по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/05/18/700
Скажи, скиталец, ты нашёл свой путь,
И на заре от радости танцуешь?
Или один, ночь коротаешь как-нибудь
И смелые мечты в душе рисуешь...
Пьёшь от тоски искристое вино,
Которое горчит, подмена счастья,
Что было , то прошло давным-давно,
Так хочется заботы и участья...
В вине погас пожар былой любви,
Две нежные слезинки утонули,
А ветер гонит к горизонту корабли,
Найти любовь, чтобы мечты не обманули...
Наверно, завтра сбудутся мечты,
В безумном сердце новые надежды
И пристань,где весенние цветы,
И женщина с улыбкой самой нежной...
Скажи, скиталец,ты нашёл свою любовь,
Налей вина мне, выбор самый верный,
И обретёшь со мной ты крылья вновь,
Я знаю путь твой, так вот выпал жребий...
Художник:Helene Beland
Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува
в очите ти най- смелите мечти…
А ти отпиваш тъжна глътка вино,
която като вчера ти горчи,
защото обичта ти те подмина.
Във шепата си криеш две сълзи
и търсиш лек във виното пенливо.
А там, отляво, огънят гори.
Едно сърце, до лудост в теб е живо
и ти нашепва: „Вятърът лети,
върви към хоризонта и я искай!”
Щом тази обич още те боли,
навярно утре пак ще има изгрев…
И пак ще има смисъл да си жив,
какво, че днес тъгата ти е пристан…
Отпий на екс, а после потърси
жената, завладяла всички мисли.
Кажи ми, скитнико, откри ли любовта?
Налей ми, тази нощ ще пия с тебе.
А виното даде ли ти криле,
знам, пътят пак ще бъде твоя жребий…