям от залез на залез съдбата си.
Аз – малкият принц, който стъпка цветето
и целуна змията.


               

Спомен за утробата

Свит в лодката, плувам сред океана между дъното и небето.
Тихо е, намирам се в окото на бурята.
Преди да достигна до острова, ще измине цяла вечност.
Всичко останало ще бъде мимолетно.
               
================= ===================== =======================

Огънят

След полунощ – между един и два – това дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища,
безмълвно
и богато с дълга пъпна връв от улици
ще търси
при самотниците с още будни погледи,
препълнени с безумици и с нежна мъка –
огъня.
Между един и два – в часа на първата голяма обич,
в часа на първата желана и така опасна болка
безумно,
о, безумно е
след толкова
години
лутане
да търсиме сред диплите на своите сърца самотните
шейсет минути
от едно дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища.
Дали огнището е вече само експонат в живота ни
и мащеркова песен в него ненадейно пак ще лумне ли?

=================  ===============  ======================

Жмичка

Едно-две-три... – отброява смъртта.
От смъртта сред живота се крием.
Едно-две-три... – отброява животът.
От живота къде да се скрием?
============ ============= ============
Отчаяние

Нека гръм ме удари! Нека гръм ме удари! Нека гръм ме удари!
Заменям
пълноводна река от минало срещу капчица бъдеще,
планина от история срещу прашинка надежда.
               

Мъка

Мъка ме е обикнала мен, дълга и тежка мъка,
страстно,
дяволски страстно ме е обикнала.
Скътани,
търся в душата си има ли още скътани
стихове.
Бягахме –
беше така прекрасно и светло –
бягахме
към онези далечни златни пясъци.
Аз ли бях,
аз ли бях най-неприветливият?
Спряха ме –
пистата беше само за веселяци.
Вино ли,
вино ли не ми достигна,
или не ми достигнаха приятели?
Господи, колко много митинги
и сред тях колко доброжелатели!



Еднорог

Чудо нечувано, чудо невиждано –
спря ме на пътя млад еднорог!
Тропна копито в земята и ме попита загрижено:
– Още ли търсиш верен приятел?
               
=========== ================== =======================

Препиване

Болен от безверие и мъка,
сред съня си кладенци откривам –
изворите им тревога лъхат,
а водата им е дестилирана.
И след сънотворното препиване
всяка нощ насън се чудя:
колко много станахме стерилните,
лудите къде са, лудите?


Предчувствие

Гол –
както ме е майка родила,
космат и страшен
някоя есен
ще забравя мислите си –
нечестивите,
ще потърся Песента на песните –
за елени жадни,
скоро раждани,
за препълнени със земно жито чаши.
Граждани ще ми се смеят –
граждани,
нощите са тайнствени
и страшни са,
обвържете в сън
добро и важно
зад дебели плюшени пердета.
А пък мен
ще ме пресрещнат стражници –
да се ходи гол
не е прието.

               
Трето – да подправиш храната си със смърт. Да станеш част от творческите образи, да влезеш в поантата. Да разбереш има ли дъно поетичната бездна, има ли още по-страшно предизвикателство.
Бях там, видях я, докоснах я. Носът й бе разяден, дланите й бяха разтопени, месата й капеха. Търсеше чудо, а аз исках да изживея невъзможното, затова се срещнаха погледите ни.
И откачената муза ме попита:
– Можеш ли, поете, да се любиш с прокажената?
Любов в езерото на прокажените

Когато преди години пишех стихове и превземах светлите върхове на тъмна Индия,
обхождах прашните дюни на пустинята Тар и се опивах от греховната красота на камъка и от древния пясък на пълнолунието,
срещнах девойка с чуканчета вместо ръце и с разяден нос, от косите й капеше плът, но върху чуканчетата пееха гривни, а челото й бе украсено с бинди,
срещнах я до горното езеро над Храма на маймуните.

Около лечебната локва бяха клекнали буци с разлагащо се месо и отлюспваха от телата си тлен и сажди –
тук бяхме извън посоките на света, отвъд боговете, демоните и робите,
тук Вселената бе пълна с цветя, защото тук идваха да търсят надежда и покой прокажените –
корените им растяха нагоре, клоните им надолу, а душите им пълзяха към собствените закърнели утроби.

Срещнах очите на девойката с пеещите гривни и се развихри странна стихия –
светна биндито на челото й, светна биндито на душата й,
синя птица и зелена птица сляха отвъдния свят и този свят в магията –
да бъде дъжд, да бъде здраве, да бъде някога поне веднъж смъртна страст под вятъра.

И докоснах нежните чуканчета и целунах прокажената и се потопихме в отлюспените сажди,
и заплувахме блажено в езерото на обречените и поетите,
и съблече принцесата змийската кожа на страданието,
а върху тялото й цъфнаха уханни сандалови цветчета.

Може би бе решила, че аз съм бога на смъртта Йама
и че съм дошъл да я взема с колесницата си.
Тръснаха луди гриви конските глави, блесна безкрайна кълбовидна мълния над храма
и дамгоса сърцето ми голата топла топка на девицата.

Ние вече не бяхме в този свят и още не бяхме в отвъдния свят, пеехме очистителни химни в междинния свят, реехме се между небето и земята,
а онези с качулките клечаха в кръг около езерото и ни гледаха с остатъците на очите си,
чоплеха нечисти сили от кармата и пиеха амброзия от болката, докато капеха месата им.
Ние с принцесата бяхме жар, родена от времето, бяхме надежда за братята и сестрите,

бяхме храна за дишането с изгнили дробове, бяхме и живото, и яйцето, и зърното.
Аз бях грозното пате, тя бе лебедът, а двамата заедно бяхме прераждането.
Аз бях смъртта, а тя бе животът.
Когато плисна черният дъжд и изригна белият вятър, обладах принцесата на прокажените.

И се развихри смъртна страст, разлюля се храмът, пламна сред водите огнената ни клада,
гръмна любовен гръм и се завъртя колелото на телата ни между земята и небето.
Битието зачена небитие – поетът вече не беше поет, а страдащият вече не беше страдащ,
ние бяхме горчивия залък в устата на боговете.

Боговете ни сдъвкаха, после ни изплюха и ни разпръснаха на милиарди места сред безкрая –
имахме много пристанища и много форми, бяхме последните, но бяхме и първите.
Стенеше в екстаз разпадащата се плът и вече не знаехме
къде е смъртта и къде е безсмъртието.

Там някъде горе някой може да знае къде е живата вода, а може и нищо да не знае този някой.
Как се сресват косите на вятъра? Има ли дъно бездънната бездна?
Както ледът носи върху плещите си огъня и както пъстрата крава дава бяло мляко,
така от грозните белези на белязаната девица извираше божествена нежност.

Тя бе принцесата без устните, която бе копняла някой да я целуне.
Поздрав на теб – повелителю, който влизаш в тялото ми,
поздрав на теб – пороен дъжд, поздрав на теб – поройно здраве, поздрав на вас – страстни маймуни!
Тя бе златото, закопано от убийци в полето и изровено от мен – скиталеца.

Изтече времето. Вече не превземам светли върхове. Мълниите потънаха в годините.
Корените завладяха въздуха, а клоните пробиха земята.
Черепите на конските глави ръждавеят сред пясъците на пустинята.
Окапаха косите на вятъра.

Вече не пиша стихове – трудно е с тези дяволски чуканчета и с тези коварни дупки в мозъка.
Синя птица и зелена птица тръгват на дълъг път към поредното пълнолуние.
Обикалям горното езеро над Храма на маймуните – сред водите мъждука огънят ми –
и чакам съдбата си. Чакам да ме целуне.


Смърт 2

Когато желанията ми станаха по-малко
от малкото пространство в сърцето ми,
възседнах черния бивол.
Небесните прозорци се отвориха...

================== ==================== ==================== ====================

Епитафия за хълма

Засадихме Голгота с лозя.
От кръстовете потече вино
и светът бе разпънат между миналото и бъдещето –
с лице към бъдещето, с гръб към миналото.
Изкоренихме лозята.
Изпихме виното
и се разкрачихме между живота и смъртта –
с лице към смъртта, с гръб към живота.

               
Смърт 3

Вдишването е като житено зърно,
издишването е като оризов кълн.
Диханието – жертвеният кон,
препуска сред небесните полета.
Когато се озъби, блясва мълния.


Цветен прашец

Тази добра и очаквана пролет донесе ни
невероятно,
незабелязано цветен прашец по клепачите –
тъжни и луди.
Пак ли, унесени в топлия полъх на песните
светли и златни,
пак ли, забравили болка и лудост, и плач,
ще се събудиме?
Ще завалят дъждове неочаквани, силни, провлачени,
топли и сити
капки ще смъкнат от погледа цветния прах,
светъл и златен.
Само очите, отново потънали в болка и лудост, и плач,
само очите ни
как ще живеят до другата пролет без капчица грях –
невероятно!


Кръговрат

Всеки ден на Земята умират 250 000 души.
Телата им потъват в могилата, а душите им се издигат над хребета.
После телата и душите се връщат.
Всеки ден на Земята се раждат 500 000 бебета.


Мушица еднодневка

Участ невероятна!
Щастие най-голямо!
Да се родиш от росата,
да се окъпеш в пламъка!


Ухание

Когато бабата на баба ми е била малка,
написала писмо до внучката на внучката ми.
Изпратила писмото и получила отговор.
Ето ги писмата на двете момичета.
Ухаят на теменужки.
======================== ======================= =============================

Казус

Поле. Сред полето цвете. Под цветето злато.
На кого е златото под цветето в полето –
на убития, от когото е взето,
на убиеца, който го е закопал в земята,
или на пътника, който застане до цветето?
============== ================ ===================

Моите ненаписани стихотворения

Зачевах ги на обратната страна на луната.
Каква тъмнина, Боже, какъв студ!
Всеки миг погребвах зародишите им в душата си.
Душата ми е огромно гробище.


Смърт 4

Натрупах годините една върху друга като съчки –
любов върху любов, омраза върху омраза.
Ето я, идва светулката,
която ще запали кладата...
================== ================ ==================

Риболов

Аз и животът отидохме на риболов.
Миналото ме закачи на кукичката си
и заметна стръвта към настоящето.
Разпънат върху кукичката,
чакам бъдещето.
               
               
Краят на магистралата

Заплита пътят своите вълни
и там, където се рушат посоките,
потъваме в горещия асфалт.
Отгоре остават очите ни.


Глобализация

Гората бе приета в Съюза на полетата,
бедният стана свободен, а злият стана благ.
Но в лудницата
на тази интеграция на горската нация
вълкът единак
бе изяден от овчата глутница.


Стихотворението

Написах стихотворение за самотата.
Написах го от края към началото, отдолу нагоре, отзад напред.
После разпилях буквите, разпънах думите, задрасках изреченията.
Смачках листа и го хвърлих в огъня.
Всяка нощ стихотворението ме преследва...
               

Кога, Боже всемогъщи

Построихме къщите,
асфалтирахме улиците,
павирахме тротоарите.
Кога, Боже всемогъщи,
кога превърнахме мечтите си в кошмари?
               



Умря
добрият самарянин – този, който всяка сутрин с изгрева,
надвесен кротко над безкрайни покриви
и непробудни уморени сънища,
разменяше безшумно топлата си обич за печал
и с мъките на хората
зазиждаше за хоризонта градоносни облаци;
добрият самарянин, който всяка сутрин,
събираше в широкопола шапка от децата в парка милостиня – прашки,
и срещу тези прашки обясняваше на малчуганите,
че най-добрите ветропоказатели не крият погледи от вятъра;
добрият самарянин, който дълго бродеше
след полунощ по тъмни улици на тъмни градове и търсеше самотници
и им разказваше живота си.
Умря от старост.
Погребаха го в тесен гроб
привечер
без музика и кръст
(отдавна бяха спрели да изпращат с кръстове),
а някаква старица – сбръчкана и малка,
постави над добрия самарянин цвете.


Върхът (Смърт 5)

Летях, тичах, вървях,
сега пълзя към върха на суетата.
Все по-стръмен става пътят към бъдещето.
Върхът е два метра под земята.


Всичко, събрано в 4 реда

Името, мисълта, речта, умът,
стремежът, силата, любовта, познанието,
въздухът, храната, огънят, водата,
паметта, дишането, надеждата.

               
Истината

Има!
Има друга истина!
През 70-а година след Христа
легионите стъпкаха Галилея
и запалиха Храма.
Истината изгоря в пламъците.
Няма друга истина!
Няма!


Здрач

Първо изчезнаха приятелите.
Изпариха се в здрача на годините.
После в здрача изчезнаха роднините, познатите, враговете.
Душата ми пресъхна от този безумен здрач,
тялото ми стана прозрачно.
Седя на ръба на планетата и чакам тъмното.


История на заболяването

Разболях се от любов.
Ампутираха сърцето ми.
Сега съм добре.


Сърдечни удари

Главоболни дните падат върху черепи и сънища
като глухо предсказание за прииждаща беда,
сякаш някаква грамада от преоценени съвести
преоткрива стари истини, прави стари чудеса.

И гигантска въртележка от очакване и спомени
чопли нашите желания за оазисни води.
С нестинарски бързи крачки пак събитията гоним
върху сивата жарава на мозъчните си кори.



Кардиограма на живота на моя двойник

Прахосах дните си да трупам спокойствие.
Прахосах годините си от тревоги да се опазя.
Толкова неизживени любови!
Толкова неизстрадани омрази!


Запознахме се някъде по планините. После животът сближи съдбите ни. На един от рождените му дни подарих на Нико Керински кактус – огромен бодлив боздуган, който цъфти само една нощ в годината, но цветът му дълго размахва приказния си аромат.
– Знаеш ли я тази непалска поговорка? – попита Нико. – Кактус се подарява на кръвен враг или на изпитан приятел!
Бяхме приятели. Някакъв луд го застреля близо до Босфора, но това вече е съвсем друго стихотворение.
====================== ========================= =================================

Абстракция за вярата и доверието

* Вяра – убеждение, че нещо е истина.
* Доверие – вяра в нечия добросъвестност.

Засяхме с бели плевели небесните полета.
Ожънахме черни светкавици.


Иронична стихограма за разпределението на благата

Убедиха ни, че справедливо
нещата са разделени.
За тях – шампанското пенливо.
За нас – хайверът. Зеленият.

               
Приказка за усмивката

Когато хората станаха тъжни и сиви,
моето небесно момиче се усмихна.
Усмивката й се превърна в нива.
И изкласиха хиляди усмивки.


Мъдра жътва

Тракат каруците,
тракат забързани
като влакове.
Бременни нивите,
тежко жито вързали,
сърпове чакат.

Тръгват жътварите,
тръгват премъдри те.
Горди ръкойки
тихо изгарят
своите сънища
житено-огнени.

Спират каруците.
Тежки мегдани
чакат житото.
И пламва слънцето
в черните длани
на бащите ни...


Калинка албинос

През измамната зима на Хирошима
един тъгуващ пилот нарисува
странна картинка – бяла калинка.
На крилцата й – 71 379 летни снежинки.

=================== =============== =============

Дилема

В тъмнината вилнее
този труден въпрос!
Законите на Мойсей
или прошката на Христос?


Почини си, моя съвест

Измори ли се да следваш глупака, моя съвест?
Седни на бордюра, почини си!
Сам по мръсната улица продължавам.
Ще допиша ръкописа на живота си и ще те чакам
на кръстовището между суетата и забравата.

============== =============== ====================

60-годишен на дискотека

Някакъв афиш ме води в храма на тънките прашки.
Нямам представа що за хора се молят в този храм
и що за птици се въдят в този храм,
но не питам и влизам юнашки;
знам, че едва ли ще ме изпъдят.
Оглеждам се в нечии устни, после пия от устните
и ме залюлява люлката на ритъма.
Ето,
тийнейджърките ме качват на крилете си
и се издигат над дансинга.
Всемирът около мен пулсира.
Вали страст на кристали,
гърча се под водопада и ме обтичат
най-хубавите гърди на най-палавите момичета.
Прелитаме над дансинга,
пияни от светлини, звуци и движения.
Почерняло ли е среброто в косите ми?


Измерения

Чакам те.
Ще се срещнем, въпреки че
ти си хубава, аз съм грозен,
ти си млада, аз съм стар.
Живеем в две различни вселени,
разделени от светлината и мрака,
но ще се срещнем.
В сънищата ми.


Моето последно стихотворение

Доизцеждам душата си,
но почти нищо не е останало.
Само капчица мъка,
капчица болка,
е, може би и капчица с аромат на бадеми.
Няма я любовта,
няма я дори омразата.
Как тогава да завърша
проклетото стихотворение?


Моите умни мисли, моите безумни мисли

Моите умни мисли –
моите безумни мъчители!
Със скали ме затрупаха,
с вода ме заляха,
изсмукаха очите ми,
пречупиха гръбнака ми.
Моите умни мъчители –
моите безумни мисли!


Стъпки

Ще ни забравят.
Ще бъдат забравени тези,
които са ни забравили.
Ще бъдат забравени и тези,
които са забравили тези,
които са ни забравили.
Ние сме стъпки в морския пясък,
които морето ще заличи.




================  ========================  ========================

     Красимир Георгиев

Разтворени бедра на просякиня

Вървях по безкрайните улици на вечния град и се питах
къде е посоката на посоките, къде е утробата на времето.
За два пътя на смъртните бях чувал – към боговете и към жените,
на този огън и най-нисшата твар, и върховният разум принасят семето си.

Там някъде, сред диплите на есенния здрач до една локва ме докосна просякиня.
Лицето й бе набръчкано от умора, слабините й плачеха и пулсираха, накуцваше.
Разтвори кафява шепа пред сянката ми и през шепата просто не можех да премина,
защото дрипите й светеха, а бедрата й скърцаха като претоварена каруца.

По кожата й бе засъхнала кръв – ален сок от посечена акация.
Който не познава тези два пътя е като хищно насекомо.
Както всяка жена, която бе имала менструация,
три дни просякинята не бе пила от бронзов съд, а след това бе облякла нови дрехи.

Бе изхвърлила мръсните дрипи и се бе пременила в дрипи от нежно бяло,
а когато се срещнахме, бе намерила локва и миеше тялото си
и разбрах, че захвърляше тялото си и отиваше в ново тяло.
Тя не продаваше плът, тя гордо просеше, а плътта си подаряваше.

Беше петнадесетгодишна. Просеше близо петнадесет години.
И кръстосваха дългите улици чистите дрипи на девицата
и очакваха мътните локви на вечния град да премине
нейният цар – стражът, съдията, водачът на колесницата.

Аз бях водачът, бях повелителят на желанията, затова разбрах, че мога
да сляза от колесницата и да премина през границата между световете.
И разбрах, че това не е просякинята, това е жената-огън,
просякинята се превърна в майката на боговете.

Чух, че бедрата й стенат: "Ние сме изгарянето, но ние сме и светкавицата!",
и прогоних демоните на традициите и благоприличието.
И видях, че локвата всъщност е любовна жарава.
И започнах да отмивам червения сок от кожата на момичето.

Колкото океанът е вместилище на всички води, толкова
кожата е вместилище на всички докосвания и страстни сънища.
Ако някой не е преминал през тази сладка болка,
значи цял живот е палил в огнището си пепел вместо въглища.

Кожата й беше твърда и мека като жива преса за изстискване на лимони,
скутът й беше жертвен олтар, а косъмчетата й – трева за жертвоприношение.
Както плодът на мангото къса връзката си, така пламна огънят
и вулвата й ме всмука в черната си дупка с чудовищната гравитация на наслаждението.

И влязох вътре – влязох в достославната до върха на ноктите, до края на пъпа влязох,
влязох като нож в ножница, закалени в сърцевината на пламъка,
слабините й бяха горивото, косъмчетата – дим над морава, влагалището й – клада от оргазъм,
като гъсеница придърпвах плътта от една тревичка на друга и разгарях кладата.

Може би бях за нея само дребна монета в чашата за подаяния между бедрата й.
Както пчелите събират нектар от различни дървета,
а след това медът не знае кое дърво е съдбата му,
може би така мръсницата разтваря солта на мъжете в локвата на битието си.

И така да е, когато влеят водите си в морето реките на всичките любовни желания,
когато се развържат всичките възли на сърцето,
смъртният става безсмъртен и златен диск покрива лицето му със своето странно заклинание:
който не познава тези два пътя към боговете и към жените, става хищно насекомо.

Тя отново облече бръчките върху своите петнадесет години,
Влезе в белите дрипи и тръгна накуцвайки по безкрайните улици, за да проси и плаче.
Поотърсих боклука, закопчах панталона си и се сетих, че не съм я питал за името й
и че съм забравил да дам на просякинята петаче.

=======================  ===============================  =============================
Красимир Георгиев

Двустишия
-- -- ----
--- -- ---

КОШМАР

Затворени сме в кристалната топка на дните.               
Съдбата размахва своите чукове.


КОШМАР (перевод с болгарского языка на русский язык: Виталий Бахмутов)

Мы закрыты в хрустальном шаре дней.
Судьба размахивает своими молотами.


КОШМАР (перевод с болгарского языка на русский язык: Людмила Громоглазова)

Закрыты мы в хрустальной сфере дней,
Судьба размахивает молотом над ней.


КОШМАР

(перевод с болгарского языка на русский язык: Болеслав Краковский)
http://www.stihi.ru/2010/11/09/4060

В хрустальном шаре наших дней заключены,
И молота судьбы мы ждать обречены.

*Перевод сделан для II Международного конкурса поэтических переводов
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"
http://stihi.ru/2010/10/12/1711

*  *  *


КОШМАР (перевод с болгарского языка на русский язык: Дорота Свяцка)

Повседневности хрустальный шар
держит нас – не отпускает.
А судьба над ним молотом своим
машет – пощады не знает.

*  *  *


КОШМАР (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

В хрустальном шаре заперев нас днями,
Судьба размахивает молотом над нами.

*  *  *


КОШМАР (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Кама)
http://www.stihi.ru/2012/04/17/7866


Закрыты мы в хрустальном шаре дней –
Под молотком Судьбы становимся ловчей.


В КОМПЛЕКТЕ (шутки по мотивам: Елена Кама)

В комплекте – дней хрустальных шар
и молотки Судьбы. Кошмар!

================ ===================== ==========================

Красимир Георгиев

СРЕЩА

Имам любовна среща със съдбата.
Куршумът с моето име ме чака зад ъгъла.

*  *  *


ВСТРЕЧИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

С судьбой имел любовные я встречи.
А пулю в сердце – за углом я встречу.



*  *  *

ВСТРЕЧА
 
перевод с болгарского языка на русский язык
Елена Кама

 http://www.stihi.ru/2012/04/17/8416

1.


Сегодня любовная встреча с судьбой,
но пуля надписана той же рукой.

2.
Меня судьба поцеловала - счастливчик,
а отвернулась, пули именной готово жало.
Прощай, любимчик!





============== ======================= =============================

Красимир Георгиев

ЧАКАЛНЯ

По стените растат маргаритки и лишеи.
Животът – чакалнята на смъртта.



ЗАЛ ОЖИДАНИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

По стенам растут маргаритки, но верьте:
Жизнь – это лишь зал ожидания смерти.

=========  =============  ===================


Красимир Георгиев

ВЕЧНОСТ

Когато костите ми се превърнат в пясък,
целият свят ще мине през очите ми.

Жизнь говорит: – Ну, где ты затерялся?
А Красимир: – Лет 30 отсыпался!



ВЕЧНОСТЬ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Когда мои кости сотрутся в песок,
Весь мир сквозь глазницы польется в висок.

===================== =============== =========================

Красимир Георгиев

СПОМЕН ЗА ЛЯСТОВИЦА

Бурята. Лястовичето гнездо.
Покривът заплака.



ПАМЯТЬ О ЛАСТОЧКЕ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)
 
Гроза. Ласточкино гнездо.
Крыша начала плакать.

==================== ========================= ============================


Красимир Георгиев

ДОГОВОР

Сключих договор с дявола – моята малка душа
срещу цели 15 минути слава.



КОНТРАКТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Заключила пакт с дьяволом – моя душа
Голы 15 минут славы.

======================= ===================== ===================

Красимир Георгиев

НЕДОВЪРШЕНО УРАВНЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА НА ДВЕ БЕДНИ ДУШИ ОТ ПРЕДГРАДИЕТО

Два влюбени минуса,
прегърнати в плюс.



НЕЗАКОНЧЕННОЕ УРАВНЕНИЕ О ЛЮБВИ ДВУХ БЕДНЫХ ДУШ ИЗ ПРИГОРОДА

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Двух минусов единый пульс
Их превращает в один плюс.

============================  ===================  ===================

Красимир Георгиев

ФРАГМЕНТ ОТ ПОЕМАТА „РЕГРЕСИЯ”

И ни погълнаха
кривите огледала на живота...


ОТРЫВОК ИЗ ПОЕМЫ „РЕГРЕСИЯ” (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

И поглотили их тела
кривые жизни зеркала...

============================== ====================== =======================

Красимир Георгиев

БУРЯ

Мечът на мълнията разсече небето.
От раната потекоха звезди.


БУРЯ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Меч молний небо рассечет.
Звезда из раны потечет.

===================== ================== ======================

Красимир Георгиев

АСОЦИАЦИЯ

По покривката пълзи мравка.
Разширява ли се вселената?



АССОЦИАЦИИ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

По скатерти букашечка взбирается.
Вселенная и дальше расширяется?

=====================  ================== ====================

Красимир Георгиев

ИСТОРИЧЕСКО УРАВНЕНИЕ С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ

Един немец ми разказа за Втората световна война.
Опитах се да го разбера.



ИСТОРИЧЕСКОЕ УРАВНЕНИЕ С ДВУМЯ НЕИЗВЕСТНЫМИ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Один немец рассказал мне о Второй Большой войне.
Сделать вид я постарался, будто всё понятно мне.

================= ====================== ====================

Красимир Георгиев

ОТЧАЯНИЕ 2

Тъмно е. Лягам на пътя. Чакам.
Идва моята прекрасна годеница.


============= ======================  ===========

 Красимир Георгиев

 ДАЛИ

Дали очаквано, дали внезапно,
дали по съмнало, дали по мръкнало,
дали ще тръгнем, дали ще стигнем,
дали до рая, дали до пъкъла?

================ =========== ===========

Красимир Георгиев

ОПИТ ЗА НАДЕЖДА

Аз съм кладенец сред пустинята.
Жадните се оглеждат в дъното ми.



ОПЫТ НАДЕЖДЫ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Я – колодец средь пустыни всё равно.
Поспешите заглянуть ко мне на дно.

==================  ===========  =============================


Красимир Георгиев

SUPREMUM VALE

Раче мое, раче осмокраче,
ти ли си най-верният приятел?

*  *  *

SUPREMUM VALE
 
(перевод с болгарского языка на польский язык: Дорота Свяцка)

Czy ten raczek-nieboraczek
jak uszczypnie, ma to znaczyc:
nie opuszcze az do smierci?

*Словарь: supremum vale (лат.) – последнее прости; рак – рак (зоол.), рак (мед.); приятел – друг, приятель.

Подстрочник:
 раче (умалительное название слова „рак“) мое, раче осмокраче (так говорят дети: это рак, который имеет восемь ног), ты самый верный друг? (Здесь несколько поэтических пластов, главный из них: болезнь рак как верный друг тебя не покидает.)

*  *  *


ПОСЛЕДНЕЕ ПРОСТИ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Рак мой, „раче осмокраче”,
Друг ты мне, или иначе?

========================= ================ ==================

Красимир Георгиев

МЪГЛА

Къщите загубиха горните си етажи.
Главата ми се пръска от спомени.



ТУМАН

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

В домах повыше этажи теряются.
А голова от мыслей разрывается.

==================== =================== ===================

Красимир Георгиев

30 МИНУТИ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, 5 МИНУТИ ПРЕДИ ИНФАРКТА

Галя нежно клавишите на думите.
Тишината ухае на детелина.



30 МИНУТ ДО ПОЛУНОЧИ, ЗА ПЯТЬ МИНУТ ДО ИНФАРКТА

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Осторожно ласкать ключи слова.
Молчание запах клевера.

===================== ================== =========================

Красимир Георгиев

УТРИННО ПЪЛНОЛУНИЕ, РАЗМИСЛИ НА БЯЛОТО КУЧЕ

Нощта е влюбена в деня.
Акацията плаче върху рамото ми.



УТРЕННЕЕ ПОЛНОЛУНИЕ, РАЗМЫШЛЕНИЯ НА БЕЛОЙ КУЧЕ

(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Эта ночь, не иначе, в этот день влюблена.
А акация плачет на плече у меня.

=====================  ==================  ==========================

Красимир Георгиев

СЕДМА СТЕПЕН ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР

Небето се спъна в хоризонта.
Върху раната кацна пеперуда.




СЕДЬМОЙ КЛАСС ПО ШКАЛЕ РИХТЕРА
 
(перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Небо уткнулось в горизонт багряный.
Как будто бабочка, присевшая на рану.

================ ====================== ====================

Красимир Георгиев

МЪНИЧКА НАДЕЖДА

Мъничка надежда се крие в душата ми.
Атом масло върху планина хляб.

*  *  *


МАЛО НАДЕЖДЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

В душе моей мало надежды на небо.
Как атом из масла на горах из хлеба.

=====================  =================  ============================

Красимир Георгиев

ОТВЪД И ОЩЕ ПО-НАТАТЪК

Родих се. Пих вино. Заспах.
Смъртта ме събуди.

*  *  *

МИМО И ДАЖЕ ДАЛЬШЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Я родился. Вино пил. Заснул от вина.
Проклятая смерть разбудила меня.

======================  =======================  ==============================

Красимир Георгиев

ВЪЛНЕНИЕ

Ей, ти, който си от другата страна,
какво ще ни донесе приливът?

*  *  *


ВОЛНЕНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Эй, Вы, кто-нибудь с той, другой стороны,
Что Вы нам пришлете на гребне волны?

=================== ========================= ========================


Красимир Георгиев

НЕДОВЪРШЕНО ПИСМО НА ПАСТИРА АВЕЛ ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА КАИН

Идват дъждове, братко мой,
ще напоят нивите, ще прогонят вълците...

*  *  *


НЕЗАВЕРШЕННОЕ ПИСЬМО ПАСТУХА АВЕЛЯ ЗЕМЛЕДЕЛЬЦУ КАИНУ
                (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Пойдут дожди, любезный брат мой Каин.
Польем поля, расправимся с волками...

==================== ============================ =========================

Красимир Георгиев

ЖИВОТЪТ

Животът продължава, животът продължава, животът продължава,
животът продължава, животът продъл!ж†


ЖИЗНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Жизнь продолжается, жизнь продолжается, жизнь продолжается,
жизнь продолжается, жизнь продол!ж†... Вся †

======================== ===================== ===================

 «Вершина Смерть 5 Върхът Смърт 5» (Красимир Георгиев)

Летать, бежать, идти...
Брести потом ползком к вершинам суеты.
Все круче серпантин грядущего пути,
"Землм два метра - пик!",-вдруг понимаешь ты.


Ман Тед   07.08.2012 21:01

=======================  ==================== =================


Красимир Георгиев

СТРАШНИ ДУМИ (СМЪРТ 6)

Тази страшна дума – завинаги.
Тази страшна дума – никога.

*  *  *

СТРАШНЫЕ СЛОВА (СМЕРТЬ 6) (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Так страшно слово – навсегда.
Так страшное слово – никогда.

=================  ======================  =================================

Красимир Георгиев

РЕГРЕСИЯ

Асоциациите танцуват върху ръба на покрива.
След капката идва дъждът, после детайлите изчезват.

*  *  *

РЕГРЕСИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Танцуют танцы ассоциаций у крыш по самому их краю.
А следом капли дождя ложатся, и те детали все исчезают.

=======================  ======================  ========================

Красимир Георгиев

ТЪРСЯ ВРАГОВЕТЕ

Някъде по пътя загубих миналото си.
Търся враговете, които ме помнят.

*  *  *

ПОИСК ВРАГОВ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Я где-то в пути из вчерашнего дня
Врагов потерял тех, что помнят меня.

====================  =========================  ==========================

Красимир Георгиев

ПАРАГРАФ 22, ПРЕДИ ДА ПРОЧЕТЕМ „ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ РАЯ”
 
Болка. Болка, която се храни със спомени.
Спомени. Спомени, които се хранят с болка.

*  *  *

ПУНКТ 22, ПЕРЕД ТЕМ КАК ПРОЧИТАТЬ „РУКОВОДСТВО ПО РАЮ”
                (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Боль. Боль и боль, что в памяти хранится.
Воспоминания, в которых боль ютится.

================ ===================== ==========================
Красимир Георгиев

Сам

Изостави ме моят приятел свети Тадей,
покровител на безнадеждните каузи.

===========  ==================  =========

Красимир Георгиев

ПОЗИЦИЯ

Казвате,
че ако кажа точната дума,
тялото ми ще натежи със седем куршума?
Майната ви!

================ =========== ==============

Всичко, събрано в два реда

Името, мисълта, речта, умът, стремежът, силата, любовта, познанието,
Въздухът, храната, огънят, водата, паметта, дишането, надеждата.

==================== ========================= =====================

Красимир Георгиев

ЖМИЧКА

Едно-две-три... – отброява смъртта.
От смъртта сред живота се крием.
Едно-две-три... – отброява животът.
От живота къде да се скрием?

*  *  *

ПРЯТКИ (после прочтения стиха Красимира Георгиева „Жмичка”: Юрий Кутенин)

Куда мы прячемся? В чужие жизни...
Скрываясь в болях, страхах и любви
Нам близких и родных, в своей Отчизне!
Туда уходят наши корабли...

Туда ныряем мы, совсем и с головою,
Лишь ночью вынырнув, задумались на миг
Мы о себе, тряхнув седою головою
И в зеркало взглянув, старуха я... старик.

*  *  *

====================== ====================== =========================

Красимир Георгиев

АБСТРАКЦИЯ ЗА ВЯРАТА И ДОВЕРИЕТО

      * Вяра – убеждение, че нещо е истина.
      * Доверие – вяра в нечия добросъвестност.

Засяхме с бели плевели небесните полета.
Ожънахме черни светкавици.


*  *  *

АБСТРАКЦИЯ О ВЕРЕ И ДОВЕРИИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

      * Вера – это убежденье, что ты истину постиг.
      * А Доверие – есть вера в добросовестность других.

Засеяв небесное поле бесплодными сорняками.
Пожнешь только мрачность молний и туч черноту с громАми.

============================ ============= =============================

Красимир Георгиев

ХИЛОЗОИСТСКА ЕПИТАФИЯ ЗА ЕДНА КАТАСТРОФА

Кръпка от дрехата на пътя.
Рана върху тялото на пътя.
Стон в душата на пътя.

======================== ==================

Красимир Георгиев

ЕХОЛАЛИЯ, ПОСЛЕДНИ НЕВРОНИ

Смляха мислите ми воденичните камъни на живота.
Воденичните камъни на живота смляха мислите ми.

*  *  *

ЭХОЛАЛИЯ, ОТЗВУКИ ПОСЛЕДНЫХ НЕЙРОНОВ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)
 
Перемелется мысль моя твердым жерновом бытия.
Твердым жерновом бытия перемелется мысль моя.

==================== ================== ===================

Красимир Георгиев

СЕНКИ В МЪГЛАТА, БЪДЕЩЕТО СЕ ОТЛАГА ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ
                На брат ми

Това е всичко.
Бъдещето се отлага за неопределено време.
Това е.

====================== =============== ===================

Красимир Георгиев

ОБРАТИ

Младост ли, старост ли, полъх ли, вятър ли?
Колко обрати по нашия път!
Бялата радост, черната болка.
Тъжното раждане, красивата смърт.


ПОВОРОТЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Юность ли, старость ли, тишь, или ветер?
Тьма поворотов на нашем пути!
Светлая радость, и черные боли.
С плачем родиться, красиво уйти.

=================== ==================== ===================

Красимир Георгиев

СТАРОСТ

Костите ми се ронят под тежестта на годините.
Идва моята небесна невяста.

*  *  *

СТАРОСТЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Рушатся кости под тяжестью лет.
Это небесной невесты привет.

*  *  *

СТАРОСТЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Инесса Соколова)

Под бременем лет хрустят мои кости,
Невеста небесная ждёт меня в гости.

*  *  *

СТАРОСТЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Шаховская)

Ломаются кости под тяжестью лет,
невеста небесная ищет кастет...

==================== ===================== ======================


Красимир Георгиев

БОЛКА

Девет остри скали трошат ребрата ми.
Деветият кръг татуира душата ми.

*  *  *

БОЛЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Девять острых камней мои ребра крушат.
Круг девятый по аду несется душа.

================= ======================== =====================

Красимир Георгиев

ПРОКЛЯТИЕ КЪМ ЛОШИЯ ЧОВЕК С ЖЪЛТИТЕ ОБУВКИ

Да разяжда мислите ти, да изяжда душата ти
най-страшното страдание – завистта.

*  *  *


ПРОКЛЯТИЕ ПЛОХОМУ ЧЕЛОВЕКУ В ЖЕЛТЫХ БОТИНКАХ
                (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Как ты думаешь, где та душа подевалась,
Если худшим страданьем твоим – стала зависть.

====================== ===================== ====================

Красимир Георгиев

ГРАДСКА БОЛНИЦА, ЕТАЖ МИНУС ТРИ, ИЗЛИТАНЕ

Първа писта, станция последна на метрото на съдбите.
Чистите тела се сбогуват с душите си.

*  *  *


ГОРОДСКАЯ БОЛЬНИЦА, МИНУС ТРИ ЭТАЖА, ВЗЛЕТ
                (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Взлетная дорожка, курс – минус три этажа.
С телом здесь прощается чистая душа.

====================== ====================== =====================

Красимир Георгиев

КРАЯТ НА МАГИСТРАЛАТА

Заплита пътят своите вълни
и там, където се рушат посоките,
потъваме в горещия асфалт.
Отгоре остават очите ни.

*  *  *

КРАЙ МАГИСТРАЛИ

Перевод с болгарского языка на русский язык
Елена Кама

Петляет дорога, вздымаясь волнами,
и там, где падаем с гребня,
утопаем в горячем асфальте,
только глаза над кромкой щебня -
край магистрали.

*  *  *

БЕСКОНЕЧНАЯ МАГИСТРАЛЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Дороги – как локоны, в косу вплетает
И где-то, в далекой дали – исчезает...
В горячем асфальте – мы все утопаем,
И только глаза – наверху оставляем...

*  *  *

МАГИСТРАЛЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Светлана Трагоцкая)
 
Магистраль в асфальт закована,
Превышая скорость, машины мчатся,
Волнами вплетаясь в дали небосводные,
Снизить скорость, за жизнью не угнаться.

================== ====================== =================


Красимир Георгиев

ПРИТЧА ЗА ЛЕТНИТЕ СЪНИЩА НА РАЗНОСТРАННИТЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ

Премятат се като луди силуети на марсиански сгради тези проклети блудни основи и колкото и да е странно,
конструкциите се крепят на върховете си.


ПРИТЧА О ЛЕТНИХ СНОВ РАЗНОСТОРОННЫХ ТРЕУГОЛЬНИКОВ
                (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Кувыркаются как сумасшедший силуэты зданий марсианской эти проклятые блудного базы и, как ни странно
структуры опирается на их вершины.

========================= ======================= ===================

Красимир Георгиев

ПОД ЗЕМЯТА ТРИ ДЕНОНОЩИЯ СЛЕД БОЛКАТА

Студено. Тъмно. Самотно.
Някъде горе плачат ангели.

*  *  *


ПОД ЗЕМЛЕЙ ЧЕРЕЗ ТРИ ДНЯ ПОСЛЕ БОЛИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Студёно. Темно. Одиноко.
Лишь ангелов плач издалёка.

===================== ================== ====================

Красимир Георгиев

МОЯТА НЕВИДИМА ПРИЯТЕЛКА

Прегърнахме се, целунахме се, отдадохме се, врекохме се
с моята невидима приятелка паниката.

 
МОЯ НЕВИДИМАЯ ПОДРУГА (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Обнимусь, расцелуюсь и сдамся, как маленький
Любимой подруге невидимой – панике.

====================== ================== =========================

Красимир Георгиев

МУШИЦА ЕДНОДНЕВКА

Участ невероятна!
Щастие най-голямо!
Да се родиш от росата,
да се окъпеш в пламъка!

*  *  *


БАБОЧКА-ОДНОДНЕВКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Светлана Трагоцкая)

Бабочка... Судьба невероятна,
На заре родиться от росы,
Искупаться в пламени заката,
Не считать счастливые часы...

================= ================= ==================


Красимир Георгиев

БИТИЕ, ГЛАВА 3, 12-14, ПРЕРАЗКАЗ
 
Целомъдрие и страсти,
благословения и проклятия.
Адът и ябълката,
раят и змията.

============= =======================

Красимир Георгиев

ДИЛЕМА

В тъмнината вилнее този труден въпрос!
Законите на Мойсей или прошката на Христос?

=============== ===================== =========

Красимир Георгиев

ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Разболях се от любов.
Ампутираха сърцето ми.
Сега съм добре.

============= ===============

Красимир Георгиев

КОГАТО ТИ ЛИПСВАМ
 
Когато ти липсвам, когато се разделя между земята и небето,
прочети някое мое стихотворение.

*  *  *


КОГДА ТЫ ВИДИШЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Петр Голубков)

Когда ты видишь, что паришь где-то меж звезд и облаков,
Прочти им вслух, пока летишь, какой-то из моих стихов.

================== ================= =========================

"От другата страна на реката"

КРАСИМИРА  ГЕОРГИЕВА.

http://www.stihi.ru/2011/05/03/1070

От другата страна на реката

Приготви се за краткото плаване
към спокойния бряг на забравата.
Ще усетиш космическа радост
и ще напуснеш тялото си.

С живота си човек може да спори,
но със смъртта не се преговаря.
Нужни са само мъничко болка
и две монети за лодкаря.

*  *  *

"Когда-нибудь..."

Перевод

Галина Шестакова 4  http://www.stihi.ru/2012/07/28/2704


================ =============================





КРАСИМИР ГЕРГИЕВ. Другие произведения:

http://www.stihi.ru/2010/11/30/6297
http://www.stihi.ru/2010/11/12/149
http://www.stihi.ru/2010/11/05/2896
http://www.stihi.ru/2010/11/11/3092
http://www.stihi.ru/2010/10/29/3255


==============  ===================== ====================

КОНЯТ
http://www.stihi.ru/2014/02/13/19

„Кон мой пъргав, цвилиш диво,
шия свел си без копнеж,
ти защо не тръскаш грива
и юздите не гризеш?
Аз ли грижи ти не давам
и с овес не те гощавам?
Сбруя ярка имаш, на!
С поводи от свила нови,
имаш сребърни подкови,
позлатени стремена!”

Отговаря конят мрачен:
„Аз унил съм, че боли,
щото чувам тропот страшен,
тръбен вой, звънтят стрели;
цвиля диво, че в полята
утре няма вече аз
да препускам с красотата,
да се перча с волна страст;
враг суров треви ще трови,
сбруята ми ще гризе,
сребърните ми подкови
ще откъсне от нозе;
затова тъга вопия –
наметало върху мен
с твойта кожа ще покрие
моя хълбок изпотен.”

*   *   *
============== ============== ==============



================  ======================  ======================  ===================


ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781